Отсам рая

Никой не те е канил.

ТОЙ (продължава невъзмутимо)

… но вероятно ще се влюбя. Привлича ме устата ти.

ТЯ

Шшш! Моля те, не се влюбвай в устата ми — може в косата ми, в очите, в раменете, в чехлите ми, само не в устата ми. Всички се влюбват в устата ми.

ТОЙ

Много е красива.

ТЯ

Малка е.

ТОЙ

Така ли? Я да видя.

Целува я отново със същото увлечение.

ТЯ (леко развълнувана)

Кажи ми нещо мило.

ТОЙ (уплашено)

Боже, помогни ми!

ТЯ (отдръпва се)

Е, недей, щом ти е толкоз трудно.

ТОЙ

Ще се преструваме ли? Тъй скоро?

ТЯ

Нашата мяра за времето не е като при другите хора.

ТОЙ

Ето ги вече и другите хора.

ТЯ

Хайде да се преструваме.

ТОЙ

Не, не мога, това са сантименти.

ТЯ

А ти не си сантиментален, така ли?

ТОЙ

Не, аз съм романтичен — сантименталният човек си въобразява, че любовта е вечна — романтикът се надява на чудото да не е така. Сантименталността е разчувстване.

ТЯ

А това не е твоят случай. (Свежда клепки.) И навярно се ласкаеш, че така превъзхождаш останалите.

ТОЙ

Всъщност… Розалинд, Розалинд, да не спорим — целуни ме отново.

ТЯ (вече съвсем хладно)

Не, не изпитвам желание да се целуваме.

ТОЙ (откровено засегнат)

Само преди малко искаше да ме целунеш.

ТЯ

Но вече е сега.

ТОЙ

Тогава да си тръгвам.

ТЯ

И аз така мисля.

Той се запътва към вратата.

ТЯ

Ето го!

Той се обръща.

(Тя се смее.)

Резултатът — сто на нула за домашния отбор.

Той прави крачка назад.

(Тя добавя бързо.)

Заваля — мачът свърши.

Той излиза.

Тя отива спокойно до скрина, изважда една табакера и я крие в крайното чекмедже на писалището. Майка й влиза с бележник в ръка.

МИСИС КОНИДЖ

Добре, че те намерих — исках да си поговорим, преди да слезем долу.

РОЗАЛИНД

Уф! Уплаши ме!

МИСИС КОНИДЖ

Розалинд, от известно време много скъпо ни излизаш.

РОЗАЛИНД (смирено)

Да.

МИСИС КОНИДЖ

А знаеш, че баща ти няма това, което имаше преди.

РОЗАЛИНД (прави гримаса)

О, моля те, не ми говори за пари.

МИСИС КОНИДЖ

Без тях нищо не можеш да направиш. В тази къща живеем за последна година и ако нещо коренно не се промени, Сесилия няма да разполага с възможностите, които дадохме на теб.

РОЗАЛИНД (раздразнено)

Кажи направо какво искаш от мен.

МИСИС КОНИДЖ

Бъди така добра и моля те, вслушай се в някои неща, които съм си записала в бележника. Първото е: не изчезвай по скрити ъгли с млади мъже. В някои моменти може и да има смисъл от такива работи, но днес те искам на дансинга през цялото време, за да си ми подръка, когато ми потрябваш. Искам да те запозная с някои от гостите и няма да ми бъде приятно, ако те открия притулена в зимната градина да бръщолевиш глупости на не знам си кой или пък да слушаш да ти бръщолевят.

РОЗАЛИНД (язвително)

Права си, слушането е по-добрият вариант.

МИСИС КОНИДЖ

И не си губи много време със студентите — момченца по на деветнайсет-двайсет години. Нямам нищо