— Добре — зарадва се той. — Реших да приема условията ти, скъпа. Не знаех, че близостта ми ти е толкова неприятна. Не бих могъл и да предположа, съдейки по начина, по който ми откликваш. Ти си много добра актриса, скъпа.
Кати се изчерви от подигравките му. Гневът й отново се надигна, но тя направи усилие и се овладя.
„Как се осмелява!? — вътрешно кипеше тя. — Ако бях силна като него, щях да зашлевя ироничната му физиономия!“
— Тъй като ти избираш живота на монахиня, Кати, аз не мога да не се съобразя с желанието ти. Виждаш ли — той се наведе много близко до нея, — аз съм мъж, а мъжете никога не изпитват затруднения да предизвикат това, което ти се опитваш да потиснеш. Същото се отнася и за жените в това отношение. Няма да страдам дълго.
Лицето на Кати стана аленочервено от ярост. Той пак я бе победил. Никога ли нямаше да вземе реванш? Можеше да я огорчава толкова лесно. Тя беше решила да го лиши от плътска наслада, защото знаеше колко е важна за него. Сега се засрами от наивността си. Той можеше да направи същото с всяка друга жена. Тя беше тази, която повече ценеше взаимното им привличане и съвместна наслада.
Искаше й се да му изкрещи, но не смееше. Той нямаше да го отмине, без по някакъв начин да я накаже за избухването й. Трябваше да се съобразява с правилата на играта му.
Тя вдигна глава и се усмихна.
— Радвам се, че няма да те затрудня, Джон — отговори му тихо. — Наистина не знаех дали ще проявиш достатъчно разбиране и да уважиш желанието ми. А сега можеш да закусиш. Позволих си да поръчам вместо теб.
Очите й блеснаха весело. Отпи от чая и си намаза масло върху топлата кифла, но сърцето й лудо биеше. Не можеше да си представи какъв живот я очаква. Беше сигурна, че той ще обясни снощното си закъснение. Вместо това, в яда си тя бе направила глупаво предложение и той го бе приел. Започна да си мисли, че времето, прекарано в самота, не я е научило да разбира живота. Той беше много по-умен от нея. Знаеше как да реагира на постъпките й. А тя не беше подготвена да се състезава с него. Помисли си, че не е честно. Той знаеше много за жените, а тя нищо за мъжете.
Кати благодари на сервитьора за яйцата с шунка, които постави пред нея и се опита да прогони тежките мисли. Не биваше да се размеква и да му показва истинските си чувства, дори ако трябваше да стане най- великата актриса на света.
Тя се усмихна и му подаде кошничката с кифли.
— Вземи си, чудесни са.
Джон я наблюдаваше по време на закуската. Изглеждаше напълно спокойна: никакви многозначителни пламъчета в очите, никаква руменина по бузите… Нищо! Седеше, сякаш той й бе говорил любовни думи, а не я бе засипал с купчина обиди. Определено беше сложна личност. Беше му казала, че го мрази и макар да не й повярва, разбираше, че от любовта до омразата има само една крачка. Срещу себе си имаше чувство, което трябваше да управлява.
Беше решил, че тя трябва да се предаде. Колкото и да дразнеше мъжките му копнежи с близостта си, той щеше да се владее. Желаеше я, но трябваше първо тя да го пожелае, преди да си позволи да я люби отново. „Няма да е чак толкова трудно“ — помисли си той весело. Знаеше, че е майстор в любовта и ще съумее да я възбуди. Беше вкусвал страстта й нееднократно. Трябваше само да чака.
След закуска разгледаха кораба и Джон й обясни как функционират машините с познати за нея думи. Кати проявяваше достатъчен интерес, за да не забележи той, че мисли за друго. Беше се похвалил, че отказът й не е голяма загуба за него. Добре тогава, щеше да пусне в ход целия си чар и малките женски трикове, за да го накара да се задави с тези думи. Щеше да го прелъстява, ако трябва, но тя бе решена той да пристъпи казаната дума и така да сложи край на временната му победа.
