си отиваш и да се връщаш, когато ти скимне само защото сме женени, ще трябва добре да размислиш.
Той я сграбчи грубо за ръката и я запрати върху кушетката. После застъпи с коляно възглавницата до нея, за да не може да бяга.
— Сега — каза той, — кажи ми защо е всичко това. Какво ти става? Какво съм направил?
Кати го изгледа решително. Беше се надъхала с увереност през нощта и въпреки неизгодната си поза, не се страхуваше от него. Вече беше обявила намеренията си и смяташе да се придържа към тях. Нямаше да се предава, освен ако сама не решеше.
Кати го изгледа студено и каза:
— Не желая да ти обяснявам действията и решенията си. Нямаш право да ме задържаш тук против волята ми. Аз съм съпруга, а не затворничка. За последен път ме измами.
Джон се опита да я прекъсне, но тя не му обърна внимание.
— Ти си жесток, подъл и себичен. И аз те мразя! Ако не ме беше подмамил с ухажването си, щях да си спомня всички твои недостатъци, които ти прикриваше много внимателно, за да ти повярвам, че ме обичаш, преди да се омъжа за теб. Сега знам, че всичко е било театър, за да ме поставиш отново в подчинено положение. Е, просто няма да стане, Джон Камерън, това е всичко!
Тя бутна крака му от кушетката и се изправи на сантиметри от него. Погледна го смело в очите и продължи:
— Не се страхувам от теб и ако пожелаеш да сложиш край на този брак, който вече започна да ме разочарова, аз няма да те спра. Оправях се много добре и без теб и смея да твърдя, че ще мога и занапред.
Лицето на Джон беше развълнувано. Той я хвана за раменете и я разтърси.
— Млъкни! — извика той. — Млъкни и ме изслушай! Или — Господ ми е свидетел — ще ти покажа точно колко жесток, подъл и себичен мога да бъда!
Гласът му моментално прекрати нападението й.
— С дръзките си нападки ти току-що отне всичко онова, което аз съм щял да ти отнема. Казваш, че съм те подвел, но не ми обясняваш как. Казваш, че съм жесток, подъл и себичен и че ме мразиш, а вчера ми каза, че ме обичаш. Кой кого подвежда? Ако някой трябва да бъде ядосан, това съм аз. Ами че ти си се превърнала в една истерична, опърничава жена! Деспотична, арогантна, разпореждаща се малка кучка, която не иска да дава никакви обяснения. Ти си въобразяваш, че аз трябва да дам обяснение. Добре, с удоволствие, ако разбера защо си се развилняла така. Въпреки че се съмнявам, че ще приемеш каквото и да било обяснение, ако изобщо се вредя да ти го дам. Е, какво те разстрои?
Кати стоеше изправена, макар коленете й да се подгъваха. Питаше се дали не бе сгрешила. Беше несигурна, но вече не можеше да отстъпи.
— Добре — продължи Джон, — недей да се заблуждаваш, нямам намерение да се откажа, нито да се оставя да бъда обиждан или да слушам брътвежите ти, когато решиш да се правиш на обидена за някаква глупост. Ако не ми кажеш какво те е разстроило, аз нищо не мога да направя. Ти си моя съпруга и законът ми дава известни права над теб. Ако си се мислела за моя затворничка, докато ми беше любовница, скъпа, дълбоко грешиш. Тогава аз нямах правото да те задържам и да те принуждавам да правиш неща, които не са по волята ти. Но това е вече минало. Сега ми принадлежиш и аз имам това право. Такъв е законът!
Той отдръпна ръцете си и каза на Кати да седне. Тя се подчини и той се наведе над нея. Присви очи и заговори с дразнещо тих глас.
— Ще живееш с мен, както се полага на съпруга, доброволно или не. И физически, и по закон ти ще бъдеш моя жена, ако аз пожелая така. Нямаш избор. Надявам се да си ме разбрала добре, защото не желая да го обяснявам повторно. Разбра ли? Отговори!
Кати го погледна с всичката омраза, на която бе способна. Наблюдаваше го като чужд човек, а не като любим. Не можеше дори да избяга от него. Бяха насред океана.
