Естерхази, видяхте ли преди половин час, че тази касетка бе открадната от работната стая на Матийо Драйфус, брата на човека, който е продал Франция и е накърнил честта на нейната армия? Отговорете, видяхте ли това?
— Да, видяхме — отвърнаха те едновременно.
— Добре тогава — продължи дамата, — в такъв случай едва ли се съмнявате, че книжата, които се намират в тази касетка, са се намирали у Матийо Драйфус?
— Не може да съществува подобно съмнение — отвърна Кавейнак. — Моля ви, госпожо, не ни измъчвайте повече, а ни кажете защо ни направихте свидетели на едно престъпно деяние, което осъждаме и намираме за наш дълг да преследваме?
— Вашият дълг е да върнете на Франция спокойствието, което е откраднал Драйфус с неговите приятели. Досега не можахте да го сторите, нито пък бихте могли да го сторите в бъдеще, защото ви липсват най-важните доказателства.
— За съжаление сте права, госпожо — кимна генерал Пелийо. — Този, който би сложил в ръцете ни въпросните доказателства, би помогнал на нашата родина и би могъл да разчита винаги на нашата благодарност в каквото и да е отношение.
— Не говорете за благодарност — изпъчи се гордо забулената дама. — Не мога да ви кажа коя съм, но ако знаехте това, сами щяхте да разберете, че тук не може да става и дума за пари или някаква друга материална благодарност. Не! Всичко това го правя, защото известни кръгове не могат да понасят повече един предан офицер, като майор Естерхази, да бъде клеветен и обвиняван. Ето защо е взето решение да се спаси честта на майора, а същевременно да се унищожат ония пропаднали типове, които подпомагат Драйфус и приятелите му.
След като изрече всичко това, забулената дама постави касетката върху дървен кол, който стърчеше от земята. Тя извади от джоба си шперц.
— Аз съм слаба жена — рече тя, — ето защо ви моля, майор Естерхази, да отворите с този инструмент капака на касетката.
Черният майор погледна въпросително двамата си началници. Те мълчаливо му направиха знак да стори това, което искаше дамата от него. За кратко време касетката беше отворена. В нея имаше само книжа. Най-отгоре лежеше пакетче писма, привързани с черна панделка.
Забулената дама вдигна тайнствено ръка:
— Не пипайте нищо от тези книжа. Матийо Драйфус не бива да твърди, че му е откраднато нещо. Вземете само пакетчето с черната панделка, което можете да задържите. Те ще бъдат във вашите ръце оръжие, с което ще можете да унищожите привържениците и приятелите на Драйфус.
— А защо именно тия писма? — запита нервно Кавейнак.
— Само те, изрично ви го казвам — повиши тон забулената дама. — Известно ли ви е кой ги е изпратил на предателя Драйфус? Известно ли ви е? Можете ли въобще да подозирате от кого са? Ето, вижте ги!
Тя разтвори бързо малкото пакетче. Даде на всеки от мъжете по едно писмо. И се изпълниха пророческите й думи. Кавейнак, Пелийо и Естерхази се бяха вкаменили и всеки от тримата обърна изненаданото си лице към другите.
— Писмата на кайзера! — прошепнаха пресъхналите устни на Кавейнак.
Той направи крачка напред, сякаш искаше да хване ръката на забулената дама, за да я целуне.
— Която и да сте, красива непозната — изрече военният министър, — докато съществува Франция никой няма да забрави услугата, която направихте на родината. Моля да откриете лицето си пред нас, да си кажете името, за да можем да го запомним, за да можем да разкажем на френския народ коя е била жената, която ни е предала неприятелите на родината.
Тайнствената дама обаче скри лицето си още повече зад гъстия воал. Тя се отдръпна плахо от обкръжаващите я мъже.
