Мъжът също се засмя, сякаш бе чул хубав виц, и отиде до масата, за да целуне Терез.
— Вино, скъпа моя — поиска важно. — Трябва да пием за Джак и жена му.
— Вчера пихме достатъчно — усмихна се Терез, — но в килера ще намериш бъчвичка хубаво бургундско. — Тя изтри ръцете си в престилката и въпросително погледна Арабела и Джак.
— Шарлот е там — отговори кратко Джак и се отпусна на една пейка.
— Затворница номер 1568 — допълни Арабела.
Терез въздъхна и вдигна поглед към тавана, сякаш искаше да благодари на небето. После започна да вади чаши от шкафа.
— Веднага ще се обърнем към метр Форе. Жан-Марк вече говори с него тази сутрин. Ще го направи срещу прилично обезщетение… много прилично. Той знае кого трябва да подкупи в префектурата.
— За прокурора Форе ли говориш?
— Точно за него. — Терез сложи чашите на масата.
— Изпечен негодник. — Джак забарабани с пръсти по излъскания дървен плот. — Вече съм си имал работа с него.
— И? — попита Терез.
— Много неприятно. Преди няколко години се опита да ме изнудва.
— Как да те изнудва? — Арабела се наведе към него и очите й засвяткаха любопитно. Джак я щипна по носа и се усмихна истински за първи път от много дни насам.
— Любопитството е убило много души, мила моя.
— Кажи ми, моля те. За жена ли е ставало въпрос? Да не си тласнал към гибел някое невинно момиче?
Джак се усмихна още по-широко.
— Отговорът на първия въпрос е да, на втория — не. Нищо повече няма да ти кажа. Накрая го изхвърлих от къщата си и метнах шапката подире му.
— Значи сега не можеш да отидеш при него — въздъхна Терез. — Няма да ти услужи, все едно колко пари ще му предложиш.
— Напротив. — Джак стана отново сериозен. Остави чашата си и се изправи. — Къде да го намеря?
— Рю Сен Оноре. — Терез вдигна рамене. — Метр Форе стана важна личност. Революцията му дойде добре. — Думите й бяха оцветени от горчива ирония.
— Как най-лесно да стигна до него? — Джак я погледна пронизващо, сякаш се опитваше да прочете отговора в очите й.
— Въпросът е по-скоро кой най-лесно ще го убеди — намеси се Арабела. — Какво ще кажете за графиня Дънстън? Това е втората ми титла, а за парижки прокурор тя няма никаква връзка със семейство Сен Жюл.
— Мадам има маниерите и необходимата съобразителност, за да се хареса на негодника Форе — кимна Терез. — Прокурорът се чувства много поласкан от вниманието на аристократите. Английска аристократка, тръгнала да търси изгубената си приятелка, ще отговори на потребността му да се доказва. Особено когато дамата се покаже великодушна. — Тя огледа Арабела с присвити очи. — Разбира се, не в тази смешни дрешки.
— О, аз съм майсторка на маскарада — заяви Арабела. — Чантата ми е пълна с костюми за всякакъв случай. — Тя хвърли поглед към мъжа си, който мълчеше упорито, и промълви: — Джак?
— Защо? — попита той, взе лицето й между ръцете си и я погледна дълбоко в очите, за да проникне в душата й. — Защо правиш това, Арабела?
— За сестра ти — отговори просто тя и издържа на погледа му. — За теб, защото това е единственият разумен план. Защото има изгледи да успее.
Джак отпусна ръце и заговори с обичайния си сериозен тон:
— Какво си донесла освен онзи безнадеждно измачкан костюм за езда?
— Батистената рокля, с която бях на кораба, и още една. Съвсем обикновени, но подходящи за целта.
Той кимна и се обърна към домакинята:
— Терез, ще ни трябва кола. Арабела не бива да върви пеша… Не и когато носи със себе си кралски откуп.
