— Съветвам ви, граф Естерхази, да се откажете от това си намерение. Пазете силите си за отбрана. Скоро ще имате нужда от тях. Да оставим настрана това. Лучия заяви, че желае да стане ваша жена. Това е достатъчно за мене. Граф Естерхази, поздравявам ви като мой зет.
Нотариусът протегна кокалестата си ръка и черният майор я целуна учтиво.
— Между нас работата е свършена — каза Натузиус. — От днес нататък можете да разчитате на мене. Аз съм вещ юрист и вярвам, че мога да ви услужа. Докато сме добри приятели, нито Пикар нито Матийо Драйфус ще могат да ви сторят нещо, а невинно заточеният Драйфус на Дяволския остров ще остане и в бъдеще предател на Франция! За едно нещо обаче не сме говорили, любезни ми зетко. Вие имате дългове, които трябва бързо да изплатите, нали?
— Да, любезни ми тъсте, вярно е.
— На каква сума възлизат дълговете ви?
— На около шестдесет хиляди франка.
— Добре, зетко. Щом се върнем в Париж, веднага ще ви изпратя сто хиляди. Надявам се, че ще ви стигнат на първо време. Елате сега при Лучия и я прегърнете като ваша невеста!
Естерхази беше спасен и без наследството на майка си. И този път щастието му се усмихна. В дивите Пиренеи той намери спасение в лицето на едно красиво момиче. Натузиус удържа на думата си. Щом пристигна в Париж, той незабавно изпрати на Естерхази обещаните сто хиляди франка.
Още същия ден Естерхази повика Соломон Дулсети и Дюбоа в дома си и им заплати почтено дълговете си. Избави се от безжалостните си кредитори и беше спасен, обаче това костваше личната му свобода. Черният майор се бе продал на едно момиче, което не обичаше и при това беше дъщеря на опасен, алчен и не много почтен адвокат.
Когато Естерхази сложи в портфейла си останалите петдесет хиляди, внезапно чертите на лицето му се измениха и той извика задавено:
— Продадох се!
10.
Неописуем страх обзе бегълците от плаващия сал, когато видяха дима на правителствения параход. Беше се сбъднало най-страшното. Нещастниците знаеха, че са изгубени, щом този параход ги настигне. Те не се плашеха от глад, нито от жажда, нито пък от буря. Плашеше ги мисълта, че ще ги върнат пак на Дяволския остров. Знаеха, че губернаторът Грефин ще заповяда веднага, щом му съобщят, че са избягали от Дяволския остров, да ги преследват. Правителственият параход е предназначен за тази цел, обаче надеждата, че ще могат да се избавят от ужасното заточение, ги беше накарала да пренебрегнат тази угроза.;-
Параходът имаше чудесна машина, електрически прожектори, картечница и две оръдия. Можеха ли бегълците да се противопоставят на такъв модерен кораб? Беше немислимо. Параходът можеше да настигне бегълците още същия ден, ако не бяха ги търсили в другите райони на океана. Грефин беше открил следите им и безмилостно ги преследваше. Ако се съдеше по дима и по гранатата, която бяха изстреляли от парахода и която падна съвсем близо до сала, бегълците се намираха на около половин час от парахода.
На сала всички бяха разтревожени. Даже Легуве и Ервин, които бяха безстрашни при други случаи, сега загубиха за минута храбростта си, а младият германец прегърна мълчалив жена си.
— Всичко е загубено! — извика Ервин фон дер Халде отчаян. — Всичките ни усилия, борбите, опасностите не ни изведоха до желаната цел. Трябва да се върнем в мизерията на заточението, което ще бъде сега десет пъти по-жестоко. Тези дяволи в човешки образ ще ни отмъстят за главоболията, които им създадохме.
— Ще ни изтезават, докато умрем! — изплака Антонина. — Надеждата за свобода ще изчезне.
— Чуйте ме приятели — изгледа останалите Легуве, — колкото до мене, аз съм решил твърдо да не се оставя да ме заведат пак на Дяволския остров. Малкото време, което прекарах с вас на свобода, разбуди у мене нови сили. Не мога вече да търпя тираните да ни водят насамнатам, да стенем под камшика на Мурильо и да не виждаме нищо от обширния божи свят, освен морето и небето. Не мога, приятели, не мога!
