Пристигнаха навреме. Наоколо гъмжеше от хора, а това означаваше, че корабът всеки миг е готов да вдигне котва. Показаха им тяхната каюта. Кати се изненада от луксозното й обзавеждане. Не беше голяма, но съдържаше всичко необходимо за удобството им. Отдясно беше широкото легло, а отляво — малка кушетка и печка. Точно пред кушетката се намираше малка масичка, а на нея имаше списания, плодове и бутилка шампанско.
Кати тъкмо се бе заела с багажа, когато корабът се отдели от кея. Тя се подпря на стената да запази равновесие и после продължи работата си.
— Вечерята ще бъде сервирана след половин час — информира я Джон.
Той взе бутилката шампанско, погледна Кати и попита.
— Да пийнем ли по чаша вино?
Тя го погледна и се почувства горда. „Какъв представителен мъж — помисли си тя. — Странно защо досега не съм забелязвала колко е красив.“
— Да, благодаря — отговори тя и пое чашата.
Джон седна на кушетката и я придърпа до себе си.
— За нашите бъдещи дни — вдигна той тост. — Нека са изпълнени с любов и щастие.
Кати премигна да задържи една сълза и изпи виното на един дъх. Джон моментално й наля втора чаша и тя се отпусна назад, за да се наслади на топлината, която се разля по тялото й. Заговори открито и свободно за бременността си и първата година при Форбис, а Джон я слушаше. Беше му споменавала бегло за този период по време на предишните им разговори, но й се стори важно да му открие, че не беше се доближавала до друг мъж.
Джон я прекъсна, като протегна ръка за бутилката и наля отново.
— Не е нужно да ми обясняваш нищо, Кати — каза той тихичко. — Ако се беше появил друг мъж, вината щеше да бъде изцяло моя и не бих могъл да те виня, че си потърсила другаде утеха.
Внезапно той се изправи и прекоси каютата. Когато се обърна, изражението му беше сурово.
— Сега си моя и аз винаги ще те пазя. Но сега, когато вече ми принадлежиш, ако ти се осмелиш да погледнеш друг мъж, уверявам те, че горчиво ще съжаляваш!
Лицето му се беше променило. Явно чувствата му бяха необуздани и искаше да я притежава напълно. Кати потръпна от погледа на съпруга си. Гневът му изчезна толкова бързо, колкото се беше появил, и той се усмихна и хвана ръката й.
— Ела — каза й, — да отидем да вечеряме с останалите.
Щом Кати се изправи, главата и се завъртя. Полюшкването на кораба, като че ли се беше засилило. Тя се хвана за Джон, за да не залита. Не усещаше краката си. Уж стоеше права, а пък не бе съвсем уверена.
Когато той я пусна, тя залитна назад и седна обратно на кушетката, потъвайки в меките възглавници. Погледна Джон — в очите му проблясваха присмехулни пламъчета.
— Какво не ми е наред, Джон? — попита тя. — Защо се смееш? Толкова глупаво ли изглеждам?
Той я повдигна и предложи ръката си за подкрепа.
— Смея се, защото ме развеселявате, мадам. Просто ми се струва, че шампанското ти дойде малко множко, това е всичко. Искаш ли да поръчам вечерята тук?
Кати се усмихна облекчено.
— Може ли, Джон? — попита тя плахо. — Наистина се безпокоя, че ще бъда много несръчна в това състояние и ще се изложа…
Джон се ухили широко, явно потискайки напушилия го смях.
— Вашите желания са закон за мен, госпожо!
Той се поклони и това я разсмя. Целуна я лекичко по устните и й помогна отново да седне.
— Ще се забавя само една минута. Чакай ме тук.
Кати кимна и той излезе. Върна се бързо с две момичета от персонала. Само след няколко минутки всичко беше готово. На масата се появиха множество покрити съдове с топли ястия. Джон предложи стол на Кати, после се настани срещу нея. Момичетата се измъкнаха тихичко.
Газената лампа не гореше. Стаята беше осветена единствено от двете свещи върху масата. Кати забеляза малка кутийка в чинията пред себе си и се учуди как е попаднала там, без тя да забележи. До нея имаше картичка с надпис „Благодаря“. И нищо повече. Ръцете й леко трепереха, докато повдигна капачето.
