подметка и грайфери, за да не се плъзга по мокрите дъски. Той беше обмислил всичко. Кати се възхити от неговата съобразителност.
Хванаха много риба. На връщане към хижата Джон забеляза, че от комина се извива дим. Той се усмихна — явно Паоло и съпругата му Мария бяха решили да не чакат завръщането им, а да дойдат по-рано и да ги посрещнат.
Малко след това вратата на хижата се отвори и отвътре изскочи хубав мъж, очевидно връстник на Джон. Той сърдечно прегърна приятеля си и избърбори някакъв поздрав към Кати, който тя не разбра.
Джон му отвърна радостно, след което Паоло грабна Кати, завъртя я във въздуха и я прегърна топло. Запознаха я с Мария, която за нейна изненада говореше английски. Поговориха си, после Кати се зае да й помогне да сервират превъзходните ястия, които беше приготвила. Те бъбриха и се смяха до късно през нощта, и когато си тръгнаха, Кати бе съвсем изтощена.
Тя се изкъпа набързо и когато си легна, Джон вече спеше. Кати се наведе да го целуне за „лека нощ“ и заспа в същия миг, в който сложи глава на възглавницата.
Когато Джон я побутна да става, стори й се, че току-що бе заспала. Навън беше още тъмно. Надигна се малко мудно, но й се зави свят и тя се отпусна върху леглото, като се усмихна.
— Защо се усмихваш, любима? — попита Джон живо.
— Защото съм щастлива — отвърна Кати.
Той приседна на ръба на леглото и я взе в прегръдките си.
— Аз също. По-щастлив, отколкото съм си представял, че мога да бъда. И заслугата за това е изцяло твоя, любов моя.
Кати го целуна по врата. Джон я вдигна от леглото и я постави върху коленете си.
— Щеше ми се да имахме повече време, Кати, но ако не искаш Паоло и Мария да те заварят гола, трябва да сложиш нещо.
Кати се разсмя, уви се в чаршафа и излезе навън. Беше съвсем тихо и тя не забеляза момченцето, което спеше недалеч от хижата. Кати се препъна в тялото му и тихичко изписка.
— Кой е там? — извика тя и без да дочака отговор, повика Джон.
Той се озова моментално, вдигна фенера над детето и видя, че е уплашено до смърт. Последваха бързи въпроси и отговори, след което Джон избухна в смях.
Докато се връщаха към хижата, Джон, с четиригодишното дете на ръце, разказа историята на Кати. Момченцето беше син на Паоло и Мария, които му казали, че не може да дойде с тях на риболов. Детето се почувствало изоставено и решило да се промъкне в лодката, докато всички спят. Но понеже не успяло да я намери в тъмното, отишло до хижата да чака родителите си и заспало.
— Колко си непослушен — смъмри го Джон. — Мама и татко ще бъдат много огорчени.
Кати се усмихна — беше й приятно да слуша как Джон говори италиански. Явно бе, че той обича деца, така внимателно се отнасяше към момченцето. Тя прокара ръка по леко издутия си корем и се почуди дали подозренията й бяха основателни.
Целия ден Джон и Кати прекараха в компанията на Паоло и Мария. Времето беше прекрасно и те загоряха на слънцето.
Вечеряха в дома на италианските си приятели и се запознаха с децата им. Семейството беше много задружно, а Мария — чудесна готвачка.
Кати остана възхитена от вкусните ястия и техния аромат Апетитът й се бе увеличил забележимо и това предизвика Джон да направи добродушна забележка.
— Ако не внимаваш, мила моя, ще надебелееш и ще ти се наложи да обличаш отново корсети и фусти.
Но тя знаеше, че независимо колко яде, скоро ще стане така или иначе закръглена.
Вечерта преди да потеглят за Рим, Кати настоя да споделят част от средствата си с добрите си приятели. Джон остави голяма сума пари на видно място, придружена с благодарствена бележка. Той също имаше желание да направи нещо за тях и предложението на Кати му достави удоволствие.
Кати реши, че е време да съобщи на Джон, че очаква бебе. Тя обмисли внимателно как точно да го направи, като има предвид горчивия спомен от първата си бременност. Знаеше, че всичко се е променило, но въпреки това потръпваше от безпокойство. Всичко случило се беше като сън наяве, сбъдната мечта за дом и голямо семейство. Много скоро щеше да го има.
— Да пийнем ли малко вино, Джон? — попита тя, когато той се приготвяше да си легне.
— Добре.
Джон се приближи и пое подадената му чаша. Стоеше много близо до нея и тя не можа да не се възхити на красивата му фигура. Беше много мъжествен, но лицето му имаше меко изражение, на което й беше трудно да устои. Тя се приготви за тост, очите й грейнаха.
— За теб, любов моя, и за детето, което нося в себе си.
Чертите му рязко се промениха и само за миг Кати усети как сърцето й спира. Но той широко се усмихна, с което недвусмислено показваше радостта си.
— Сигурна ли си? — попита той. — Кога?
Кати кимна и се усмихна.
— Да, напълно съм сигурна. Но ще трябва доста да почакаме. Доволен ли си?
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна Джон и чукна чашата й. — Обичам децата, особено моите собствени!
Той се засмя и взе чашата от ръката на жена си.
— Е, ще се върнем ли у дома? Ако ще ставаме отново родители, не искам да мързелувам повече и да пилея време. Освен това мисля, че жена в твоето положение не бива да пътува и да се уморява.
Джон я взе в прегръдките си.
— Ще ти построя най-голямата и най-луксозна къща в Ню Йорк — каза той. — Аз лично предпочитам да не се връщам в Сийл Харбър, ако ти си съгласна.
Като че ли бе прочел мислите й. Тя си бе представяла завръщането в дома му като негова съпруга и, въпреки че бе придобила увереност, знаеше, че не е подготвена да застане лице в лице с дома, където беше страдала толкова. Не искаше да живее в чужд дом. Искаше свой собствен. Къща, която да се изпълни с обич и разбирателство, един рай за семейството й.
Джон я целуна, а тя усети, че очите й се навлажняват. Отдръпна се и го погледна.
— Няма ли да е по-добре да си имаме малка къщичка, Джон? — попита тя шепнешком. — Място, където не можем да се изгубим? Ако не възразяваш, аз бих предпочела около мен да кипи живот.
— Имам една-единствена молба — трябва да я построим на брега на океана, за да могат децата ни да дишат соления въздух и да внасят пясък в къщата. Споразумяхме ли се?
Той се ухили дяволито.
— Споразумяхме се — отговори Кати.
ЕПИЛОГ
Къщата, която Джон построи за Кати и семейството си, беше малък рай. Беше просторна, светла, с достатъчно спални за гости и за едно голямо семейство, а в същото време беше топъл, удобен и уютен дом.
Намираше се малко по на юг от Седърууд, където Кати беше израснала. По желание на Джон океанът беше много близо.
Около къщата имаше гъста зелена трева, както и изобилие от храсти и цветя. Прислугата не живееше в самата къща, а имаше недалеч отделна постройка.
Имаше още обори и зеленчукова градина, а лъкатушещата пътека от главния път до портите беше оградена с гъста редица дървета. От двете страни беше застлана с кръгли бели камъчета.
На брега се намираше малка постройка, в която държаха лодката. Джон сам я бе сглобил с много обич, каквато цареше и между обитателите на къщата.
Каролин Даниълс живееше в Седърууд и ги посещаваше често. Беше си купила двуколка и коне и настояваше да ги управлява сама. Нямаше прислуга само защото не желаеше. Ендрю Макинис, нейният
