Кати не можеше да проникне в мислите му. Пътищата на съзнанието му й бяха непознати. Достатъчно я измъчваха опитите да прави изводи от собствените си объркани разсъждения, нямаше да й бъде възможно да разгадава скритите му помисли.
До града пътуваха в мълчание. Пред вратата на нейния апартамент Джон я прегърна нежно.
— Иска ми се да имам право да те прегръщам винаги, когато почувствам желание — прошепна й той. — Няма да чакам вечно. Ще се погрижа сватбата да стане до една седмица — преди да си променила решението си. Допускам, че би могла да прецениш, че не съм достатъчно добър за теб. За едно нещо обаче можеш да бъдеш сигурна — ще те направя щастлива. И — кой знае? Може пък да се влюбиш в мен. Чувал съм, че се случвало много често.
Той лекичко я целуна и продължи по коридора към стаята си. Не й беше дал възможност да му се противопостави по въпроса за женитбата. И, слава Богу!
Кати лежа в леглото часове наред. Опитваше се да разгадае думите му. Беше намекнал за някакви чувства към нея и й беше обещал да я направи щастлива. Нямаше какво повече да я спира. Щеше да се омъжи за него и най-вероятно той щеше да се влюби. Беше доловила отблясъци на по-дълбоки чувства в погледа му в моментите, когато не успяваше бързо да ги прикрие. Нямаше съмнение, че интимните им контакти бяха вълнуващи; нямаше да започнат семейния си живот без нищо. Всъщност, присъствието на Торн напълно отхвърляше подобна възможност. Те двамата с Джон вече имаха свое семейство, така че бракът им щеше да бъде сполучлив.
Двадесет и втора глава
Госпожа Даниълс и Торн пристигнаха на следващия ден следобед. Беше се захладило и Кати потръпваше в памучната си рокля. Джон стоеше до нея притеснен. Надяваше се, че решението им да се оженят ще бъде посрещнато от Каролин със същата радост, с каквато той самият чакаше събитието.
Джон много харесваше госпожа Даниълс и знаеше, че Кати изпитва такова уважение към възрастта жена, каквото беше изпитвала към покойната си майка. Каролин я беше спасявала всеки път в миговете на най-голяма нужда и беше много привързана към бъдещата му съпруга.
Госпожата остана очарована от новината. Тя се надяваше това да се случи, беше се молила те двамата да се съберат, докато тя отсъстваше. Тя добре знаеше, че през цялото време Кати мислеше за Джон и страдаше от отсъствието му.
Торн беше напълнял за тези шест седмици и малкото му телце се беше закръглило. На Коледа щеше да навърши две годинки. Бяха изчакали достатъчно дълго, преди да му създадат истински дом, помисли си госпожа Даниълс.
Торн пое големия плик с лакомства, които Джон настоя да вземат със себе си на гарата, и положи значителни усилия да изяде всичко, докато стигнат до хотела. Кати му позволи да погълне толкова, колкото може, без да му прилошее, защото имаше повод да празнува и макар да бе твърде малък, за да разбира щастието й, тя държеше скорошното му сдобиване с баща да бъде отбелязано.
През целия път Джон държа Торн в скута си и Кати долови вълните нежност, които преливаха от бащата към сина. Щеше да стане прекрасен родител и да обсипва детето си с внимание. Радваше му се и благодареше на Бога, че не бе позволил безумното му желание да бъде изпълнено. Детето бе напълно здраво. Усмихнатото му личице и радостните сини очи омайваха Джон. Нямаше да може да му откаже нищо. А и как би могъл, Торн толкова приличаше на майка си?
Госпожа Даниълс нямаше търпение да сподели новините от срещата с роднините на съпруга си и след като сложиха Торн да спи, Джон поръча да донесат вечерята в стаите им.
Каролин беше прекарала чудесно, а малкият бе подложен на такова внимание, че си бе въобразил, че е най-важният човек в дома. Той беше очаровал всички с енергията и веселието си.
Каролин се беше запознала с по-малкия брат на мъжа си, двете му сестри и един племенник, Ендрю Макинис. Тя се беше привързала много към Ендрю. Беше научила, че майка му — по-възрастната сестра, е починала предната година, последвана само два месеца по-късно от баща му. Зимата била тежка и нито един от двама им не успял да се пребори с коварната болест, която отнела живота им.