— Да, разбрах — отговори тя, без да сведе поглед. — Ти ми обясни съвсем ясно. Бих искала обаче да узная едно нещо, какво ще направиш следващия път, за да ме нараниш? Много си изобретателен в това отношение.
Забележката й даде резултат. Джон стана и се отдалечи, поклащайки глава.
— Ти си непредсказуема — промърмори той. — Просто не зная как да се оправям с теб.
После се обърна и се върна обратно.
— Моля те, Кати — започна Джон по-спокойно, — моля те, да седнем и да обсъдим случилото се. Мисля, че най-малкото, което ми дължиш, е обяснение. Едва вчера ти толкова искаше да станеш моя съпруга. Защо вече не желаеш? Не усещаш ли, че е много неразумно да криеш това в себе си? Не мога да се защитя, ако не ми кажеш какво съм направил. Моля те!
Кати прие ролята на защитаващ се. Разбра, че е трябвало да обясни раздразнението си в самото начало. Какво ли я бе накарало да се държи по този начин? Но просто не можеше да се принуди да обясни. Беше разочарована и се бе почувствала пренебрегната от отсъствието му през брачната им нощ. Беше позволила на въображението и чувството си за малоценност да я направят мнителна. Настоящото отношение към Джон се дължеше единствено на собствената й обърканост и сега се затрудняваше да си го признае. Как би могла? Той щеше да й се присмее.
— Не искам да говорим повече за това, Джон — каза тя тихо и спокойно. — Имам причини за това. На теб ще ти се сторят незначителни, затова не искам да ги споделям. Можеш да си мислиш, каквото си искаш. Ако вече не възразяваш, отивам да закуся.
Тя се промъкна покрай него и за нейна изненада той не я спря. Кати излезе от каютата и се отправи към трапезарията. Толкова беше разстроена от случилото се помежду им, че на няколко пъти спираше да си поеме въздух, за да не припадне.
„Трябва да се успокоя — помисли си тя. — Ако искам бракът ми да оцелее, трябва да се науча да се контролирам.“
Постоя малко, загледана в спокойните води на океана, докато укроти нервите си и се убеди в необходимостта от това, което току-що бе решила. И все пак, нямаше да го остави да й се налага, дори да я пребиеше от бой. Въпросът беше принципен и ако преди малко се бе почувствала виновна за кавгата, сега се чувстваше права заради принципа.
Докато се обличаше, Джон прехвърли в мислите си всичко казано от Кати. Той така и не разбираше причината за внезапното й избухване, но беше сигурен, че е само гневен изблик, а не проява на нещо сериозно. Всъщност, не повярва на нито една нейна дума. Егоизмът му не позволяваше. Знаеше, че е сгрешил в нещо. Щом тя не желаеше близостта му, той нямаше да настоява, въпреки че имаше право на това. Беше чакал дълго време да стане негова жена и беше положил неимоверни усилия да получи развод и да я открие. Но най-вече той наистина я обичаше. Нямаше да захвърли с лека ръка всичко, което беше постигнал с мъка и понякога против желанието й.
Ако не друго, то поне беше научил колко жестоко е постъпил с нея, като я бе направил своя любовница, подпомогнат от своята сила и от нейната слабост. Отнел й беше девствеността и самоуважението. Последното тя си бе възвърнала и щеше да го брани на всяка цена.
Джон завърши сутрешния си тоалет и се усмихна на себе си. „Да видим докога ще продължи да играе игричките си. Не може да не разбира, че няма шанс да спечели. Но мога да я оставя да си мисли, че ме е победила… Е, поне за известно време.“
Беше премислил всичко и се отправи уверено към трапезарията да се присъедини към сърдитата си съпруга.
Двадесет и трета глава
Кати седеше в полупразната зала и пиеше чай. Когато Джон се приближи, тя вдигна глава и погледите им се срещнаха. Имаше лукаво изражение, но тя забеляза, че гневът му е преминал. Той се поклони леко и седна до нея.
— Да започнем ли отначало, любима? — попита я той. — Лошо започнахме деня и понеже и двамата вече сме спокойни, мисля, че трябва да сключим примирие. Как мислиш?
— Да — веднага откликна тя, — хайде да забравим.
Джон хвана ръката й и я стисна.
