постъпва с майката както намери за добре.
Мислите й блуждаеха. Запита се дали пък Джон не я бе излъгал, че я обича. Колкото и да се мъчеше да пропъди натрапчивата идея, спомените не й даваха мира. Джон знаеше точно какво да каже и какво да направи. Възможно ли бе всичко да е скалъпено, само и само да я накара да се омъжи за него?
Бяха му нужни точно шест седмици да я убеди, че трябва да се оженят. Първо се бе опитал да си я върне като любовница. Когато не успя, използва единствената останала възможност.
Сега разбираше, че я бе направил своя съпруга по принуда. Изведнъж й просветна. Беше й казал, че трябва да се оженят до седмица. Не я беше попитал, а й беше казал. Беше я забавлявал шест седмици, явно се беше изморил да я убеждава, че я обича. Какво ли би станало, ако тя бе поискала по-дълъг срок? Навярно щеше да се върне в Америка и да забрави цялата история.
Седмици наред тя беше пропъждала неприятните спомени от съзнанието си с надеждата, че Джон се е променил и никога повече няма да й напомни за егоизма и невероятните си прищевки. Сега, оставена сама през първата си брачна нощ, Кати си спомняше само лошото, което някога я бе принудило да избяга от него.
Въображението й се развихри, а и тя не направи опит да го възпре. Женската й гордост бе наранена и в нея се надигна възмущение. Не беше равна с него — в представите му щеше да си остане прислужница завинаги независимо колко пари имаше. Социално стоеше по-долу от него — никога нямаше да бъде достойна за вниманието и възхищението му. Беше я направил своя съпруга, но очевидно смяташе да се отнася към нея като с любовница.
„Ако дори за минута си е въобразил, че ще бъда като парче глина в ръцете му, което да моделира както си пожелае, жестоко се лъже — помисли си Кати. — Няма да се превръщам в негово удобство. Скоро ще разбере, че не може да ме заблуждава така, както прави с клиентите си в бизнеса. Вече не съм неграмотна и няма да търпя да ме използва.“
Кати преглътна сълзите си. Обзе я решителност и това повдигна духа й. Не беше сразена. Той не беше победител.
Тя духна свещта, придърпа завивката плътно до брадичката си и затвори очи с надеждата по-скоро да се унесе. Ядосваше се на Джон, но още повече се ядосваше на себе си. Беше паднала в капана му, но не беше уловена. Щеше да промени стратегията си. Нямаше да бъде покорна и безпомощна. Щеше да му покаже, че не само той има желания. Тя също ги имаше. Скоро Джон щеше да разбере, че е сгрешил в очакванията си тя да се подчинява на всяко негово хрумване. Нещата се бяха променили и тя никога повече нямаше да приема нещо, без да е убедена в необходимостта му. Ако някой трябваше да се промени, то това щеше да е той.
Горе на палубата Джон попадна на двама пияни пасажери. Изглежда единият беше изненадал жена си с другия. И двамата не бяха съвсем на себе си от количеството погълнато вино и Джон прецени, че ако не се намеси, единият от тях скоро ще се намери във водата.
Опита се да им обясни, че на следващата сутрин нещата ще изглеждат различни, но нищо не беше в състояние да обуздае пиянската им омраза. Бяха решени да се бият до смърт.
След продължителна размяна на удари, някои от които доста тежки, те се споразумяха да послушат съвета му и да си изяснят положението сутринта, на трезва глава.
Така Джон се забави повече, отколкото беше имал намерение и се притесни, че Кат може да се разтревожи.
„Какво ли си мисли вече? — безпокоеше се той. — Е, няма значение, бързо ще я успокоя.“
Той очакваше с нетърпение допира на тялото й и няколко пъти почти бе готов да оставя пияните мъже на съдбата им и да си тръгне, но не го направи, защото беше сигурен, че без намесата му можеше да се случи нещастие.
Когато влезе, в каютата беше тъмно. Запали свещта и веднага забеляза, че Кати е заспала дълбоко. Дългата й руса коса беше красиво разпиляна по възглавницата. Мекотата на кожата й на светлината на свещта и приятният аромат наоколо възбудиха сетивата му.
