непокорните й къдрици.
— Откакто се ожених за теб, не съм влизал в леглото на Лили.
Арабела извика тихо, после дълбоко пое въздух, за да се успокои.
— Нямам това впечатление. Често ходиш в дома й… срещаш се с нея по баловете… оставате насаме… Цял свят знае, че ти е любовница.
— Целият свят може да се лъже.
— Защо не ми каза по-рано? — Погледът й остана втренчен в лицето му, златнокафявите очи изглеждаха спокойни.
Джак въздъхна леко.
— Да, знам, че трябваше да го направя. Обаче — прости ми, Арабела — чувствам се задължен към Лили. Искам да бъда лоялен към нея. Не бих я оскърбил, като я отблъсна грубо. Вероятно разбираш, че това би означавало да я обсъждат публично… да я унижат.
Арабела беше готова да се изсмее на логиката му, но ситуацията никак не беше забавна. Джак бе възприел унижаването на лейди Джърси като унижаване на любовницата му. Затова се чувстваше лично засегнат. Неприятна му беше главно мисълта, че Арабела се наслаждава на ситуацията, че ако унижат Лили, тя също ще се наслаждава и ще изпитва триумф. И тя… ами да, тя го разбираше много добре.
— Има още нещо — каза Джак посред мълчанието й. — Искам да знаеш, че Лили зависи от моята щедрост… Аз плащам дълговете й на карти и имам намерение да продължа да ги плащам и занапред.
Колко просто. В света на Джак парите нямаха значение. Той можеше да загуби цяло състояние и да спечели ново. С парите не бяха свързани никакви чувства.
— Не очаквам да престанеш да й даваш пари — отговори спокойно тя. Поколеба се и добави: — Вероятно ти е ясно, че обществото продължава да смята Лили за твоя любовница.
— По-точно е да се каже, че тя иска хората да продължат да го вярват — поправи я меко той.
— Разбирам я… А не би ли могъл бързо и без да изгубиш достойнство, да намериш начин да ги убедиш в противното?
Той се наведе и целуна очите й.
— Много сте великодушна, скъпа.
— И една Лейси може да бъде великодушна.
Джак рязко вдигна глава.
— Ти не си Лейси.
Арабела помилва устата му, за да смекчи суровата линия. Сега не беше време да спорят.
— Прав си. Аз съм Фортескю. Трябва по-често да ми напомняш този факт.
Очите му омекнаха. Обхвана лицето й и я целуна по устните.
— С удоволствие, мила моя.
19
Арабела се събуди от сутрешните шумове в къщата и от гъделичкане по тила. Остана със затворени очи, докато разбере какво точно усеща. Джак бе посветил вниманието си на една от предпочитаните точки от тялото й. Устните му милваха корените на косата й, езикът му се потопи във вдлъбнатинката на тила. Тя остана да лежи на една страна, потънала в меката постеля, вдигнала ръце над главата.
Той плъзна ръка по гърба й, погали всяко бедро поотделно. Дланта му помилва твърдото й задниче и продължи надолу по бедрата. Още сънена, тя затаи дъх в очакване на интимна милувка. Той я остави да чака и продължи надолу по краката. Пръстите му очертаха колянните ямки. Най-после мушна ръка между бедрата й и се запъти нагоре. Арабела въздъхна във възглавницата и повдигна хълбоци, за да го посрещне, задяна от вълна на лениво удоволствие. Когато той легна отгоре й и мушна ръце под задничето й, за да я повдигне, тя се разтвори и усети с наслада мощния му тласък.
Той се задвижи с приятна бавност, като продължаваше да я държи здраво, притиснал устни към тила й. Арабела имаше чувството че пада дълго и бавно към облак от сладостно освобождаване. Очите й се затвориха отново и тя почти не забеляза как той се отдели от нея, помилва стегнатото й задниче, засмя се тихо и стана от леглото. Когато Беки вдигна завесите и тя се събуди за втори път, навън беше светъл ден. Борис и Оскар я по-бутваха с влажните си муцуни и Арабела сърдито им се скара.
