— Разбрахме ли се? Ще забравим ли миналата нощ?
Арабела кимна и го прегърна. Караницата беше грозна и наистина трябваше да я забравят. Но причините бяха по-дълбоки и тя не можеше да ги забрави.
18
— Не разбирам защо още не съм забременяла — каза Арабела. Беше късен следобед и тя се занимаваше с орхидеите в оранжерията си. — Женени сме от август, а вече е май.
— Не вярвам, че не спите заедно — засмя се Мег и си откъсна зърно тъмно грозде.
Арабела се присъедини към смеха й.
— Права си, това не е причината. — Колко хубаво беше да говори с приятелката си за всичко, което я вълнуваше и притесняваше. Все едно се бяха върнали в оранжерията на Лейси Корт и обсъждаха интимните си тайни.
— Макар че вчера те заварих в леглото с кучетата — припомни й Мег и зелените й очи блеснаха подигравателно.
— Джак излезе рано на езда. — Арабела махна с ръка, макар да знаеше, че не може да заблуди приятелката си. — Може би трябва да се консултирам с някой добър лекар. Например онзи, как се казваше… а, да, Джеймс Греъм.
— Той е шарлатанин! — изсъска сърдито Мег. — Как е нарекъл заведението си… център за плодовитост ли беше? О, не! Храм на здравето и плодовитостта!
Арабела се изкиска и сложи малко тор около корените на прясно пресаденото цвете.
— Пълен абсурд. Някои от пациентите му лежат в електромагнитни легла… да, мисля, че точно така беше.
Не забравяй млечните бани.
— Виж, бедният човек банкрутира още преди години, така че тази възможност отпада — заключи Арабела и започна да почиства листата на орхидеята. — Има обаче един доктор Уорън, който се е специализирал по безплодието, но не работи с екстремни методи. Може би трябва да потърся съвета му.
— Наистина ли се притесняваш? — Мег наблюдаваше гърба на приятелката си с остър поглед.
Арабела помисли малко и отговори честно:
— Не чак толкова. Още не. Има други неща, които ме притесняват много повече.
— А именно? — Мег си отряза малък грозд със сребърната ножичка.
— Например историята със сестрата на Джак. Не знам как да постъпя. — Тя поклати глава с неохотно примирение и продължи да бърше листата. — Много ми се иска да го попитам открито. Да му кажа какво знам и да разбера какво се е случило с нея.
— Защо не го направиш? Иначе не си толкова плаха. — Мег съзнаваше, че изпълнява ролята на адвокат на дявола, но не се уплаши.
— Честно? — Арабела отново поклати глава и спря работата си. — Да ти кажа честно, Мег — страхувам се. Не знам как ще реагира Джак. Когато се затваря в мрака, аз не мога да го последвам и тогава губя надежда, че ще се добера до тайните му.
— А не можеш ли да продължиш да живееш, без да ги познаваш? — Въпросът беше реторичен. Мег погледна замислено приятелката си. — Когато реши да сключиш този брак по разум, изглеждаше така, сякаш изобщо не се интересуваш от живота и характера на този мъж. Кога настъпи промяната?
Арабела вдигна рамене.
— Не знам. Просто нещата се промениха.
— Да не си се влюбила?
Бузите на Арабела пламнаха.
— Може би — призна тихо.
Мег поклати глава.
— Аз пък си мислех, че аз съм тази, която е склонна да забравя предпазливостта.
— Не се подигравай — помоли Арабела. — Така няма да ми помогнеш.
— Няма вече… прощавай. — Мег бързо стана отново сериозна. Смехът изчезна от очите й. — Както изглежда, единственият ти шанс е да продължиш да ровиш. Надявам се само… — Тя се поколеба, после продължи решително: — Надявам се само да не узнаеш нещо, което е по-добре да не знаеш. Е, вече го изрекох. Сега спокойно можеш да ми кажеш, че това не ме засяга.
Арабела въздъхна тежко. Въодушевлението й бе угаснало.
— Никога не бих го направила, Мег. Тази мисъл ми е минавала през ума, но смятам, че нямам друг избор.
Мег кимна.
— Тогава няма да говорим повече. Е, това е грижа номер едно. А коя е номер две?
— Онази отвратителна Лили Уорт. — Арабела вървеше по коридора с такава бързина, че воланите на млечнокафявата копринена рокля се увиваха около краката й. — Казвам ти, Мег, дори само мисълта за онази жена ме разболява. На вид е безупречна като порцеланова статуйка, а говори отвратителни неща. Непрекъснато се опитва да ме уязви. Не разбирам какво вижда в нея Джак. Толкова е… суха.
Мег се намръщи.
— Сигурна ли си, че още са любовници?
Арабела се изсмя гневно.
— О, да. Снощи например ме укори, че се държа зле в обществото, и то пред Джак. Дори ми каза, че двамата са го обсъждали. Той отрече, но… — Арабела вдигна рамене и ускори крачка.
— Ти не му повярва?
— Не знам… Всичко е толкова объркано.
— Така ли? — Мег продължаваше да яде грозде. — Това обяснява присъствието на кучетата.
Арабела спря.
— Да, точно така. Скарахме се и аз бях доста пряма. После ме беше яд, че съм се разкрила. Идеше ми да се напляскам.
— Скарали сте се заради любовницата му? — Мег присви очи.
— Всъщност заради лейди Джърси, но същинската причина беше любовницата му. — Арабела въздъхна и разтърка челото си. — Франсис Вилие ме вбесява не по-малко от Лили Уорт. И двете са отвратителни злобарки, и двете умеят да триумфират над съпругите, на които са сложили рога.
— Мислех, че слагат рога само на мъжете.
Арабела махна пренебрежително.
— Не се заяждай, Мег. В крайна сметка е същото.
— Вероятно — промърмори Мег и й предложи зърно грозде. — Значи си ядосана на любовницата на Джак и изливаш гнева си върху любовницата на Уелския принц… права ли съм?
— Нещо подобно. — Арабела си откъсна няколко зърна. — Но аз не съм единствената, която се отвращава от лейди Джърси. Дамата е учудващо непопулярна, но всички се страхуват от властта й върху принца и никой не се осмелява да я критикува.
— Хмм… — Мег кимна замислено. — Е, може би е по-добре да оставиш на другите да критикуват лейди Джърси и да съсредоточиш енергията си върху разделянето на графинята от мъжа ти.
Арабела вече кипеше от гняв.
— Способна съм да й извия врата. — Хвърли поглед към часовничето, което висеше на шията й, и извика ужасено:
— Божичко, нима е вече толкова късно? Мосю ще дойде всеки момент. Много искам да видя каква прическа ще ти направи. Да вървим в будоара ми.
— Настоявам сама да платя на фризьора — изрече енергично Мег, докато бързаха по стълбището.
— О, моля те, позволи ми да проявя великодушие — отговори с усмивка Арабела и я хвана подръка. — Никога преди не съм имала възможност да проявя щедрост. Освен това — добави сериозно, — при нужда винаги мога да прибягна до уроците на съпруга си и да спечеля нужната сума на масата за фараон.
— Е, в този случай не мога да откажа.
