На юг, в страната на памука, хотелите са мръсни; живота, спрял от скука, не гледай…
— Това са американци.
Никол разпери ръце на леглото и се загледа в тавана, пудрата по кожата й се беше превърнала в млечно-влажен слой. Нравеше й се голотата на стаята, жуженето на мушичката, която кръжеше самотно над главата й. Томи приближи стола до леглото и събори дрехите на пода, за да седне; приятна й беше лекотата на простите летни дрехи, приятно й беше да вижда сандалите си редом до небрежно захвърлените му памучни панталони.
Той се вгледа в меките, издължени линии на тялото й, чиято белота рязко свършваше до мургавите крайници и главата. Засмя се и добави сериозно:
— Ти си като новородено бебе.
— С хитри очи.
— Аз ще се погрижа за това.
— Трудно е — особено ако хитрите очи имат чикагско потекло.
— Знам всички стари церове на селяните от Лангедок.
— Целуни ме, Томи!
— Това е чисто американски навик — каза той, но все пак я целуна. — Последния път, като бях в Америка, срещнах момичета, които са готови да те разкъсат с устните си, да те целуват до посиняване, докато си разкървавят устата, а лицето им стане моравочервено — но нищо повече.
Никол се облегна на лакът.
— Харесва ми тази стая — каза тя. Той се огледа.
— Намирам я малко гола. Мила, много се радвам, че не пожела да чакаме до Монте Карло.
— Защо да е гола? Това е чудесна стая, Томи — напомня на голите маси в толкова много картини на Сезан и Пикасо.
— Не знам. — Той не се опитваше да я разбере. — Пак започват да вдигат шум. Господи, да не е станало убийство?
Томи отиде до прозореца и отново започна да докладва:
— Изглежда, че двама американски моряци се бият, а другарите им ги насърчават. Те са от американския кораб в залива. — Той се загърна с една хавлия и излезе малко по-навън на балкона. — С тях има и момичета. Вече чух за това — че жените ги следвали от пристанище в пристанище. Но и това ако са жени! Човек би допуснал, че с тяхната заплата биха могли да си намерят нещо по-добро! Да знаеш само какви жени вървяха след Корнилов. От балерини нагоре.
Никол се радваше, че той бе видял толкова много жени, че светът не му правеше впечатление; тя щеше да го задържи, докато е господар на себе си, докато тялото й се подчинява на личността й.
— Удари го по слабото място!
— Да-ваай!
— Ей, нали ти казах как да му отбегнеш дясното кроше!
— Хайде, дръж се, Дълшмит!
— Да-ваай! Томи се извърна:
— Това място свърши работа, но започна да става неприятно, не мислиш ли?
Тя се съгласи, но преди да започнат да се обличат, те отново се прегърнаха за малко, след това за по- дълго и мястото отново започна да им се струва не по-лошо от което и да било друго…
Когато накрая се облече, Томи възкликна:
— Боже мой, тези две жени в люлеещите се столове на долния балкон не са помръднали! Говорят си с такъв вид, сякаш не забелязват какво става около тях. Тръгнали са на икономична екскурзия и цялата американска флота заедно с всички европейски курви не могат да им развалят прекарването.
Той се приближи, нежно я прегърна и намести презрамката на рамото й със зъби; в следния миг мощен гръм процепи въздуха: БУУУМ! Бойният кораб зовеше моряците на борда.
Под прозореца настъпи олелия — корабът щеше да отплува към неизвестни брегове. Келнерите представяха сметки и с безизразен глас искаха да им се плати. Кънтяха опровержения и псувни, представяха се раздути сметки, сервитьорите икономисваха от рестото; моряците помагаха на мъртвопияните си другари да влязат в лодките, над общия шум се разнасяха отчетливи команди на морската полиция. Когато първата лодка отплува, се чуха писъци, плачове, викове и обещания, проститутките се стълпиха на кея, започнаха да крещят и да махат за сбогом.