Ендрю скоро навършил шестнадесет години. Бил чудесен, червенокос момък. Обикнал веднага добрата и сърдечна Каролин и преди да напусне Шотландия, тя успяла да накара роднините му да й обещаят, че ще пуснат момчето да отиде да живее при нея в Америка. Тя ги уверила, че ще му даде добро образование и чудесни възможности при сегашното си финансово състояние.
Момчето се зарадвало неимоверно — не само от възможността да отиде в Америка, но и защото се било привързало към леля си Каролин. Ендрю бил дълбоко покрусен от смъртта и на двамата си родители за толкова кратко време. Той бил още млад и отворил свободно сърцето си за обичта на милата жена.
Каролин смяташе, че е направила отлично пътешествие с изключение на значителното разглезване на Торн. Но тя беше сигурна, че Кати ще се справи много бързо с него. Тя беше добра майка.
Кати толкова се зарадва за приятелката си че не можа да сдържи сълзите си. Пристигането на Ендрю в Америка беше дар от Бога. Разбира се, Каролин имаше Кати и Торн, но един истински роднина, за когото да се грижи, щеше да й върне удовлетворението, че е полезна, което не чувстваше след смъртта на синовете си. Ендрю щеше да пристигне в Париж само след две седмици.
Кати и госпожа Даниълс обсъдиха заедно сватбата.
Планираха съвсем скромно празненство — само двойката младоженци и тя като свидетел. Кати обходи Париж, за да си хареса сватбен тоалет. Не можеше да бъде бяла, но тя избра розова коприна със съвсем блед оттенък. Роклята беше с висока, права якичка, поръбена с дантела, дълги бухнали ръкави и подчертана талия, която да прилепва към тънкия й кръст.
Тя подбра много къс дантелен воал, който отпред покриваше само очите й, а отзад падаше върху раменете. Щеше да го закрепи с две големи диамантени фиби, които Джон й бе подарил вечерта след пикника. Той я бе помолил да ги сложи и тя гореше от нетърпение да го направи.
Същата вечер Джон беше дошъл в стаята й малко преди девет. Беше чукал няколко пъти, докато Кати се разбуди от дрямката си и отвори вратата.
— Струва ми се, че прекъснах съня ти, скъпа — каза той. — Помислих си, че може да си гладна и поръчах вечеря в моята стая. Ще ми доставиш ли удоволствието да я споделиш с мен?
Кати погледна намачканите си поли и се усмихна.
— С удоволствие ще споделя вечерята ви, сър — подразни го тя. — Ако имате добрината да ми дадете няколко минутки да се преоблека и да се подготвя за компанията ви. Не би ми подхождало да вечерям с вас в този вид, особено след като вие сте толкова докаран.
Джон се засмя и се настани в един стол, за да я изчака. Знаеше, че Кати ще се приготви бързо. Тя винаги се бе справяла сръчно след като си наумеше нещо, винаги го постигаше, при това бързо и задоволително. Самият той никога не се туткаше, затова оценяваше това й качество.
Беше сервирано за двама, а единствената светлина в стаята идваше от свещника, поставен в средата на масата. Около него красиво бяха подредени цветя и пастелните им цветове багреха пламъка с чудни отблясъци. Беше спокойно и уютно.
Поднесоха вечерята минути след като те бяха влезли. Тя просто се зачуди как бе успял да прецени толкова точно колко време ще се забави тя с обличането. Усмихна се на проницателността му.
При вида на изобилието от ястия Кати прихна. Джон беше прекалено разстроен по време на пикника и хапна едва-едва, но явно сега имаше намерение да навакса загубеното.
Кати опита от всичко. Не беше се излъгала относно апетита му — много малко от храната бе върната обратно в кухнята.
След като масата бе раздигната, Джон я настани на дивана пред камината, която прислужникът запали преди да се оттегли. Той допълни чашата й с тъмно бургундско вино.
— За началото на новия ни съвместен живот! Ти си всичко, което един мъж може да желае, скъпа. Аз съм истински късметлия.
Джон остави чашата си на масата, наведе се и целуна Кати за ухото. После постави и нейната чаша до своята.
— Днес следобед те попитах дали ме обичаш — подхвана той. — Казах ти, че е без значение дали наистина ме обичаш или не, но не бях искрен. Искам любовта ти, Кати… И няма да се задоволя с по-
