Френският фризьор вече подреждащи инструментите си на масичката, когато двете дами влязоха в будоара. Той поздрави Арабела с искрена радост. Беше първият от многобройните „питомци“ на херцогинята, която бе увеличила съществено кръга му от клиенти. Новата й фризура бе вдигнала голям шум и в момента мосю Кристоф не можеше да се отърве от дами, които искаха да изглеждат като нея.
Той подложи Мег на обстоен оглед и няколко пъти прекара пръсти през неукротимите й червени къдрици.
— Ако мадам разреши, ще отрежа косата й много късо — по-късо, отколкото на херцогинята. Това е най-подходящата фризура. Косата трябва да бъде укротена.
— Добро наблюдение — засмя се Мег. — Направете всичко, което смятате за необходимо.
— Най-доброто, мадам — отговори с достойнство той.
Арабела се настани в лежанката си и проследи работата му с огромно любопитство. Докато щракаше с ножиците, мосю Кристоф заговори:
— Ваша светлост, трябва да ви благодаря специално от името на мадам Сорел… за великодушното ви застъпничество за дъщеря й. Мадмоазел Елиза се чувства много щастлива в дома на лейди Бонд.
— Радвам се — отговори искрено Арабела.
Кристоф приглади кичурчетата около ушите на Мег и продължи:
— Искам още да кажа, че има новодошли… буквално преди час с пощенския кораб от Хавър пристигнаха няколко десетки жени и мъже. Още днес ще се осведомя дали някой знае нещо за виконтеса дьо Вилфранш.
— Много ви благодаря. — Арабела бе продължила разследванията си не само сред аристократите, но и сред обикновените френски граждани, избягали в Англия, макар почти да не се надяваше да узнае нещо за съдбата на виконтесата. Познатите на мосю Кристоф бяха от друго съсловие, но пък… в затвора нямаше съсловни различия.
— Ето, готово. — фризьорът остави ножицата и кимна доволно.
— Невероятно! — извика възхитено Арабела. — Мег, изглеждаш съвсем друга!
Мег бе не по-малко изненадана от промяната. Ситните къдрички на върха на главата подчертаваха високите й скули и живите зелени очи. Разгледа се от всички страни и кимна доволно.
— Много се харесвам, но бедната ми майчица ще припадне от ужас.
— Е, старото поколение, мадам… не може да се примири с прогреса — отговори мосю Кристоф и прибра ножиците в чантата си. — Ваша светлост, след седмица ще е необходимо да ви подстрижа отново — каза на Арабела и напусна будоара.
— А сега — рече Арабела и радостно потри ръце — ще ти изберем вечерна рокля. Днес в Тордън Хаус има бал и аз искам приятелката ми да направи силно впечатление. — Обърна се и се запъти с решителни крачки към спалнята си.
Мег я последва, все още опиянена от необичайната прическа.
— Редно ли е да се появя неканена?
— Но разбира се, скъпа! Ти гостуваш в дома на дукеса Сен Жюл — отговори тържествено Арабела и отвори със замах гардероба си. — Знам, че някъде имам зелена бална рокля от шифон. Много държах мадам Селест да ми я ушие, но когато я обличах, Джак все се мръщи недоволно… сигурно защото си е мой личен избор. А, ето я!
Извади робата от гардероба и я връчи на Мег.
— Сложи я до лицето си… цветът е перфектен за теб. — Изкриви уста и добави: — Неприятно ми е да го призная, но Джак е прав. Ти ще изглеждаш много по-добре от мен в тази рокля.
Мег се огледа недоверчиво в голямото огледало.
— Ще ми е голяма. Не съм с разкошни форми като теб.
— О, Беки ей сега ще стесни корсажа. — Арабела разклати звънчето. — Няколко шева и леко скъсяване и готово. Момичето е много сръчно, а и Марта ще й помага. Ще се справят бързо.
Джак вече чакаше в салона, когато дамите слязоха за вечеря. Часовникът тъкмо бе ударил осем. Той ги посрещна с дълбок поклон и златните ревери на брокатения жакет и обкованата със скъпоценни камъни дръжка на рапирата заблестяха под светлината на свещите.
— Роклята ви стои отлично, мис Барат — отбеляза одобрително. — Много по-добре, отколкото на Арабела.
Арабела го изгледа мрачно. Той й махна да отиде при него и я улови под брадичката, за да огледа критично тена й.
— Мисля, че си малко бледа, скъпа моя. На твое място днес не бих избрал слонова кост. Шоколадово кафявата рокля с кремава фуста би отивала по-добре на лицето ти.
— Нямам никакво намерение да се преобличам — отзова се сърдито тя. — По-добре да си сложа руж.
Джак пусна брадичката й.
— В никакъв случай — отсече енергично. — По-добре е довечера да си легнеш навреме.
Арабела направи гримаса.
— Много си… прям.
— Да, когато се отнася до теб — отвърна той любезно и се запъти към масичката с напитките. — Желаете ли чашка шери, мис Барат, или предпочитате мадейра?
Мег, която явно се забавляваше, се запита дали с тази не особено любезна забележка херцогът не цели да потвърди мястото си пред най-добрата приятелка на Арабела.
— Шери, ако обичате. Трябва да ви поздравя, сър. Бела не приема търпеливо личната критика.
— Е, в тези неща съпрузите имат повече пространство за действие — отговори Джак и й подаде кристална чашка с шери. После наля мадейра за съпругата си.
Арабела се покашля многозначително.
— Май съм станала невидима.
Безкрайно изненадан, Джак се запита какво става с него. За момент бе изпитал чувството, че се състезава с най-добрата приятелка на жена си. Какъв абсурд. Усети как бузите му пламнаха и това го смути дори повече от смешното поведение преди малко.
Обърна гръб на дамите и размести гарафите, за да се успокои. После се обърна с хладна усмивка и подаде ръка на жена си. Въпреки това не пропусна да отбележи бързия поглед на взаимно разбирателство, който си размениха двете жени.
— Благодаря — отговори с усмивка Арабела.
Джак затърси безобидна тема, способна да възстанови нарушеното му достойнство.
— Обичате ли ездата, мис Барат?
— О, да, сър, много. — Мег се усмихна учтиво.
— Тогава ще потърсим в обора някой подходящ за вас кон, за да излизаме на разходка заедно. Какво ще кажеш, Арабела? Да дадем ли на мис Барат петнистата кобилка?
— О, да — отговори Арабела с усмивка. Никога не беше виждала съпруга си толкова смутен. Джак, който държеше винаги да бъде господар на положението… Въпреки тайното си веселие тя усети, че това не й е особено приятно, и остави чашата си.
— Да сядаме на масата!
Арабела изкачваше спокойно широкото стълбище на Гордън Хаус, опряна на ръката на мъжа си. Мег вървеше от другата му страна. Херцогиня Гордън посрещаше гостите си на площадката. От балната зала зад нея долитаха весели мелодии.
Херцогинята поздрави любезно Мег, поклони се учтиво пред херцога и измери Арабела с критичен поглед. Знаеше, че тоалетът й много скоро ще излезе на мода.
Джак покани домакинята на танц, после жена си и след като изпълни задълженията си, се оттегли в салона за карти.
Малко след единайсет пристигна лейди Джърси. Диамантеният накит, подарък от принца, изглеждаше по-скъп от накитите на принцеса Каролина, която тъкмо танцуваше кадрил с херцог Девоншир.
— Това е чудовището — пошепна Арабела в ухото на Мег.
— Зашеметяваща е — гласеше краткият коментар на приятелката й, която внимателно оглеждаше дамата над ръба на ветрилото си.