Играта, която играеха, беше детинска и дребнава и нито един от двамата не разбираше, че позволява на егоизма си да надделее над разума. Играта имаше нужда от правила, а те не бяха установили нито едно. Позволяваха си всякакви средства и прийоми.
Двадесет и четвърта глава
Джон остави Кати в един шезлонг на палубата. Недалеч от тях цареше суетня и се говореше, че някой бил застрелян. Джон се запита дали това имаше нещо общо с разпрата между двамата мъже, която се бе опитал да прекрати през нощта. Кати поиска да го последва, но той й забрани.
— Аз ще разбера всичко — каза й той меко. — Не искам да мърдаш от тук. Разбра ли ме?
На нея й се искаше сама да види какво става, но една кавга помежду им беше достатъчна за деня. Тя само кимна и Джон й обеща да се върне бързо.
И без това имаше нужда да остане малко сама. Щеше да има възможност да си изгради тактика, с която да накара Джон да се предаде.
Както бе обещал, той бързо се върна, но нищо не й обясни. Каза й само, че двама мъже са се сдърпали заради жена и единият стрелял по другия. Увери я, че и двамата са живи и няма причини за повече безпокойства. Изобщо не спомена, че точно те го бяха задържали предишната нощ, но беше започнал да се досеща, че закъснението му е станало ябълката на раздора.
Джон й подаде ръка да стане.
— Имаш ли нещо против да слезем долу да подремнем? — попита той. — Не спах много тази нощ и съм изморен.
— Не, нямам — отговори Кати вежливо.
Те се прибраха в каютата и той се просна напряко на леглото с дрехите. Кати започна да подрежда. Забеляза, че не е заспал и го попита:
— Има ли тук съдове за къпане? Не виждам вана.
— Естествено — отвърна Джон. — Искаш ли да се изкъпеш?
— Да, ако е възможно.
— Възможно е. Ще се погрижа. Почакай ме няколко минути.
Кати се съблече бързо и си сложи бежова сатенена роба, купена от Париж. Пусна косата си и няколко пъти щипна бузите си да станат румени. Знаеше, че е хубава, а вълнението засилваше чара й.
Джон влезе с две момчета от персонала, които носеха ваната. Напълниха я с гореща вода и излязоха. Кати ги изчака права до кушетката и започна бавно да сипва парфюм във водата.
Джон отново се тръшна върху леглото и макар да си даваше вид на сънлив, беше силно напрегнат. Тя внимателно нагъна робата си върху стола. Гърдите й се показваха над водата, а светлината на газената лампа правеше кожата й мека и прозрачна.
Тя се правеше, че не забелязва присъствието му. Вдигна косите си нагоре и остави само няколко немирни кичура небрежно да се разпилеят по тила й.
Водата обгръщаше тялото й като милувка и тя лежеше и се наслаждаваше.
Остана във ваната, докато водата започна да изстива. Тогава Кати разтри тялото си и вдигна глава. Джон лежеше обърнат към нея, подпрян на лакът и й се усмихваше.
— Ти си възхитителна гледка, скъпа моя — каза той с топъл глас. — Имаш ли нужда от помощ?
Кати моментално сведе поглед.
— Не мисля — отговори тя. — Но би ли ми подал онази хавлия — тя посочи към леглото. Нарочно я бе оставила там, за да не може сама да си я вземе. — Искам вече да изляза.
Джон бавно се изправи, взе хавлията, отиде до ваната и застана, разгънал хавлията в ръцете си.
— Ела, скъпа — каза той нежно, втренчен в очите й и я загърна. — Да ти помогна ли да се изсушиш?
Очите му потъмняха от възбуда.
— Не, благодаря. Ще се справя — отвърна тя.
Кати първо плътно загърна хавлията около себе си, за да попие водата, после я остави да се смъкне на земята. Тя се заоблича бавно, със съзнанието, че е наблюдавана. Чу го да отива към вратата и се обърна.
— Ще те изчакам навън, докато свършиш — каза той дрезгаво. — Не ти оставям време даже за лични неща.
