пристигна? Очаквах те чак след седмици. Джак каза, че ще пише на баща ти, и аз си мислех, че ще мине цяла вечност, докато… — Обърна се и поздрави с усмивка влязлата камериерка. — Виж кой е тук, Беки! Мис Барат ще ни гостува дълго.
Беки кимна със сияещо лице.
— Да, мадам, знам, мадам. Прислугата… всички знаят. Добре дошли, мис Барат! — Направи реверанс и остави на масичката табла с димяща сребърна кана с горещ шоколад, чиния с хляб и масло и две тънки порцеланови чашки. — Сега ще бъде отново както някога, милейди. Да налея ли, ваша светлост?
— Не, Беки, аз ще го направя — отвърна Мег, която бе свалила палтото си. — Когато пожелае да се облече, лейди Арабела ще позвъни.
— Да, Беки — засмя се Арабела. Типично за Мег — просто да се появи и да поеме водачеството. При дадените обстоятелства, приятелката й, свежа и розова от студа, беше в много по-добро състояние от нея. Освен това Мег знаеше как и защо е дошла толкова бързо, докато тя нямаше никаква представа.
— Би ли извела кучетата, Беки? — помоли мило Мег и избута двата сетера, които душеха коленете й. — Я виж ти, нито поглед назад! — засмя се тя, когато Борис и Оскар неблагодарно изоставиха новопристигналата си стара приятелка и хукнаха към вратата. — Неверни същества.
Арабела се засмя и отметна завивката.
— Да идем в будоара. Няма да лежа и да пия шоколад, докато ти се пръскаш от енергия и пламтиш от свеж въздух.
— Аз ще взема таблата. — Мег отнесе всичко в будоара. Арабела побърза да облече халата си и я последва.
Там вече имаше възможност да се прояви като домакиня. Наля шоколад, подаде едната чаша на Мег и взе другата. Отпусна се на лежанката си и доволно потопи парче хляб в шоколада.
— Започвай, Мег.
Мег се разхождаше в елегантното помещение и оглеждаше любопитно всяка подробност от обстановката. Спря пред прозореца, който гледаше към улицата, и промълви учудено:
— Не очаквах да се развълнувам толкова от пристигането си в Лондон.
— О, Лондон наистина е вълнуващ — отговори Арабела и отпи глътка шоколад. Мег щеше да й разкаже всичко, като настъпи моментът. — Отначало и аз се учудвах.
Мег отново се огледа и кимна.
— Може би заради обстановката.
— Може би.
Мег присви очи.
— Херцогът е изключително елегантен мъж и е съвсем естествено и домът му да е такъв — отбеляза тя. — А неглижето ти, Бела, е зашеметяващо.
— Почакай да видиш гардероба ми — каза Арабела, докато замислено наблюдаваше приятелката си. — Ако останеш по-дълго, Мег, а аз смятам, че трябва да ми гостуваш поне една година, трябва да направим нещо и за теб. Извини ме за откровеността, но пътническият ти костюм е ужасно старомоден.
В първия момент Мег я погледна стъписано, после избухна в смях.
— Ти ли си това, Арабела? Дори насън не съм си помислила, че ще чуя от устата ти думата „старомоден“.
— Защото не си живяла с мъжа ми — ухили се Арабела и й поднесе чинията с хлебчета. — Заповядай, вземи си.
Мег се засмя отново и приседна на пейката под прозореца.
— Щом заговорихме за мъжа ти… той ми изпрати пощенска карета, пощальони, охрана и невероятно очарователно писмо до баща ми, в което моли да дойда в Лондон, защото жена му копнее за старата си приятелка и баща ми ще му направи голяма услуга, ако за няколко месеца се лиши от обществото на любимата си дъщеря.
— Джак ти е изпратил кола? — Арабела се намръщи и отмести поглед. — Нищо не ми е казал. — Вярно, мъжът й беше истински майстор в изкуството на тайните. Тази тайна обаче беше прекрасна, тя целеше да й достави радост. На лицето й изгря усмивка.
— Нищо не ти е казал? — Мег също се намръщи. — Значи ти не си го помолила да ме покани?
— Помолих го да пише на сър Марк. Нито за миг не помислих, че ще направи нещо повече. — Арабела остави чашата и приглади косата си. Караницата от снощи бе загубила част от значението си, макар че не беше склонна да забрави причината, която я бе предизвикала.
В този миг прозвуча енергично чукане по вратата.
— Да? — извика тя с леко нетърпение.
— Мога ли да вляза? — Гласът на Джак, хладен и недостъпен.
— Да, разбира се — отговори изненадано Арабела. Джак нямаше навик да моли за разрешение, макар че винаги чукаше, преди да влезе.
Херцогът се появи, както винаги елегантен — в бричове, жакет за езда и блестящи ботуши. Кожата му пламтеше от движението на чист въздух. Погледът му, както винаги ясен и пронизващ, обходи набързо Мег и съпругата му, излетната на шезлонга си. Поклони се пред двете и заговори отмерено:
— Добро утро, скъпа. Добре дошла, мис Барат.
Арабела скочи.
— Защо не ми каза нищо, Джак?
Той пое протегнатите й ръце, привлече я към себе си и целуна бегло ъгълчето на устата й.
— Исках да те изненадам… да ти доставя радост.
— Направи го — отговори просто тя и вдигна очи. — Много съм ти благодарна.
Той поднесе ръцете й към устните си, после я пусна и се обърна към Мег, която също бе станала.
— Много ви благодаря, че не се уплашихте от несгодите на пътуването, мис Барат. Надявам се, че не сте много изморена?
В зелените очи на Мег блесна присмехулно пламъче.
— Благодаря ви, че направихте всичко възможно да облекчите пътуването ми, сър. Каретата беше удобна като пухено легло.
— Не ми се вярва — промърмори той и й целуна ръка. — Но вие сте много любезна.
Арабела наблюдаваше развеселено малката сцена. Мъжът й и приятелката й бяха равностойни партньори.
— Много обичам изненадите, Джак — проговори тя с усмивка. — Но трябваше поне да ми намекнеш, за да приготвя на Мег хубава стая.
— Всичко е уредено — съобщи безизразно той. — Тидмут се занимава с подробностите. Сметнах, че мис Барат ще се чувства най-удобно в китайския апартамент — отговори той и Арабела неволно си припомни как бе уредил всичко за собствената си сватбена нощ.
— И аз щях да избера него — кимна тя. Китайският апартамент беше голям, просторен, наскоро подновен. Намираше се в отсрещното крило.
— Тогава предлагам Беки да отведе мис Барат в покоите й и да я запознае с Марта, която съм определил за нейна лична камериерка. — Той беше толкова безупречен, толкова учтив и очарователен. Мег бе изведена от будоара само след минута и Арабела остана насаме с мъжа си.
Джак застана пред нея и се усмихна.
— Радваш ли се?
— Да, естествено. — Макар и малко колебливо, тя отговори на усмивката му.
— Да забравим миналата нощ, искаш ли?
Арабела сведе поглед към босите си крака.
— Свикнала съм да оставам сама… да бъда необезпокоявана.
— Склонен съм да го приема.
— Имам право да заключвам вратата на стаята си.
— Но не и с гняв.
Арабела кимна. Срещу това не можеше да се възрази.
— Е, добре. Не и с гняв.
Джак въздъхна дълбоко и попита отново:
