Той се измъкна тихо, а Кати прехапа устни. Първият й опит да го прелъсти се беше провалил. Помисли, че трябва да се упражнява. После довърши тоалета си и отвори вратата на Джон.
— Виждам, че си готова. Добре — каза той делово. — Сега може би ще мога да поспя преди чая.
Кати се настани на кушетката и се опита да чете. Нещата не се развиваха в нейна полза. Двамата се държаха като непознати и тя се чудеше колко време ще им трябва, за да се върнат към предишната си близост. Книгата не успя да я увлече, затова реши да направи втори опит да съблазни Джон. Съблече се, сложи тънката си розова нощница и се пъхна под завивката. Джон се бе разположил почти върху цялото легло и имаше само толкова място, колкото да се свие в гънката на тялото му.
Джон отвори очи и се усмихна, когато тя деликатно се намести, за да не го безпокои. Той леко се размърда и я притисна до себе си.
— Виждам, че си решила да дойдеш при мен. Леглото е малко твърдо, но е много удобно, не мислиш ли? Не се страхувай да легнеш по-близо. Дадох дума, която възнамерявам да спазя. И макар близостта ти да е много вълнуваща, сигурен съм, че можеш да ми имаш доверие. Изобщо няма да наруша добре обмислените ти забрани.
Кати разбра, че Джон й се присмива, но преглътна гордостта си и се опита да се отпусне. Беше постъпила изключително глупаво. Тялото на Джон, допряно до нейното, я накара да се разкайва. Още повече, че той изглеждаше доволен от абсурдното й изискване.
Джон не можа да заспи. Нуждаеше се от почивка, но Кати не му даваше мира. Беше сложил ръка върху мекото й телце и горещо се надяваше тя да не усети възбудата му. В малкото легло обаче това се оказа изключително трудно — просто нямаше как да не допират телата си.
Той няколко пъти повтори наум обещанието си. Потисна го мисълта, че тя изобщо не се вълнува. Беше заспала.
Кати Камерън не знаеше какво повече да направи, за да пристъпи Джон обещанието си. Тя беше срамежлива по природа и въпреки че бе проявила значителна дързост, според нея, опитите й се оказаха неуспешни. Измина почти цяла седмица, а тя не се доближаваше до целта. Джон парираше всичко, като просто излизаше на палубата или пък отиваше в салона да изпие едно питие.
Тя се измори от глупавия фарс. Знаеше, че сама бе отблъснала Джон от себе си. Вместо да се опознават и да се сближават още повече през медения си месец, те се държаха като любезни непознати. Не разговаряха. Разменяха си само баналните реплики от ежедневието и Джон започна все по-често да отсъства от каютата. Беше прекалено горда да отстъпи, но си даваше сметка, че нещо трябва да се направи незабавно. Беше учена от дете, че гордостта е добродетел. Сега обаче съзнаваше, че ако тази гордост не бъде насочена правилно, може да причини повече злина, отколкото добро. Усмихваше се, но беше много нещастна.
Семейство Камерън бе поканено на вечеря от капитан Хилари Уинслоу и Кати реши да се възползва от нея и да предприеме последна атака срещу упоритостта на Джон. Не можеше да продължават повече така.
Приготовленията бяха за гала вечеря и трапезарията беше празнично украсена. Появиха се неколцина музиканти, чието изпълнение заля залата с романтични мелодии.
Кати положи специални усилия за тоалета си — небесносиня рокля от коприна, ушита по поръчка в Париж. Вратът й беше напълно открит и подчертаваше нежната й заобленост. Под гърдите имаше вплетена бяла кадифена панделка. Копринените поли падаха на красиви гънки чак до пода. Нямаше други украшения, така че семплата линия подчертаваше природната й красота. Синият цвят отиваше на очите й. Сложи си едно-единствено бижу — огърлицата от сапфири и диаманти, подарена от Джон.
Погрижи се да подреди косите си в модна прическа и накрая вплете няколко бели кадифени панделки, за да завърши тоалета си.
Джон си бе създал навика да се разхожда по палубата, докато тя се къпе или облича. Ако през деня му беше трудно да се въздържа, то нощите за него бяха истинско мъчение. Спомняше си Кати като срамежлива и много скромна от времето преди да се оженят. Сега му се струваше, че са разменили ролите си. Тя съвсем спокойно си четеше книга или разглеждаше списание, облечена само в прозрачна нощница и движенията й бяха пълни с нега и съблазън.
