си.
— Устните ти са като огън, сладка моя — простена капитанът. — Трябва да ги опитам още веднъж.
Тъкмо се бе навел да я целуне повторно, когато Джон го откъсна от нея и го удари. Вторият удар просна капитан Хилари на палубата.
— Господи, какво направи? — изпищя Кати. — Мъртъв ли е? — попита тя уплашено.
— Не, скъпа — отговори Джон грубо, сграбчи я за лакътя и я повлече след себе си. — Просто е в безсъзнание, така че да не може да посяга на жена ми, колкото и очарована да изглежда тя от ухажването му. За известно време ще изпита значително неудобство, но бъди сигурна, че твоят капитан ще бъде съвсем добре утре. За теб не обещавам същото!
Джон грубо я завлече до каютата, блъсна вратата и я запрати върху леглото. Кати беше по-скоро развълнувана, отколкото уплашена, но когато Джон запали газената лампа и тя видя израза на лицето му, разбра, че има от какво да се страхува. Очакваше да чуе обидните думи, които напълно заслужаваше, но Джон нищо не каза.
Той се наведе злобно над нея, беше вбесен, но не посегна да я удари. Тя не можеше да разбере какво си бе наумил, но виждаше, че се опитва отчаяно да сдържи яростта си.
Кати впери поглед в очите му. Това, което видя, я накара да наведе засрамено глава.
Тя нарочно го беше предизвикала не само да удари капитан Хилари, но явно му бе причинила ужасно страдание. Болката в очите му беше искрена. Тя би приела обидите му с радост, ако с тях можеше да си спести този поглед.
Тя повече не можеше да отрича, че Джон лудо я обича. Душата й беше разтърсена и тя успя само да прошепне.
— Съжалявам.
И не посмя да го погледне.
Джон мълчеше. Няколко минути той остана надвесен над нея, докато ускореното му дишане се поуспокои. Тя усети как напрежението го напуска и въздъхна облекчено. Щеше да й прости и те можеха да забравят тази нощ.
Джон хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си. Сърцето й подскочи. Болката в очите му бе отстъпила място на някакво напрежение, което я накара да потрепери. Очите му бяха присвити, а изражението му враждебно. Когато заговори, гласът му прозвуча съзнателно злобно.
— Ти ме измами. Никога не бих повярвал подобно нещо за теб. Харесаха ли ти целувките на добрия капитан? Развълнуваха ли те?
Сърцето на Кати заби до пръсване. Куражът й я напусна. Джон в този момент беше чужд човек и тя се изплаши.
— Погледни ме! — кресна той и повторно повдигна лицето й.
Кати го погледна и примигна. Нямаше и следа от познатата й нежност.
— Отговори ми, по дяволите! Възбудиха ли те целувките му?
Кати захапа долната си устна до кръв и затвори очи да не вижда лицето му.
— Не — прошепна тя едва доловимо. — Не ме развълнуваха.
Не смееше да отвори очи. Джон леко я разтърси.
— Погледни ме — заповяда й той вече по-спокойно. Промяната в гласа му я подкани да го погледне. — Желаеше ли целувките му? — попита Джон изпитателно.
Тя преглътна сълзите си и успя само да поклати отрицателно глава.
Джон отиде в другия край на стаята. Приведе се и направи отчаян жест с ръка. Когато се обърна, чертите му бяха омекнали. Очите му бяха овлажнели, а гласът му трепереше.
— Тогава защо? — попита тихо той и се приближи. — Защо, Кати?
Кати преглътна мъчително. Не искаше да види сълзите й.
— Постъпих ужасно глупаво. Толкова се срамувам — каза тя. — Исках да те накарам да ревнуваш. Не предполагах, че ще те нараня. Много съжалявам, Джон.
Той зарови лице в косите й.
— Всичко е, защото много те обичам. Мисля, че бих убил Хилари, ако те беше докоснал.
После вдигна глава и отново срещна погледа й. Кати усети, че потръпва от възбуда.
— Позволих си да се влюбя в теб до край. Ти ми принадлежиш законно, но аз искам нещо повече от това. Искам да си изцяло моя и ничия друга.
Той я притегли към себе си и тя го прегърна, опитвайки се да разбере какво й казва.
— Искам да изпълвам дните и нощите ти. Искам да бъда желан, както аз те желая. Искам да ме обичаш с всяка фибра на душата и тялото си. Не съм обичал никого както теб и знам добре, че да завоювам цялата твоя любов ще ми трябва време.
Той се отдръпна и пак я погледна.
— За последен път те питам, Кати, и не искам да ме лъжеш. Би ли могла някога да ме обикнеш така?
Кати потръпна. Тя не си бе давала сметка за силата на любовта му. Знаеше, че я обича много, но не че я обича повече от всичко. Не разбираше какво точно означава това, което иска от нея. Ами Торн? Госпожа Даниълс? Нима можеха да съсредоточат всичката си любов един към друг и да изключат всички останали?
Тя му отговори съвсем искрено с треперещ глас:
— Обичам те достатъчно и искам да те направя щастлив, Джон, и ако успея да те заобичам така, както ти искаш, ще се радвам много. Обичам те, както една жена обича един мъж. Любовта ти е всичко, което искам. Близостта ти ме вълнува, допирът ти ме възбужда, а любенето с теб ми дава жизненост. Искам да споделям и щастието, и скръбта ти. Искам винаги да бъда до теб. Обичам те, Джон.
Джон я прегърна нежно. Това не бе просто една страстна прегръдка. Беше нещо много по-значимо. Беше разтворил душата си пред нея. Беше се разкрил докрай. Обичаше я толкова, че бе в състояние да й посвети живота си. Тя можеше да се възползва от това или да го отхвърли. Ако избереше второто, щеше да го унищожи.
Тя погали лицето му. Гледаше я с топли, нежни, пълни с любов очи.
— Никакви игри повече? — попита я тихо.
— Никакви! — увери го тя.
Двадесет и пета глава
Капитан Уинслоу остана два дни в каютата си. Той се осмели да излезе на палубата едва на третата сутрин, защото корабът трябваше да акостира в Неапол и повечето пасажери слизаха.
Джон и Кати Камерън бяха сред напускащите кораба и той просто нямаше търпение да слязат. Беше се излъгал в преценката си за първи път от младежките си години. Предпочиташе да отдаде случилото се на голямото количество шампанско. Изчака на мостика да спуснат пасарелите и да хвърлят въжетата, после неохотно зае мястото си за сбогуване с пътниците. Подутината от удара върху лицето му почти бе изчезнала, а след като бе обвинил за всичко шампанското, капитанът бе възвърнал и гордостта си.
Щеше да пътува обратно за Ливърпул без пасажери на борда. Трюмовете щяха да бъдат пълни догоре и капитанът приветстваше спокойствието и усамотението, които му предстояха. Последният рейс не бе приятен. На практика не си спомняше да се е чувствал толкова зле от подобна незначителна случка още от дните на ранната си младост.
Джон и Кати слязоха последни. Като пристъпиха към него, тя се поклони грациозно, а Джон спря за момент, докато тя слизаше надолу по пасарела. Той застана пред Хилари и се усмихна.
— Виждам, че сте се оправили — каза той и пое протегната ръка. — Моля да ме извините за избухването, но защитавах жена си.
— Не е нужно да искате извинение, господин Камерън — отвърна капитан Уислоу. — Вие постъпихте като мъж. На ваше място, ако имах такава красива съпруга, аз бих сторил същото.
Те се ръкуваха и Джон последва Кати към пристана.
Малкото селце край Неапол, където двамата щяха да прекарат част от медения си месец, се изхранваше
