трона на епископа, изработен от резбован дъб, преди да се качат нагоре към купола на Катедралата.
— Лорд Кесълфорд предвиди всичко и ви осигури специални условия, за да се насладите напълно на красотата на Катедралата.
Специалните условия включваха позволението на управата да се възползват от една преносима стълба, която се използваше само от хората, чиято работа бе да почистват и лакират галерията на хористите.
— За какво е това? — възкликна Стюарт.
— За да разгледаме всичко по-отблизо. За тези, които желаят да се изкатерят догоре — обясни Хоукс.
Нейт веднага се втурна нагоре по стълбата и обувките му затропаха но металните стъпала.
Сара вдигна глава и се заслуша. Стори й се, че стъпалата са твърде много. Постоянно усещаше присъствието на Хоукс, който стоеше до стълбата и направляваше изкачването на племенника си. Зад нея госпожа Тървей и лейди Кесълфорд настояваха, че нямат желание да пробват стълбата, но тя усещаше благоговението и възторга, който изпитваха, докато разглеждаха красивата дърворезба. Когато Нейт с трополене слезе долу, тя го чу да казва на дамите:
— Елате да видите от другата страна. Има интересни неща.
Стюарт, който през цялото време бе стоял до нея, пусна ръката й с думите:
— Ще отида да надникна.
Той се отдалечи, а Сара се почувства изолирана и изоставена в тази непозната, кънтяща тъмнина. Не смееше да се помръдне от мястото си, защото се боеше да не се препъне в нещо. Чу Стюарт да говори някъде над нея. Думите му бяха изпълнени с възхищение и почуда и, обгърната от самотата, наложена й от физическия недъг, тя се опита да си представи грандиозната картина, която всички останали можеха да видят.
Лорд Кесълфорд напусна мястото си до стълбата. Сара усещаше, че се приближава, въпреки разстоянието, което ги разделяше. Имаше чувството, че отгатва всяко негово намерение.
— Ваш ред е, мила моя — тихичко рече той.
Тя изпита истинско облекчение, осъзнала, че някой се бе сетил за нея. Радваше се, че той я бе включил в групата, но въпреки това не можа да се отърве от усещането, че е непълноценна заради слепотата си. Когато заговори, гласът й трепереше от несигурност и разочарование.
— Аз, аз не мисля… искам да кажа… Няма да видя нищо, дори и ако успея да изкача стълбите, милорд.
— И защо? — тихичко рече Хоукс, прекратил протестите й, и преди още Сара да проумее намеренията му, топлата му ръка обгърна пръстите й, покрити с ръкавица, и я поведе към основата на преносимата стълба.
— Струва ми се, че ще трябва да се отървем от това. — Пусна ръката й и дръпна катарамата, която придържаше наметалото върху раменете й. — Само ще ни пречи — додаде тихо.
Той свали пелерината и тя остана с неприятното усещане, че е била лишена не само от топлината, но от сигурността и закрилата й.
— Но, милорд… — започна Сара.
— Не мислиш да я накараш да се качи нагоре по тая стълба, Хоукс? Не е безопасно. — Стюарт отхвърли идеята преди още да е разбрал добре за какво става дума. Вече беше почти слязъл, но гласът му звучеше така, сякаш се намираше на върха на стълбата.
Хоукс я остави тя да реши.
— Всичко зависи от вас, госпожице Линдъл. Искате ли да видите дърворезбите?
— Да ги видя?
— Да. — Той се надвеси към нея. — Стълбата ще ви позволи да се качите достатъчно близо, за да можете да докоснете орнаментите, и понеже те са много релефни, съвсем убедено смятам, че ще можете да ги видите.
Сара не можа да не се усмихне. Очевидно стълбата е била донесена специално за нея. Много рядко й се случваше някой толкова бързо да разбира и отгатва желанията й.
— Бих желала да ги видя, ако мислите, че няма да падна — призна тя.
— Разбира се, че няма! — Неговата увереност успокои страховете й и заличи съмненията, че той може би я отбягва заради слепотата й.
