Отсам рая

против университетските балове и мачове, но да изпускаш полезни увеселения, за да се черпиш в евтини кафенета из центъра с тоя и оня…

РОЗАЛИНД (противопоставяйки собствен кодекс, който по свой начин не пада по-долу от майчиния)

Мамо, това е минало — не можем вече да равняваме нещата по мярата на деветдесетте години.

МИСИС КОНИДЖ (не обръща внимание на думите й)

Ще дойдат няколко приятели на баща ти — ергени, не са възрастни, — с които искам да се запознаеш тази вечер.

РОЗАЛИНД (разбиращо)

На по четирийсет и пет?

МИСИС КОНИДЖ (остро)

Какво от това?

РОЗАЛИНД

О, нищо — те познават живота и са така обаятелно уморени (поклаща глава), но въпреки това са готови да танцуват.

МИСИС КОНИДЖ

Не успях да се запозная с мистър Еймъри Блейн, но не мисля, че ще те заинтересува. Не ми изглежда като мъж, който може да спечели състояние.

РОЗАЛИНД

Мамо, аз никога не мисля за пари.

МИСИС КОНИДЖ

Защото никога не се задържат при теб достатъчно дълго, та да се замислиш за тях.

РОЗАЛИНД (с въздишка)

Да, някой ден сигурно ще се омъжа за цяла планина пари — просто от скука.

МИСИС КОНИДЖ (след като поглежда в бележника си)

Получих телеграма от Хартфорд. Пристига Досън Райдър. Ето тоя младеж много ми харесва и освен това плува в пари. И тъй като ми се струва, че си се поотегчила е Хауард Гилеспи, можеш мъничко да насърчиш мистър Райдър. Той пристига за трети път през последния месец.

РОЗАЛИНД

Откъде знаеш, че Хауард Гилеспи ме отегчава?

МИСИС КОНИДЖ

Горкото момче изглежда тъй нещастно, когато идва тук.

РОЗАЛИНД

Той беше от романтичните идилии без нерв, които доникъде не водят.

МИСИС КОНИДЖ (не пада по гръб)

Все едно, направи така, че да се гордеем тази вечер с теб.

РОЗАЛИНД

Не мислиш ли, че съм красива?

МИСИС КОНИДЖ

Знаеш го и без да ти го казвам.

Отдолу долитат стонове на настройвана цигулка и боботене на барабани.

(Мисис Конидж припряно подканва дъщеря си.)

Хайде!

РОЗАЛИНД

След малко!

Майка й излиза. Розалинд се приближава до огледалото и се взира в себе си е голямо одобрение. Целува връхчетата на пръстите си и докосва отражението на своите устни в огледалото. След което изгасва осветлението и излиза от стаята. Известно време цари тишина. Няколко акорда от пианото, приглушено трополене на барабаните, шумолене на коприни — всички тези звуци се размесват навън и проникват през леко открехнатата врата. Силуети на фигури в манта се мяркат в осветения хол. Отдолу се понася смях, подхващат го други, разраства се във всеобща глъч. После някой влиза, затваря вратата и запалва лампите. Сесилия. Отива до скрина, поглежда в чекмеджетата, поколебава се — после се отправя към писалището, намира табакерата и вади цигара. Запалва я, дръпва дълбоко дима, издишва го, приближава се до огледалото.

СЕСИЛИЯ (с пресилено светски тон)

О, да, балът, който дава път в обществото, се е превърнал днес в истински фарс. Младежта така си отживява още преди седемнайсетте, че балът се явява по-скоро край, отколкото начало. (Подава ръката си на въображаем аристократ на средна възраст.) Да, ваша светлост, струва ми се, че моята сестра ми е говорила за вас. Желаете ли да запалите — цигарите са превъзходни. Марка „Корона“. Не пушите? Жалко! Навярно кралят не ви разрешава. Да, приемам поканата ви за танц.

И се впуска в танц из цялата стая под звуците на музиката, долитаща отдолу, ръцете й са протегнати около въображаемия партньор, цигарата кръжи с ръката й.

Няколко часа по-късно

Малък будоар на първия етаж, запълнен почти изцяло от удобна кожена кушетка. Над нея, от двете й страни, меко светят две малки лампи, а между тях е окачен портрет на много възрастен достолепен господин, облечен според модата на 1860 година. Зад сцената ехти фокстрот.

Розалинд седи на кушетката, а от лявата й страна е Хауард Гилеспи, невзрачен младеж на около двайсет и четири. Той явно страда, а тя силно се отегчава.

ГИЛЕСПИ (вяло)

В какъв смисъл съм се променил? Чувствата ми към теб са същите.

РОЗАЛИНД

На мен не ми изглеждаш същият.

ГИЛЕСПИ

Преди три седмици говореше, че ме харесваш, защото съм бил тъй преситен и безразличен — все още съм такъв.

РОЗАЛИНД

Но не по отношение на мен. Харесвах те заради кафявите ти очи и тънките ти крака.

ГИЛЕСПИ (безпомощно)

Те и сега са ми кафяви и тънки. Ти просто импровизираш по най-жесток начин.

РОЗАЛИНД

Позната ми е само импровизацията на пиано. Това, което обърква мъжете, е моята съвършена естественост. Мислех, че не си способен на ревност. А сега очите ти са върху мен, където и да мръдна.

ГИЛЕСПИ

Обичам те.

РОЗАЛИНД (хладно)