Но преди да успее да се скрие, Джон извика сърдечно „добро утро“. Направи й знак да се приближи. Дали щеше да се престори, че между тях нищо не се бе случило?
Доброто му настроение показваше, че не е забелязал колко дълбоко я бе наранил предишната нощ. При това положение тя реши също да забрави. Зарадва се, че го вижда, а още повече се зарадва на това, че той не се е ядосал от въпроса й.
Дълбоко в себе си бе предчувствала какъв ще бъде отговорът. Защо ли се бе изпуснала да зададе на глас въпроса, който сама си задаваше толкова често напоследък? Вероятно защото тя самата се опитваше да направи връзката им по-различна от сега съществуващата. Не знаеше отговора. Приятно бе, че той се усмихва. Доброто му настроение я стопли. Беше самотна и желаеше присъствието му.
— Добро утро — отвърна Кати и бързо приближи. — Мога ли да ти помогна с нещо?
Времето беше необичайно топло за сезона. Слънцето грееше тъй силно, че Кати трябваше да примижа срещу отражението му във водата. Изглеждаше млада и красива и това явно достави удоволствие на Джон.
Кати си мислеше за потока от сълзи, който бе проляла миналата нощ. Какво разхищение! Още преди време бе взела решение да се примири за връзката си с него и да не й придава особено значение. В края на краищата не беше обвързана. Ако действително й беше неприятно, можеше да си отиде веднага щом времето се оправи. Но тя беше останала. Продължаваше да живее с него, от съдбовната бурна нощ бяха минали повече от три месеца.
Интимните им отношения не промениха отношението й към Джон като личност. Той като че ли се пазеше от чужди погледи и не допускаше въпроси за начина му на живот, особено преди да се върне при семейството си, когато бе живял в Англия. Няколко пъти Кати бе правила опити да узнае какво е правил преди да се заеме с управлението на имението и рибните предприятия, но Джон тактично отклоняваше темата и не отговаряше.
Той я целуна леко, докато опъваше някаква тел.
— Изстържи я отвътре — каза той. — Трябва да се свали олющената боя.
Кати събу обувките си, взе телта от ръката му и се зае с работата. Джон продължи да стърже външната страна. Сутринта отлетя незабелязано. Те почти не разговаряха и Кати бе доволна. Не желаеше да обсъжда случилото се предишната нощ, а и бе сигурна, че той е забравил за това.
По пладне Джон спря и се тръшна върху пясъка.
— Засега стига, Кати — каза той и я дръпна до себе си. — Ще довършим след обяд и после аз ще я боядисам. Утре можем да излезем в океана. Искаш ли?
Кати кимна утвърдително. Спомни си колко приятно бе първото им излизане в океана. Тогава сърцето й ликуваше. Сега отново се развълнува, но причините бяха други.
Известно време лежаха на пясъка, без да се докосват и без да разговарят. Когато понечи да се изправи, Кати усети странна слабост в стомаха си.
— От слънцето е — каза Джон загрижено. — Още не си свикнала с него. Хайде да се прибираме.
Замайването й изчезна тъй внезапно, както се бе появило. По средата на пътя лицето й възвърна цвета си.
— Вече се чувствам много по-добре, Джон — обясни тя. — Но, ако не възразяваш, предпочитам да не обядвам. Иска ми се само да полежа малко.
Преди вечеря Кати умираше от глад. По принцип не беше много ящна, но си похапна стабилно количество хубава храна. Беше решила да пази известно време диета, след като забеляза, че напоследък дрехите й я стягат в кръста и гърдите. Не беше тревожно, но тя реши, че е по-добре да намали яденето.
Фигурата й беше точно като тази на майка й в момичешките й години, само че Кати бе по-висока от нея с няколко инча. Беше слаба, но закръглена в гърдите и бедрата, а тънката й талия придаваше на цялата й фигура нежна закръгленост и мекота на формите.
Джон и Кати решиха да вечерят сами в стаята, затова бяха изненадани от разнообразието на изискани блюда, които новата готвачка Лоти бе приготвила. Ако тазвечерното й представяне станеше традиция, Кати бе убедена, че скоро съвсем ще си развали линията.
