Отсам рая

Знам.

ГИЛЕСПИ

И цели две седмици вече не ми даваш да те целуна. А аз живеех с представата, че след като едно момиче се остави да го целунат, то вече е… е… завоювано.

РОЗАЛИНД

Това време отмина. Мен трябва да ме завоюват отново всеки път, когато ме видят.

ГИЛЕСПИ

Ти сериозно ли говориш?

РОЗАЛИНД

Както винаги. Едно време имаше два вида целувки. Първият — когато момичето биваше целувано и изоставяно; вторият — когато след целувката се сгодяваха. Но сега има нова разновидност — когато мъжът е целунат и изоставен. Ако през деветдесетте години мистър Джоунс се похвалеше, че е целунал момиче, всички знаеха, че е приключил с нея. Ако през 1939 година мистър Джоунс се похвали със същото, всички знаят, че няма шанс да я целуне отново. В наше време всяко момиче, започне ли както трябва, винаги може да победи мъжа.

ГИЛЕСПИ

Защо тогава си играеш с мъжете?

РОЗАЛИНД (накланя се доверително към него)

Заради първия миг, когато пламва интересът му. Оня миг — о, малко преди първата целувка, прошепването на единствената дума, — заради който всичко си струва.

ГИЛЕСПИ

А после?

РОЗАЛИНД

После го караш да заговори за себе си. И съвсем скоро той мисли само как да остане насаме с теб — цупи се, не желае да се бори, не желае да играе — победа!

Влиза Досън Райдър, двайсет и шест годишен, красив, богат, знае си цената, може би е скучноват, но спокоен и уверен в успеха си.

РАЙДЪР

Струва ми се, че този танц е за мен, Розалинд.

РОЗАЛИНД

О, Досън, хубаво е, че ме позна. Значи не съм прекалила с грима. Мистър Райдър, запознайте се с мистър Гилеспи.

Двамата си стискат ръцете и Гилеспи излиза крайно унил.

РАЙДЪР

Празненството ти е много успешно.

РОЗАЛИНД

Така ли мислиш… последните часове ми се губят. Уморена съм… имаш ли нещо против, ако малко поседим?

РАЙДЪР

Напротив… с най-голямо удоволствие. Знаеш колко ми е противен ритуалът на ухажването. Да виждаш едно момиче вчера, днес, утре.

РОЗАЛИНД

Досън!

РАЙДЪР

Какво?

РОЗАЛИНД

Питам се дали си даваш сметка, че си влюбен в мен.

РАЙДЪР (смутен)

Какво… ъъ… ти си изключителна!

РОЗАЛИНД

Защото, проумей го, аз съм най-лошият избор. Оня, който се ожени за мен, бял ден няма да види. Аз съм зла, ужасно зла.

РАЙДЪР

Не бих казал.

РОЗАЛИНД

Точно такава съм, да — особено към най-близките си хора. (Става.) Хайде да вървим. Дойде ми друго настроение и сега искам да танцувам. Майка ми сигурно беснее.

Излизат. Влизат Алек и Сесилия.

СЕСИЛИЯ

Провървя ми да остана с родния си брат в паузата между танците.

АЛЕК (мрачно)

Мога и да те оставя, ако искаш.

СЕСИЛИЯ

В никакъв случай — да се окажа без партньор за следващия танц. (Въздиша.) Откакто си заминаха френските офицери, баловете загубиха блясъка си.

АЛЕК (замислено)

Не искам Еймъри да се влюби в Розалинд.

СЕСИЛИЯ

Така ли, аз пък бях останала с впечатление, че тъкмо това искаш.

АЛЕК

Минаваше ми такава идея, но откакто видях тия девойчета… взех да се съмнявам. Страшно съм привързан към Еймъри. Той е чувствителен и не искам да разбие сърцето си заради някоя, която е напълно безразлична.

СЕСИЛИЯ

Много е красив.

АЛЕК (все още замислено)

Тя няма да се омъжи за него, но не е нужно да се женят, за да разбие сърцето му.

СЕСИЛИЯ

Как го прави? Искам да науча тайната й.

АЛЕК

Виж го ти, хладнокръвното котенце! Хубаво е направил господ, като ти е дал чипо носле.

Влиза мисис Конидж.

МИСИС КОНИДЖ

Къде, по дяволите, е Розалинд?

АЛЕК (остроумно)

Търсиш я сред най-желаната й компания. С кого ще е, ако не с нас.

МИСИС КОНИДЖ

Баща й е свикал осем неженени милионери, за да я представи.

АЛЕК

Защо не ги строите да дефилират с маршова стъпка през салоните?

МИСИС КОНИДЖ