Кати ахна. Вътре проблясваше огърлица от сапфири и диаманти.
— О, Джон! — тя беше трогната до сълзи. — Колко е красива!
— Но далеч не колкото теб, любов моя — прошепна Джон. — Синьото ще прелива с цвета на очите ти. Нали ти харесва?
— О, Джон, изумителна е — заекна тя. — Но аз не съм приготвила подарък за теб.
Запита се защо не й бе дошло наум да му купи подарък. Имаше достатъчно време, но просто не й бе хрумнала подобна мисъл.
— Това не е сватбен подарък, Кати — каза Джон. — На картичката пише „Благодаря“. Сапфирите са за най-хубавия, най-ценния подарък, който един мъж може да получи от една жена — нашето дете.
Кати усети буца в гърлото си.
— Той е чудесно дете — каза тя. — И ако такава е волята божия, аз ще те даря с още много други. С радост — добави тя и потърси очите му. Те горяха.
Джон сложи ръка върху нейната.
— Ще направя всичко, което зависи от мен, Господ да помогне — и той се хлапашки захили. — Хайде да почваме преди храната съвсем да изстине. Не ми се ще да изяждам тези вкусотии на закуска.
Кати се усмихна на намека му и те се заеха с вечерята. Джон си достави удоволствието да опита по малко от всичко. Кати хапваше, само за да му прави компания. Нямаше апетит. Беше развълнувана от вниманието му и през цялото време си мислеше колко малко всъщност познава характера му.
Когато приключиха, Кати не можа да сподави прозявката си. Денят беше уморителен, а шампанското и полюшването на кораба допълнително я караха да се чувства приятно отмаляла.
Каютата им беше много удобна, но когато се огледа, Кати изпита притеснение. Нямаше никакъв параван или нещо подобно и тя просто не разбираше как ще се подготви за първата си брачна нощ в присъствието на Джон. При мисълта, че трябва да се съблече пред него, Кати се изчерви. Тя започна да изважда тоалетните си принадлежности от чантата и той моментално се размърда.
— Искате ли да се оттегля, госпожо? — попита той.
— Имаш ли нещо против? — отвърна тя неуверено.
— Ни най-малко, скъпа — прошепна той. — Ти си лягай. Аз ще се кача за малко на палубата.
Той излезе, без да се бави и я остави сама. Тя свали бързо дрехите си и облече синя нощница, която много й отиваше и деликатно подчертаваше прелестите й. Пусна косите си да се разпилеят свободно.
Кати остави една свещ на масичката до леглото и се мушна под завивките. Известно време вниманието й бе ангажирано от странни шумове — корабът проскърцваше, вълните се разбиваха в борда, долитаха приглушените гласове на другите пасажери.
Времето течеше бавно и тя започна да се безпокои. Въртеше се в леглото. На няколко пъти стана, после отново лягаше. Джон се бавеше вече много време и тя се разтревожи какво би могло да го задържи.
„Сигурно разбира, че мина достатъчно дълго време — мислеше си тя. — Къде ли се дяна?“
Кати стана от леглото. Засуети се из каютата, прибра и подреди всичко. Когато нямаше повече какво да прави, тя взе една книга и се опита да се съсредоточи в разказа.
Прочете няколко страници и разбра, че не е разбрала нищо, затова захвърли книгата на масичката. Бяха минали два часа откакто Джон беше излязъл. Мина й през ум, че може да му се е случило нещо. Помисли да се облече и да отиде да го потърси, но веднага се отказа. Той бе напълно самостоятелен и способен да се грижи за себе си, и щом не се връщаше при нея, явно не му се искаше. Сигурно някъде другаде ставаше нещо по-интересно.
Обзе я гняв. Бяха вече женени и той можеше да я люби, когато пожелае, явно затова не бързаше да използва и най-малката възможност. Тя щеше да чака, а той да се връща, когато пожелае, и да се наслаждава на тялото й. Беше постигнал целта си. Принадлежеше му и можеше да се възползва от правата си, когато му се прииска. Освен това, вече бе сигурен, че бащинството му е узаконено и можеше да