Джон я наблюдаваше как лакомо поглъща храната от чинията си и разказва шеги и забавни истории от детството си. Обстановката беше весела и уютна, а той й угаждаше повече от всякога.
След като масата бе разчистена, Джон излезе да нагледа конюшните и да се разпореди за следващия ден. Кати реши да използва отсъствието му, за да се изкъпе и поръча гореща вода. Добави няколко цепеници в огъня и докато влачеше ваната иззад паравана, отново почувства сутрешното замайване. Отпусна се на колене докато попремине обзелата я слабост и точно тогава Джон влезе в стаята.
— Какво има? — попита той, прекосявайки стаята с три крачки. — Какво се случи? Добре ли си?
Кати му позволи да я отведе до леглото, но когато я положи върху покривката и откопча копчетата на роклята й, тя вече се чувстваше добре.
— Не зная — отговори му притеснено. Стори й се глупаво, че бе предизвикала тревога за нищо и никакво. — Сигурно съм хапнала повече на вечеря — промърмори извинително. — Няма да правя повече така.
Водата беше изстинала, но въпреки това Кати влезе във ваната. Беше отпускащо и освежаващо, освен това искаше да измие пясъка от тялото си.
Когато влезе в стаята на Джон, той беше вече в леглото. Косата й бе още леко влажна и разрошена от банята. Той й се усмихна и повдигна одеялото да се пъхне до него.
Моментално я прегърна. Въпреки горчивината от отдръпването му предната вечер, Кати го прегърна с желание, когато усети, че той я повдига и обръща върху себе си. Целуваше я много и нежно, но и със страст. Притискаше я леко към себе си и масажираше гърба и ръцете й със силните си ръце. Когато обаче зарови пръсти в косата й и впи устни в нейните, тя усети как възбудата се надига у нея.
Отговаряше на целувките и на растящата му страст. Той повдигна влажното й тяло с едната си ръка и без да откъсва устни от нейните, съблече нощницата й и я захвърли на земята. Телата им се сляха като два пламъка. Само с едно движение той я обърна и се озова върху нея. Започна да възбужда страстта й с хаотични влажни целувки по цялото й тяло, като при всяка правеше малки кръгчета с език. Кати лежеше отпуснато, без да помръдва. Обзе я слабост. Тръпките в стомаха й и топлината, която я заливаше, станаха непоносими. Задъха се и осъзна, че не може да чака повече. Протегна ръце към него и го придърпа нагоре. Влажното му потно тяло се плъзна по нейното и я покри. Той хвърли поглед към лицето й, което беше напрегнато от желание, и попита:
— Искаш ли ме, Кати?
Тя не отговори. Не можеше. Само придърпа главата му надолу и устните й му отговориха вместо нея.
Петнадесета глава
юни, 1865
Шон и Джойс се върнаха. Пристигнаха преди пладне, следвани от няколко каруци, натоварени с мебели и нови тоалети, купени от Джойс в Ню Йорк за предстоящия сезон в Мейн.
Госпожа Камерън бе убедена, че човек може да купи всичко, което пожелае, от Ню Йорк Сити и затова почти не пазаруваше от другаде. Съгласяваше се да прекара лятото тук само заради съпруга си, защото знаеше, че той обича фамилното имение.
Шон също се забавляваше от суетнята и гъмжилото на големия град, а още повече го радваше удоволствието на жена му. Той жертваше време и безропотно понасяше посещенията при разни шивачи. Понеже чувстваше, че никога не ще може да й дари любовта си, той съзнателно се стремеше да компенсира това по други начини.
Джойс го бе направила щастлив, или поне много по-щастлив, отколкото би бил, ако нея я нямаше. А освен това го бе дарила и с двама чудесни сина. Странно колко различни бяха и същевременно колко си приличаха. Ричард беше горд и привързан към семейството си, а Джон — доста затворен, но с чувство за отговорност към дома и родителите си, която съперничеше с тази на бащата на Шон.
Джон беше почти копие на Патрик. Острият ум, който се криеше зад кротката външност на дядото, явно