— Четири крачки напред… — нареди той с уверен глас. — Стю, махни се оттам!
Стюарт отстъпи встрани.
Хоукс повдигна дясната й ръка и я постави върху твърдото, студено желязно перило.
— А сега се качвайте — без следа от колебание. — По същия начин, по който бихте изкачили всяко друго стълбище. Леко повдигнете полата си, за да не ви пречи.
Тя потрепера, завладяна отново от съмнения. Беше малко шокирана от думите му за повдигането на полата. Въпреки това изпълни указанията му, като през цялото време се питаше дали не бе открила глезените си прекалено много.
— Чудесно — окуражи я той. — А сега, още едно стъпало нагоре… и още едно… Бавно! — Гласът му трептеше от сдържан ентусиазъм. Изглежда, той смяташе да се изкачи до горе с нея.
Сара почувства, че подът се отдалечава от нея. Усети студеното течение, което разлюля вдигнатата й пола. Хоукс, две стъпала под нея, се обади със спокойния си, уверен глас.
— Това е, мила моя.
— О, Боже! — Уплашеният глас на Лидия Тървей сякаш идваше от много далечно разстояния. — Добре ли си там горе, Сара? Нямах представа…
— Сигурна съм, че е добре. Ашли следи всяка нейна стъпка — рече лейди Кесълфорд, но разтрепераният й глас бе далеч по-несигурен от думите й.
Сара се поколеба, притеснена от тревогата, която долови в гласовете на двете жени. Разсея се за миг и удари крака си в следващото стъпало.
Хоукс сигурно долови страха й, чу я как рязко си пое въздух.
— Внимавайте! — посъветва я той и се качи едно стъпало по-нагоре — толкова близо, че можеше да докосне тялото му. — Вече почти стигнахме. А и ако се подхлъзнете, ще паднете право в ръцете ми. — В гласа му се долавяха нотки на задоволство, сякаш искрено се забавляваше и в съзнанието й кой знае защо изникна образът на доволен и заситен котарак. — Освен ако идеята… — той замълча, сякаш да й даде време да помисли.
Сара почувства как кръвта нахлу в лицето й. Нервно се изсмя и започна предпазливо да се катери отново, стиснала здраво желязното перило и повдигнатата си пола.
— Стигнахме — тихичко рече той, когато се озоваха на върха. — Не беше чак толкова трудно.
Той беше точно зад нея. Разделяха ги само две стъпала, както бе и през цялото изкачване. Тя нямаше къде да отиде повече, но той не спря да скъсява разстоянието помежду им, докато не застана точно до нея. Сара чу шумоленето на роклята си, която се опираше в крака му. Тялото й неволно се наклони едва забележимо към него, подсилвайки омайното усещане от допира на дрехите им. Сара сякаш почувства нежна ласка по цялото тяло от кръста надолу, та чак до подгъва на полата й, която падаше тежко върху стъпалото, на което бе стъпила. В този кратък миг й се стори, че лорд Кесълфорд я бе докоснал по най- интимен начин, без дори да използва ръцете си.
Сара спокойно се отдръпна, опитвайки се да се отърси от това чувство, но успя само да си удари глезена.
— Успокойте се, мила моя — промърмори той, развеселен. — Аз не хапя.
Главата му бе на едно ниво с нейната. Когато й заговореше, усещаше топлия му дъх върху бузата си. Лицето й гореше, дишането й бе възбудено и учестено.
— Свикнала съм да стоя в такава близост с някой джентълмен единствено на дансинга.
— В такъв случай си представете, че танцуваме, госпожице Линдъл. — Облечената му в ръкавица ръка леко докосна рамото й. Стисна я леко и ненатрапчиво, докато тя най-сетне застана в по-естествена поза. Сара цялата трепереше, а когато полата й още веднъж се докосна в тялото му, тя започна да се пита дали не е неестествено предвзета и чувствителна… Та един толкова повърхностен контакт с него бе успял да я извади напълно от равновесие! Сара не можеше да престане да мисли за оня миг, в който я бе притиснал към себе си и я бе целунал.
