Отсам рая

Аз ще ти я правя.

РОЗАЛИНД (между смях и плач)

Благодаря ти…

ЕЙМЪРИ

Розалинд, нима мислиш да сключиш брак с друг човек? Кажи ми! Криеш нещо от мен. Ако ми разкажеш, ще мога да ти помогна да се справиш с дилемата.

РОЗАЛИНД

Вината е в нас. Ние сме за ожалване, това е. Точно онези твои достойнства, заради които те обичам, винаги ще те провалят.

ЕЙМЪРИ (мрачно)

Продължавай.

РОЗАЛИНД

Да, Досън Райдър е причината. Той има такова чувство за дълг, че почти усещам как може да се превърне… в стабилна опора.

ЕЙМЪРИ

Ти не го обичаш.

РОЗАЛИНД

Така е, но го уважавам, той е добър и силен човек.

ЕЙМЪРИ (неохотно)

Да… не може да не му се признае.

РОЗАЛИНД

Ето, ще ти дам един малък пример. Във вторник следобед срещнахме в „Рай“ едно бедно момченце и знаеш ли, Досън го взе на коленете си и му поговори, и му обеща, че ще му подари индиански костюм… на другия ден не забрави, купи му го и… ох, беше толкова мило, че без да искам, си помислих колко добър ще бъде към… към нашите деца… как ще се грижи за тях, и аз няма да има за какво да се тревожа.

ЕЙМЪРИ (отчаян)

Розалинд! Розалинд!

РОЗАЛИНД (с леко ехидство)

Нес си придавай толкова многострадален вид.

ЕЙМЪРИ

С каква сила само си нанасяме удари!

РОЗАЛИНД (отново се разхълцва)

Ние с теб изживяхме съвършеното щастие. Като мечта, по която съм копняла, а не съм вярвала, че ще уловя. Първата истинска безкористност, която почувствах в живота си. Не мога да допусна да я видя как повяхва в унила обстановка!

ЕЙМЪРИ

Няма да увехне — няма!

РОЗАЛИНД

Предпочитам да я запазя като прекрасен спомен, дълбоко скътан в сърцето ми.

ЕЙМЪРИ

Да, жените могат да постигнат това, но мъжете — не. Аз ще запомня завинаги не красотата на всичко, докато е било, а само горчивината, безкрайната горчивина.

РОЗАЛИНД

Недей така!

ЕЙМЪРИ

И в годините оттук нататък никога да не те видя, никога да не те целуна, да оставам пред твоята затворена залостена врата — ти нямаш смелост да станеш моя жена.

РОЗАЛИНД

Не, не, аз поемам по най-тежкия, но верен път. Да се омъжа за теб, би означавало да се проваля, а аз никога не се провалям — ако не престанеш да шариш насам-натам, ще се разпищя.

Той отново се отпуска отчаян на дивана.

ЕЙМЪРИ

Ела и ме целуни.

РОЗАЛИНД

Не.

ЕЙМЪРИ

Не искаш ли да ме целунеш?

РОЗАЛИНД

Тази вечер искам да ме обичаш спокойно и сдържана.

ЕЙМЪРИ

Началото на края.

РОЗАЛИНД (в миг на интуитивно прозрение)

Еймъри, ти си млад. Аз съм млада. Засега хората ни прощават позьорството и суетата, пренебрежението ни към другите, за което все още ни се разминава. Днес са готови да ни извинят. Но върху теб ще се стоварват много удари…

ЕЙМЪРИ

И ти се страхуваш да ги посрещаш с мен.

РОЗАЛИНД

Не, не е това. Прочетох някъде едно стихотворение — ти ще кажеш, че ти напомня Ела Уилър Уилкокс32, и ще се смееш, но чуй го все пак:

Това е то мъдрост — живей и обичай,
каквото съдбата за тебе нарича,
вземи — без въпроси, молитви, сълзи —
устата целувай, докосвай коси,
страстта за да спреш — остави я да плиска,
задръж — и пусни, щом съдбата поиска.

ЕЙМЪРИ

Но ние дори не сме се доближили до страстта.

РОЗАЛИНД

Еймъри, аз съм твоя, знаеш го. През последния месец имаше моменти, когато щях да съм напълно твоя, ако бе поискал. Но не мога да се омъжа за теб и да съсипя и твоя, и моя живот.

ЕЙМЪРИ

Длъжни сме да поемем риска към щастието.

РОЗАЛИНД

Досън каза, че ще се науча да го обичам.

Заровил лице в ръцете си, Еймъри не помръдва. Сякаш животът внезапно е изтекъл от него.

Любими! Любими! С теб не мога, а не си представям живота без теб.

ЕЙМЪРИ

Розалинд, ние се дразним взаимно. Просто и двамата сме с изопнати нерви и тази седмица…

Гласът му е странно състарен. Тя се приближава до него, поема лицето му в длани и го целува.

РОЗАЛИНД