Отсам рая

РОЗАЛИНД

Сесилия, скъпа, ти не знаеш какво мъчение е да си… като мен. По улиците съм принудена да сдържам каменна физиономия, за да не допускам мъжете да ми намигат. Ако се разсмея на първия ред в театъра, до края на представлението комикът играе само за мен. Ако на танци снижа глас, сведа поглед или изпусна носната си кърпичка, цяла седмица партньорът ми звъни по телефона всеки ден.

СЕСИЛИЯ

Сигурно е ужасно тежко да понасяш подобно напрежение.

РОЗАЛИНД

Бедата е в това, че единствените мъже, които събуждат у мен някакъв интерес, са най-неуместните за брак. Ако бях бедна, щях да поема пътя към сцената.

СЕСИЛИЯ

Правилно, поне ще ти плащат за играта.

РОЗАЛИНД

Понякога, когато чувствам, че съм особено лъчезарна, се питам защо трябва да пилея всичко за един- единствен мъж.

СЕСИЛИЯ

Често, когато си особено кисела, се питам защо трябва да пилееш всичко за едно-единствено семейство. (Става.) Отивам да се запозная с мистър Еймъри Блейн. Обичам темпераментните мъже.

РОЗАЛИНД

Няма такива. Мъжете не знаят нито как да се разсърдят истински, нито как да са щастливи истински, а които знаят, бързо се разпадат.

СЕСИЛИЯ

Е, за щастие нямам твоите грижи. Сгодена съм.

РОЗАЛИНД (с презрителна усмивка)

Сгодена ли? Какво бърбори малката въртоглавка! Ако те чуе мама, ще те прати право в пансион, където ти е и мястото.

СЕСИЛИЯ

Надявам се все пак, че няма да й кажеш, защото и аз мога да изпусна туй-онуй, а ти си пазиш своето.

РОЗАЛИНД (леко раздразнена)

Тичай де, сукалче! И за кого си сгодена? За доставчика на лед? Или за сладкаря?

СЕСИЛИЯ

Евтини остроумия! Довиждане, скъпа. Ще се видим по-късно.

РОЗАЛИНД

О, да не забравиш, толкова разчитам на теб.

Сесилия излиза. Розалинд, довършила прическата си, става и си тананика. Приближава се до огледалото и започва да танцува върху мекия килим пред него. Разглежда не краката, а очите си, при това не бегло, а внимателно, макар да се усмихва. Вратата се отваря внезапно и се затваря с трясък зад гърба на Еймъри — както винаги много сдържан и красив. Той изпада в моментно объркване.

ТОЙ

Ах, прощавайте. Мислех…

ТЯ (с лъчезарна усмивка)

Вие като че ли сте Еймъри Блейн?

ТОЙ (гледа я право в очите)

А вие — Розалинд?

ТЯ

Ще ви наричам Еймъри… заповядайте… не се притеснявайте… мама ще дойде всеки момент… (с половин уста) за съжаление.

ТОЙ (оглежда се наоколо)

Тук е доста необичайно за мен.

ТЯ

Не е мъжко царство.

ТОЙ

Вие тук ли…

Пауза

ТЯ

Да, с помощта на всичко това. (Отива до тоалетката.) Ето, вижте, това е ружът ми, това са сенките.

ТОЙ

Не предполагах, че сте такава.

ТЯ

А какво очаквахте?

ТОЙ

Мислех, че сте… без сексапил, нали разбирате — плуване, голф.

ТЯ

О, занимавам се, но не в работно време.

ТОЙ

Работно време ли?

ТЯ

От шест следобед до два през нощта — стриктно.

ТОЙ

Бих искал да имам акции в тази корпорация.

ТЯ

Не е корпорация, просто фирма — „Розалинд, неограничени права“. Петдесет и един процента контролен пакет, име, благосклонност и всичко за двайсет и пет хиляди долара годишно.

ТОЙ (неодобрително)

Хладно пресметливо предложение.

ТЯ

Надявам се, не се засягаш, нали, Еймъри? Когато срещна мъжа, който няма да ми омръзне до смърт за две седмици, може да стана по-различна.

ТОЙ

Смешно, ти гледаш на мъжете от зрителната точка, която аз имам за жените.

ТЯ

Моето мислене не е типично женско.

ТОЙ (заинтригуван)

Продължавай.

ТЯ

Не, продължавай ти, вече ме накара да се разприказвам за себе си. А това не е по правилата.

ТОЙ

Правилата ли?

ТЯ

Моите правила… а ти… знаеш ли, Еймъри, чувала съм, че си бил изключителен. В моето семейство