— Никой от вас не бива да маха воала ми! — заяви тя и гласът й прозвуча строго. — Щом ме познавате, вече не ще мога да направя нищо за великото дело. Бъдете уверени, че няма да престана никога да наблюдавам предателите на родината, да следя стъпките на Зола и Пикар, да наблюдавам Матийо Драйфус и да ви съобщавам всичко, което узная и което може да бъде важно за вас. Връзката ни ще бъде майор Естерхази. Защищавайте бедния майор пред обвиненията и подозренията на неговите неприятели, на които е изложен този благороден мъж. Никога не го оставяйте и се погрижете да получи заслужена награда! Употребете писмата на кайзера ловко и умно! Не ги публикувайте, а ги скрийте в тайния архив! Достатъчно е само вие и няколко други отговорни хора да знаят за съществуването им. От сега нататък можете спокойно да дадете честната си дума на управляващите Франция, че притежавате непоколебими доказателства против Драйфус! Сбогом! Аз ще взема със себе си касетката с останалото й съдържание. Ще се погрижа да се върне на Матийо Драйфус. Вие обаче сте длъжни да изпълните вашия дълг, да останете твърди, без да отстъпвате в борбата против Драйфус и приятелите му. Трябва да предпочитате да умрете, но да не позволите предателят да се изтръгне от Дяволския остров. Унищожете цялата банда около Драйфус, унищожете я така, че името на Драйфус да се споменава във Франция само с презрение! Ако действате както ви предлагам, аз постоянно ще бъда около вас като ваша помощница. Ако стане нужда, ще научите много повече от забулената дама. Довиждане!
Преди тримата офицери да могат да се съвземат от учудването си, тя вече бе тръгнала по брега на Сена.
В реката се появи светлина. Приближаваше се малка лодка, в която имаше двама мъже с гребла, с лица, скрити зад маски. Тайнствената дама се качи в лодката, която веднага се отдалечи. — Тримата мъже виждаха още известно време зеления воал, развян от вятъра. След това тайнствената закрилница на Франция изчезна в мъглата.
Кавейнак бе първият, който проговори.
— Генерал Пелийо — започна той развълнувано, — майор Естерхази, каня ви да сложите ръцете си в моята и да се закълнете в Бога, че случилото се през тази нощ и съществуването на толкова важни за нас писма ще остане вечна тайна между нас тримата. Аз ще уведомя само генерал Бодефър, шефа на генералния щаб, полковник Анри и Пати дьо Клам, само тези трима мъже, които трябва да са в течение. Но и от тях ще искам да ми се закълнат, че ще пазят тайната.
— Ваше превъзходителство — изпъна се Пелийо и сложи ръката си в тази на Кавейнак, — аз съм стар войник и не обичам интриги и клюки. Винаги ще защищавам с всички средства истината, която видях и преживях тази нощ. Сега, обаче, ще дам честната си дума пред целия френски народ, че проклетото куче Драйфус е заслужило с пълно право да умре на Дяволския остров, а по-нататък, Ваше превъзходителство, ще мълча дотогава, докато ми заповядате да проговоря.
— Аз от моя страна, Ваше превъзходителство — поде и Естерхази и около устните му се появи хитра усмивка, — ви давам също така честната си дума, че ще пазя тайната на писмата на кайзера в гърдите си за вечни времена. Известно ви е, Ваше превъзходителство, колко много съм страдал, след като привържениците на Драйфус хвърлиха подозрението на подлото предателство върху мен, невинния. Нека ме осъждат всички, както и когато си искат, за мен, обаче, е достатъчно, господин военен министър, вие да сте убеден напълно в невинността ми.
— Убедени сме във вашата невинност, драги мой Естерхази — заяви Кавейнак и стисна ръката на черния майор. — Бъдете уверен, че макар да не е възможно да ви оправдаем веднага, няма да престанем да ви защитаваме. Какво е това? — сепна се Кавейнак в момента, когато разгледа по-внимателно писмата на кайзера. — Намерих една бележка в малкия пакет! Елате, господа, нека я прочетем заедно!
Естерхази запали малко фенерче и Кавейнак прочете бележката:
„Забулената дама е направила на родината си важна услуга, без да иска каквото и да било в отплата, като е рискувала честта и живота си, за да накара престъпниците да откраднат от Матийо Драйфус важни писма на кайзера. Освен това е пожертвала голяма сума, за да постигне целта.
Самата тя не желае да й се върнат изразходваните пари. Тя прави това в полза на нещастника, който е изгубил вследствие интригите на приятелите на Драйфус не само службата си, но и своите приходи.
Забулената дама ви моли да броите сто хиляди франка на майор Естерхази. Нека ги приеме като обезщетение на всичко онова, което е бил принуден да изтърпи и загуби досега.
Ако не изпълните моята молба, ще ви липсват моят съвет и моята помощ точно тогава, когато най-много