Той я наблюдава няколко минути с наслаждение. Беше много разочарован, че не се бе опитала да остане будна през първата им брачна нощ, но знаеше, че е уморена от тежкия ден, а освен това бе пийнала в повечко шампанско.
Колкото й да я желаеше, сърце не му даде да я събуди.
„По-рано бих грабнал завивката и бих я обладал, без много да се замислям — надсмя се на себе си той. — Наистина съм се променил, макар че сега повече би ми се искало да си бях останал същия.“
Той се промъкна внимателно до нея на леглото и прегърна мекото й тяло. Беше с гръб към него и Джон усети мириса на рози в косите й. Започна нежно да я милва, надяваше се да я събуди с ласките си. Но тя не помръдна и Джон реши да поспи, ако може.
— Лека нощ, любима — прошепна той и я целуна по тила. — Имаме цял живот да се обичаме и да се любим.
Кати продължи да се прави на заспала. Беше направила неимоверно усилие, за да не се поддаде на нежността му, но беше решила, че е длъжна да издържи. Иначе всичките й планове щяха да се провалят.
Когато Кати се събуди и се облече, Джон още спеше. Не беше спал истински от седмици. Обърна се с гръб към него и повдигна косата си на едри букли по последна мода. После облече рокля, която наистина я правеше възхитителна.
Джон беше разочарован, че не бяха се любили през нощта, но реши да навакса загубеното незабавно. Нямаше закъде да бързат. Тя можеше да се облече и по-късно.
Кати се обърна и срещна погледа му. Все още му беше ядосана. Беше решила да не участва в игрите му. Смяташе да му покаже, че не е господар, за какъвто се мислеше. След като беше постъпил подло и я бе накарал да повярва, че я обича и че се е променил, а всъщност си бе останал същият властен егоист, той си заслужаваше такова отношение.
Джон й се усмихна и се надигна на лакът.
— Добро утро, обич моя — каза той.
— Добро ли е? — попита тя иронично.
— Ами поне от тук така изглежда — отговори Джон. — Ела при мен и ще ти покажа.
— Нямам такова намерение — каза Кати. Стоеше достатъчно далеч, за да я достигне. — Вече се облякох и искам да закуся, ако ми кажеш къде се намира трапезарията.
Тя взе чантичката си и продължи:
— Снощи те чаках доста дълго време, което употребих за размисли. Реших, че няма да ми бъде трудно да зачертая и теб, и любенето с теб от съпружеските си задължения.
Джон не повярва на ушите си.
— Решила си какво? — извика той и скочи от леглото.
— Чу ме добре — отвърна Кати. — Сега, когато съм ти съпруга, а не любовница, ти не можеш да се разпореждаш с мен под заплахата от наказания.
Тя се обърна с лице към него в мига, когато посегна да я сграбчи за раменете. Ръката му силно я удари по бузата. Кати само успя да вдигне ръце в защита.
— Съжалявам — извини се бързо Джон. — Стана случайно, ти се обърна прекалено рязко. Заболя ли те?
Той понечи да хване ръката й, но Кати се дръпна вбесена.
— Казах ти, че стана случайно, Кати — извика той, раздразнен от упорството й. — Ела тук сега и ми обясни.
— Случайно! — изкрещя Кати. — Няма ли да бъде по-честно да си признаеш, че за теб боят е средство да постигнеш целта си? Твоята втора природа. Просто не успя да се овладееш навреме, нали?
Джон я гледаше втрещен. Какво й ставаше? Той поклати глава и промърмори под носа си.
— Започвам да си мисля, не моят баща, а твоят е бил безумен… Нищо не разбирам? Какво има? — повиши глас той.
Кати изтича до вратата на каютата, но преди да успее да я отвори, Джон я затръшна с крак.
— Къде си мислиш, че ще отидеш? — викна той, вече истински ядосан. — Ако си мислиш, че можеш да