— Веднага ще приготвя каручката — намеси се бодро Марсел. — Ще я почистя и ще направя така, че да изглежда прилично, но не твърде елегантно, за да не привлича излишно внимание. Мадам ще седне на пейката и роклята й няма да се изцапа с пръст от картофите или с кръв от дивеча.
— Аз ще карам — реши Джак и протегна ръка на жена си. — Ела да се преоблечеш, Арабела.
— Само още нещо — обади се Жан-Марк от мястото си до огъня. — Ако още тази вечер освободите виконтесата от Льо Шатле, няма как да я изведете от града, преди да са отворили портите на разсъмване.
— По-добре да я измъкна вечерта, отколкото да я оставя още една нощ в онази адска дупка — изсъска Джак.
— Ще нощувате тук — намеси се Терез. — Виконтесата ще има нужда от почивка и да събере малко сили за дългото пътуване до Англия. — Тя погледна въпросително Арабела, която реагира с кратко кимване. Терез помрачня. Най-лошите й опасения се потвърждаваха.
. Дори да беше забелязал тази безмълвна обмяна на информация, Джак не даде да се разбере. Нетърпеливо посочи на Арабела стълбичката към тавана и тя се подчини безмълвно.
— Ще ти донеса вода — каза той и след няколко минути се изкачи горе с леген и кана гореща вода. Арабела се бе съблякла по риза и сърдито четкаше косата си, за да я направи отново чиста и лъскава.
— Форе е гадна личност — заговори мрачно Джак и наля вода в каната. — Не знам какво си направила днес, за да те пуснат в затвора, но каквото и да е било, при Форе прави обратното. Усмихвай се кокетно, ласкай го, дръж се като истинска английска лейди. Кажи му само най-необходимото. Как в Лондон една емигрантка ти е съобщила, че добрата ти стара приятелка е затворена в Льо Шатле. Дай му номера и измисли някакво име. Например виконтеса Сеймур… чиста англичанка, с която си израсла заедно…
— Да, да, знам какво трябва да кажа — прекъсна го Арабела, обърна се към него и сложи ръце на гърдите му. — Знам, че сега си в ада… че ти е безкрайно неприятно да оставиш друг да води играта, но човек трябва да използва инструментите, които с му подръка. — Усмихна му се и плъзна палец по устата му. — Не забравяй, че играчът си ти. Ти си този, който знае коя стратегия е най-добрата — кога трябва да се оттеглиш почтено и кога да преминеш в атака.
Той стисна котката й толкова силно, че тя едва не изплака от болка.
— Никога не съм оставял друг да играе играта ми.
— Знам това. Но днес трябва да го направиш.
И той го знаеше. Пусна я и посвети вниманието си на преобразяването й. Само след половин час Арабела изглеждаше неузнаваема в кремавата рокля с тъмен ешарп. Красиво драпирано шалче скриваше гърдите й, косата беше навита на руло на тила. Носеше сламена шапка, стегната под брадичката с панделки в цвета на ешарпа. Меки ръкавици и ниски обувки от козя кожа допълваха тоалета й. Не бе взела никакви скъпоценности и сега се чувстваше странно без колие и обици — липса, която само преди година изобщо не усещаше в родния Кент.
Джак я измери с внимателен поглед и кимна одобрително. После извади от пътната си чанта кожена торбичка и я отвори. Върху сламеника се изсипа поток монети.
Арабела гледаше смаяно купчината блестящи ливри, суверени и гвинеи. Откъде Джак има толкова много монети? Никой банков чек не можеше да се мери с въздействието на златото.
Джак подреди монетите на купчинки и отдели първо ливрите.
— Първо ще дадеш на Форе ливри — обясни той, после прибави шепа гвинеи и затвори торбичката.
— Къде да я прибера? — попита безпомощно тя. Някога можеше да я пъхне под кринолина или да я закрепи на сребърна верижка за талията. Леките дрехи, които носеше днес, не предлагаха скривалища, нямаха и колан за окачване.