— Какво мислиш да правиш? — запита Драйфус.
— Ще умра, преди да ме стигнат неприятелите ни! Легуве изговори тези думи с такава твърдост, че всички млъкнаха. После той продължи:
— С изключение на бедния ни другар Мирович, вие всички сте по-млади от мене. Можете да се уповавате на младостта си, на дългите години, които са пред вас. За мене има само едно същество, което обичам и за което искам да живея — то е моята дъщеря Долора. Ако аз остана беден заточеник, не мога да й помогна. Един куршум от този револвер или пък скок в морето и ще бъда свободен! Предпочитам да умра, отколкото да страдам в Каена.
— И аз също — заяви Ервин. — Смъртта е само един момент, а робството е години мъка. Мила моя Одета, скъпа моя, кажи ми, искаш ли да умреш с мен — аз съм готов да последвам примера на Легуве.
Одета прегърна мъжа си и го погледна с просълзени очи.
— Ако ни хванат, това значи да бъдем разделени завинаги — извика тя, — а ако умрем, ще бъдем вечно заедно. Готова съм да умра с теб.
— За мене смъртта е избавление — присъедини се и младата Антонина.
— Каквото направите вие, същото ще сторя и аз! — съобщи Мирович. — Ще подпалим барута, който се намира в каютата, и ще хвърлим сала във въздуха. Ще оставим неприятелите да се доближат съвсем близо до нас и после ще им покажем как умират героите.
— Останките от нашия сал ще полетят насреща им — ентусиазира се Легуве, — а безкрайното море ще погълне телата ни.
Нещастниците просто обезумяваха от ужас. Те се втурнаха към каютата, където съхраняваха барута, и в отчаянието си искаха да предприемат нещо. Ала като дойдоха до каютата, капитан Драйфус ядосан се изправи пред тях.
— Назад! — извика той и отблъсна Ервин, който искаше да влезе насила. — Назад, вие сте луди хора! През моя труп само можете да отидете при барута. Ще трябва да ме убиете, преди да изпълните безумното си намерение.
Всички изгледаха смаяни капитана.
— Драйфус, предпочиташ ли пак да те оковат и закарат на острова? — запита Ервин. — Ти, който си бил за нас пример за мъжество и храброст, желаеш отново да теглиш мъките на заточеник на Дяволския остров или предпочиташ бързата смърт?
— Да се самоубиеш е по-срамно, отколкото да понесеш най-големите мъки — отговори капитанът. — При това съм дал клетва на жена си, че никога не ще извърша този грях.
— Ние не сме обвързани с такава клетва.
— Лъжеш се. Ервин, ги също си обвързан с клетва към младата си съпруга. Нали се кле, че ще я браниш и защитаваш от всички опасности през живота? А сега, когато опасността иде, ти искаш да я лишиш от живот. Аз те смятах, Ервин, за по-благороден и храбър. Ти, Легуве, като свещеник също ще извършиш много голям грях, ако посегнеш на живота си. Колко сте малодушни! Отчайвате се, макар че можете да се спасите.
— Да се спасим? — смаяха се нещастниците. — Капитан Драйфус, ти говориш за спасение?
— Да, за спасение говоря, защото е по-добре човек да опита и невъзможното, отколкото да се отчайва. Имаме лодката, която ни донесе Панталон. Ще влезем всички в нея. Ще вземем всичко необходимо и ще се опитаме да стигнем брега. Преследвачите ще наблюдават само сала, защото не знаят, че имаме и лодка. По моя преценка устието на река Амазонка не е много далеч и може би границата с Бразилия е по-близо до нас, отколкото предполагаме.
— Дай си ръката, капитане — каза Легуве, — искам да я стисна и да ти кажа, че между всички ни на сала истинският мъж си ти.
— На работа — подкани Ервин. — Да живее капитан Драйфус, който не се обърква при никаква опасност.