— Денят е прекрасен, лейди Арабела — извика бодро Беки. — Спахте дълго, но мис Барат ме помоли да ви събудя. Каза, че имате уговорка за тази сутрин.
— Така ли? — Арабела сбърчи чело и пое с благодарност чашата горещ шоколад, която й подаваше момичето. — А, да, спомням си.
На бала у семейство Гордън бе обещала да достави орхидеи за бала у Бошан. Лейди Бошан трябваше да дойде по обед, за да направи своя избор. Какво щастие, че се уговорихме в присъствието на Мег, помисли си Арабела, тя помни всичко. Погледна към часовника на камината и установи, че минава девет. Защо Джак я бе събудил? Тази сутрин тялото й се усещаше странно отпуснато, тук и там изранено и леко болезнено, но след такава нощ и събуждането на разсъмване нямаше защо да се чуди.
— Мисля, че трябва да се окъпя, Беки — каза тя и се усмихна замечтано.
След час Арабела слезе в стаята за закуска.
— Изглеждаш дяволски самодоволна — отбеляза Мег, която при влизането й бе вдигнала поглед от вестника. — Като котка, хванала златната рибка. Ревнувам… В моето чисто, девствено легло, колкото и да е удобно, липсва известна… — Тя размаха ръце и заключи — Хайде да го наречем известна топлина.
— Трябва да положиш малко усилия, за да промениш ситуацията — отговори с усмивка Арабела, взе си порция яйца и седна срещу приятелката си. — Какво пише във вестника?
— Няма нищо за бала у семейство Гордън. Според мен просто са закъснели за сутрешните издания. Утре сигурно ще пишат подробно. — Тя хвърли знаещ поглед към Арабела през масата и попита: — Съпругът ти каза ли нещо по темата?
Арабела си намаза филийка с масло и хапна няколко хапки. Като видя, че Мег я наблюдава с нарастващо нетърпение, благоволи да отговори:
— Да, каза няколко думи.
— Какви по-точно?
— По всичко изглежда, че едно от опасенията ми е било безпочвено. — И разказа на Мег същественото от разговора си с Джак.
— Не мога да не се възхищавам на мъжа, който остава лоялен към бившата си любовница — засмя се Мег, като чу всичко. — Според мен ти се омъжи за много сложен човек, Бела.
Арабела понечи да отговори, но точно тогава се появи прислужницата с кана топло мляко, направи реверанс и съобщи:
— Мистър Тидмут ми възложи да ви съобщя, че е дошъл мосю Кристоф, ваша светлост. Чака в утринната стая.
Арабела се намръщи леко.
— Но ние нямаме уговорка за днес.
Води със себе си някакъв джентълмен, мадам. И той е чужденец или поне така изглежда.
— Благодаря, Моли. Кажи на Тидмут, че ще дойда след минута. — Арабела изчака вратата да се затвори зад момичето и заговори възбудено: — Сигурно има някаква информация от Франция. Обеща ми да разпита новодошлите. — Забарабани с пръсти по масата и продължи: — Питам се дали искам да я чуя…
— Е, щом си стигнала толкова далеч, ще вървиш до края — отговори решително Мег. — Освен ако не държиш чак толкова да откриеш тайните му. — И погледна въпросително приятелката си.
Арабела кимна замислено.
— Искам да узная тайните му — отсече накрая. Трябваше да намери ключа към своя мъж. Знаеше, че той ще се противопостави гневно на разследванията й — вероятно имаше основателни причини да крие от нея историята на сестра си, но тя нямаше друг избор. Трябваше да знае всичко, макар да се боеше от последствията от откритията си.
Разсеяно зарови пръсти в косата си и развали фризурата, направена сутринта от Беки.
— Отивам — рече тихо и скочи от мястото си. — Може би няма да чуя нищо особено… Може би Кристоф отново е довел приятел, който се нуждае от помощ. — Ала когато излезе от стаята за закуска, вече знаеше,
