Разбойникът извади от пояса си револвер, допря го до челото си и гръмна. Диего Гомес издъхна.
Съкрушен, граф Естерхази стоеше до мъртвия разбойник. Какво постигна? Нищо! Диего Гомес и бандата му вече не съществуваха. Тя беше изтребена, ала и неговото наследство, последната надежда за избавлението му, беше пропаднало. Черният майор въздъхна тежко. Неочаквано нежна женска ръка докосна рамото му и звучен женски глас каза на френски:
— Господин майор, вие спасихте нашия живот. Как да ви благодарим за това?
Естерхази се обърна сепнат. Пред него бе застанала прелестна девойка, очите на която излъчваха благодарност и учудване.
За миг черния майор забрави даже грижите си, поклони се изящно на красивото момиче, целуна й ръка и отговори:
— Аз изпълних само моя дълг, госпожице, като кавалер и войник и съм много щастлив, че можах да ви окажа тази услуга.
В този миг пред него застана и беловласият господин, стисна му ръка и благодари сърдечно.
— Уверен съм, че тези клети подлеци биха ни убили — продължи старият, — защото не исках да им броя петдесет хиляди откуп за двама ни. Позволете ми да се представя. Аз съм нотариусът Пиер Натузиус от Париж. Моята единствена дъщеря Лучия се разболя и по съветите на лекаря трябваше да отпътуваме за Испания, където щяла, казват, да си поправи здравето. Лучия е романтична натура и настояваше да преминем Пиренеите не с железница, а на кон. Взехме от Андора един водач. Този подлец, види се, е бил съдружник на разбойниците, защото ни доведе в тази падина и после бандата ни нападна.
Естерхази много се зарадва като чу името на Пиер Натузиус. Това име му беше доста добре известно. Той знаеше, че нотариусът притежава няколко милиона. Значи Лучия беше безценен елмаз, с който той можеше да изплати всичките си дългове и да осигури положението си. Тя беше длъжна да му бъде благодарна, понеже е спасил нея и баща й от ужасна смърт.
Не беше ли това пръст на съдбата, която го срещна неочаквано и при такива обстоятелства с девойката? Не му ли изпращаше Бог този златен телец като хилядократна награда за загубеното наследство? Черният майор щеше да бъде или много щастлив с тази жена, или пък съвсем нещастен. Той разбра, че момичето притежава воля и голяма решителност.
Естерхази беше подъл човек и не откри тайните на душата си. Той хвана ръката на Лучия, целуна я горещо и погледна страстно момичето. И се зарадва, като видя, че погледът му подейства.
Лучия отпусна глава на гърдите му.
— Обичам те безгранично — пошепна тя, — и ще те обичам до последния си час. Но само не ме измамвай!
Естерхази я прегърна и я притисна горещо до гърдите си.
В същия момент Натузиус ги видя и остана като прикован на мястото си. Лучия нежно се отдръпна от прегръдките на графа, доближи се до баща си и се усмихна:
— Татко, аз се сгодих за граф майор Естерхази и искам да му стана съпруга. Ще те оставя сега сам с годеника ми, за да поговорите относно зестрата и сватбата ни.
Лучия погледна още веднъж горещо Естерхази и се отдалечи.
Натузиус скръсти ръце и се отправи към черния майор. Нито мускул не трепна по лицето на опитния адвокат. Той насочи острите си сиви очи към бъдещия зет.
— Господин графе, уверихте моята дъщеря, че я обичате?
— Да, господине!
— И я помолихте да стане ваша жена?
— Да, господине.
— Едно нещо трябва да ви кажа. Моята дъщеря Лучия и аз сме много отмъстителни хора и в случай, че ни измамите, ще ви накажем строго. Затова ви съветвам, ако не обичате искрено дъщеря ми, да се откажете, докато е рано.
— Господине, моето намерение е искрено, тъй като аз обичам вашата дъщеря.
— Толкова по-добре за вас — отговори Натузиус, — обаче вие сте аристократ, а ние сме обикновени граждани.
— Вашата дъщеря е достойна да носи графска титла.
— Много добре, аз съм богат и мога да дам на дъщеря си добра зестра, обаче трябва да ви призная, че не съм спечелил богатството си по много честен начин.
— Светът гледа днес само на успеха и не се интересува кой как е спечелил парите си.
— Моята майка беше перачка в Латинския квартал. Може би хората ще ви разправят за това и за много други неща.
— Това ви прави чест — че сте могли да се издигнете въпреки произхода си.
— Благодаря ви за комплимента! Дъщеря ми ще получи два милиона зестра, а след смъртта ми още пет пъти по толкова, но, надявам се, ще живея още поне двадесет години.
— Господине, желая от сърце да живеете още много години!
— Благодаря ви — отговори Натузиус иронично и продължи.
— Говорих досега само за мен и за моята дъщеря, обаче сега искам да говорим и за вас, господин майор.
— За мен ли? Това може да се вмести само в няколко думи. Аз съм офицер от генералния щаб, а семейство Естерхази е познато на целия свят.
— Да, но вие сте незаконно дете на някоя си графиня Естерхази — отговори Натузиус грубо.
Черният майор не отговори нищо. Белите му зъби захапаха долната устна, а главата му увисна.
Това, което Натузиус каза на графа, беше истина.
— А що се касае до материалното ви положение — каза бащата на Лучия студено, — може да се каже, че то е безнадеждно.
— Вие ме оскърбявате, господине.
— Никак! Казах ви само истината. Вие сте разорен и кредиторите непрекъснато ви безпокоят. На Соломон Дулсети дължите четиридесет хиляди, също на братовчед си и на други хора.
Естерхази стана блед като стена.
— Откъде знаете всичко това? — изсъска той. — Едва се познаваме.
— Ха-ха — изсмя се старият нотариус, — та какъв адвокат ще бъда, ако не зная това-онова за по- известните хора в Париж. А от вас се интересувах специално. Имате няколко любовници, въобще водите развратен живот.
— Кой френски кавалер не го прави, докато е свободен и е господар на себе си?
— Не ви укорявам за това, господин графе. Обаче, щом се жените официално за моята дъщеря, ще трябва да прекъснете тези връзки.
— Господин Натузиус, давам ви честната си дума, че ще го направя. Отсега нататък ще се отдам само на жена си и на службата, която ми обещава бляскаво бъдеще.
— Бедни ми приятелю, не трябва да разчитате толкова на кариерата си. Тя не е много сигурна. Положението ви в генералния щаб е разклатено.
Като че змия ухапа Естерхази. Той помръкна и изгледа учудено стария нотариус, който му каза всички тези неприятни неща точно и хладнокръвно.
— Господине — процеди черният майор дрезгаво, — това, което казахте, не е вярно. Вашите приятели са ви измамили. Аз имам пълното доверие на началството си и на военния министър.
— Това е било някога, господин майор, но не и сега. Моята информация е вярна и аз зная повече, отколкото вие самият.
— Какво знаете още?
— Знам, че тайно ви следят и че сте изгубили доверието на началството си. В щаба имате смъртен враг. Той събира улики против вас и иска да докаже с факти, че капитан Драйфус е невинен и че вие сте извършил предателство спрямо Франция. Най-големият ви неприятел е полковник Пикар, началник на тайното бюро. Сигурно го познавате.
Естерхази трябваше да употреби големи усилия, за да прикрие тревогата си.
— Ха — наподоби той усмивка, — този подлец Пикар иска да ме опозори пред началството ми. Ще му отмъстя!