Джон трябваше да полага усилие да не превръща беглите си целувки за „лека нощ“ в необуздана страст. Не можеше да каже докога ще има сили да се въздържа да не грабне топлото й тяло в прегръдките си, защото усещаше, че е напрегнат като струна.
През деня Кати се държеше много мило. Тя се смееше на историите, които пасажерите разказваха и вземаше участие в играта на стрелички. Беше напреднала много и в крикета, специално приспособен към условията на палубата.
Реакцията на Джон към нейното „монашество“ не беше никак безобидна. Той си даде сметка, че търси най-малките поводи да прави остри забележки. Не харесваше храната, обслужването, управлението на кораба… Кати само се подсмихваше на странното му поведение. Наслаждаваше на мисълта, че тя е причината за неговата враждебност, но все пак не беше съвсем сигурна. Джон по природа беше спокоен, но хората около него трудно можеха да го повярват.
В резултат, персоналът на кораба ги обслужваше изключително бързо и любезно. Стараеха се повече от необходимото, за да направят пътуването им приятно.
Джон се държеше като един приказно богат, но твърде разглезен господин. Кати започна да се пита, дали това държане не е по-близко до същността му от онова, което познаваше преди да се оженят.
Когато той се върна в каютата да я отведе в салона, тя беше напълно готова и го очакваше.
— Изглеждаш особено красива тази вечер, Кати — промърмори Джон като улови погледа й. Усмихна й се мило. — Без съмнение ще бъдеш най-желаната жена на кораба. Естествено, само ние двамата знаем, че само ти се възхищавам, без да те докосвам. Нали? — добави той саркастично. — Ще тръгваме ли?
Предложи й ръка и те се отправиха заедно към празненството. Той очевидно беше възбуден и Кати реши да се възползва от състоянието му докрай.
По нейна преценка капитан Хилари Уислоу беше около четиридесет и петгодишен. Той имаше блестяща черна коса и най-тъмните очи, които някога бе виждала. Беше приятен, остроумен шегобиец и много образован. За кратко време красотата на Кати и лекият й флирт с него развързаха езика му за комплименти. Музиката беше нежна и приятна, а валсовете — един от друг по-прекрасни.
Джон и Кати танцуваха под звуците на цигулките и всеки тайно се наслаждаваше на другия. Силните ръце на Джон, които я обгръщаха, караха Кати да се чувства много крехка. Тя се притискаше към него и няколко пъти забеляза нервен тик върху бузата му.
Те двамата безспорно бяха най-красивата двойка. Джон беше обект на всеобща завист, особено от страна на капитан Хилари, както го наричаше Кати. Компанията на капитанската маса беше приблизително на една възраст със самия капитан и всички бяха много богати. Жените разговаряха за домовете и децата си, а мъжете почти през цялото време — за конни надбягвания и залагания.
Между танците с Джон, Кати танцува и с капитана, въпреки че усещаше раздразнението на съпруга си. Тя флиртуваше открито и съвсем съзнателно. Пийна си повече шампанско. Когато капитан Хилари я покани да излязат малко на въздух, тя изобщо не се изненада. И понеже Джон правеше компания на една от дамите на масата, тя стана и се извини.
— Няма да се бавя, скъпи — пророни тя мило. — Капитанът има нужда от малко въздух и аз му обещах да го придружа. Зная, че нямаш нищо против при тази възхитителна компания.
Кати не изчака отговор, но забеляза, че той побесня. Скочи на крака, докато тя се отдалечаваше, но не разбра дали от възпитание или от желание да я спре.
Нощта беше прекрасна, неясна и задушевна. Кати се загърна с белия си, пухкав шал, когато тръгнаха бавно по палубата. Едва бяха спрели да погледнат океана, когато тя усети, че Хилари нежно я привлича в прегръдката си.
— Това ще бъде едно неповторимо пътуване за мен, мадам, ако ми позволите една целувка.
Без да изчака отговор, той се наведе. Кати се притесни, но не се отдръпна. До момента беше водила безплодна борба с Джон. Невинната целувка на капитана й се стори необходимото оръжие, за да нанесе удар в нейна полза. Прегръдката му накара Кати да се бори, за да си поеме дъх. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде късно. Той вече бе опитал сладостта на устните й и беше захвърлил предпазливостта