Томи видя как едно момиче изскочи на долния балкон и започна да маха със салфетка; преди да успее да разбере дали люлеещите се англичанки най-накрая ще излязат от невъзмутимото си спокойствие и ще забележат съществуването на момичето, на тяхната врата се почука. В коридора се чуха възбудени женски гласове, те решиха да отворят и на прага се показаха две момичета: млади, тънки, с очи на дивачки — не можеше да се каже, че са загубени, те просто не бяха намерени. Едната се задавяше от плач.
— Може ли да махаме за сбогом от вашата веранда? — замоли ги другата с американски акцент. — Моля ви, нали може? На нашите приятели. Моля ви се! Другите стаи са заключени.
— С удоволствие — каза Томи.
Момичетата се затичаха към балкона и пискливите им гласове се извисиха над околния шум. „Бай, Чарли! Чарли, погледни насам!“ „Телеграфирай до поискване в Ница!“ „Чарли! Не ме вижда.“
Едната неочаквано вдигна полата си, дръпна розовите си гащи, които изпращяха и се скъсаха, и замаха с импровизираното знаме. „Бен! Бен!“ — развяваше го тя неистово. Когато Томи и Никол излизаха от стаята, то още се развяваше на синия фон на небето. Как можеше Бен да не види нежния цвят на опознатата плът? В отговор на задната част на кораба се извиси друго знаме — звездният флаг на Щатите.
Вечеряха в новото морско казино край Монте Карло… Късно през нощта решиха да се окъпят при Болньо, влязоха в морето между скалите, които образуваха пещера със звезден покрив-стакан, изсечен в белезникавия камък, изпълнен с фосфоресцираща вода, обърнат към Монако и смътното сияние на Ментоне. Тя се радваше, че той я бе довел в източния край на Ривиерата, тук водата и вятърът бяха нови за нея; всичко беше ново, както и те един за друг. Тя се просна върху неговите колене символично, като задигната робиня, преметната през предния лък на седлото на коня, който той е отвлякъл от Дамаск и отвел в монголската равнина. С всеки изтекъл миг нещата, които Дик я бе научил, избледняваха, малко по малко тя се приближаваше до онова, което бе представлявала отначало, до първообраза на отдаването, заради което по света се кръстосват саби. Заплетена в паяжината на любовта под лунната светлина, тя приветствуваше непридирчивостта на своя любовник.
Пробудиха се и видяха, че луната е залязла, а въздухът се е захладил. С мъка Никол се надигна, запита за часа, а Томи каза, че е към три.
— Тогава трябва да си вървя вкъщи.
— Мислех, че ще спим в Монте Карло.
— Не. Гувернантката и децата са вкъщи. Трябва да се приберем преди разсъмване.
— Както искаш.
Изкъпаха се набързо; Томи забеляза, че тя трепери, и я разтри енергично с кърпа. Когато влязоха в колата, с още мокри глави, със свежи и чисти тела, не им се тръгваше. Наоколо беше доста светло и когато Томи я целуна, тя почувствува как той се забравя, погълнат от белотата на страните й, блесналите й зъби, прохладното й чело и ръката, докосваща лицето му. Все още свикнала с Дик, тя чакаше от него да обясни или дефинира онова, което ставаше с тях, но обяснение не последва. Успокоена и сънливо доволна, че не ще се занимават с разбори, тя се отпусна на седалката и спа, докато шумът на мотора се измени и тя усети, че се изкачват към вилата. На вратата тя го целуна почти машинално за сбогом. Стъпките й по алеята отекваха поновому, нощните шумове в градината бяха част от миналото, но въпреки това тя бе щастлива, че се завръща. Денят приближаваше припряно: Никол беше доволна, но не бе свикнала на подобно напрежение.
Девета глава
На другия ден в четири часа следобед едно такси спря пред вратата и от него слезе Дик. Объркана от внезапното му появяване, Никол изтича по терасата да го посрещне, стаила дъх от усилие да се контролира.
