отношение на майка ми.
Арман Боне говореше просто, но умно и сърдечно. Натузиус, подпрял чело с ръка, слушаше внимателно. До тази минута той не беше поканил момъка да седне. Но сега му посочи с ръка стола:
— Арман, седнете до мен, искам да ви направя едно предложение.
Натузиус се отпусна на един стол, а Арман седна срещу него.
— Колко пари ви трябват, за да почнете тази работа — запита след кратко мълчание сина си Натузиус.
— Ако имах дванадесет хиляди франка — каза Арман зарадван, — бих могъл да уредя една фабрика за изкуствени цветя и да изкарвам добра печалба.
— Лъжете се — прекъсна го нотариусът сухо. — С такъв нищожен капитал не ще можете да устоите на конкуренцията. Ще ви дам четиридесет хиляди франка.
— Четиридесет хиляди франка!
Арман стана разтреперан от радостно вълнение пред леко усмихнатия старец, който го изненада с щедростта си.
— Можете да изтеглите парите още утре от Лионската кредитна банка.
— Благодаря ви, хиляди пъти ви благодаря… Натузиус стана и отиде при писалищната си маса.
Написа един чек за четиридесет хиляди франка, после отключи с малко ключенце чекмеджето на касата, извади от него три банкноти по хиляда франка и направи знак на Арман да се доближи до него.
— Вземете този чек — каза той, като подаваше на момъка скъпия документ. — Четиридесет хиляди франка са ваша собственост и се радвам от цялата си душа и сърце, че можах да ви помогна.
— Татко, татко! Колко съм ви задължен!
— Сине, и аз съм ти задължен. Направих голямо зло на майка ти, а още по-голямо — на теб, като те Оставих безпомощен в живота.
— Татко, това вече е простено и забравено. Ако майка ми ме видеше в тази минута, щеше да бъде щастлива и успокоена. Давам ви ръката и обещанието си, че никога няма да се разкайвате, че съм ваш син.
— И мой брат! — викна един звънлив глас откъм вратата.
Лучия беше отворила внимателно вратата и се бе вмъкнала безшумно в стаята при двамата мъже. Натузиус трепна и закри лице с копринена кърпичка.
— Лучия, ти чу разговора ни — изстена той.
— Всичко, татко, и съм дълбоко трогната от добрината и справедливостта ти!
Тя хвана ръката на младия мъж, който гледаше учуден красивото момиче.
— Арман, брате мой — каза тя засмяна, — ние ще останем винаги верни приятели. Казвам се Лучия Натузиус и съм ваша сестра!
Момъкът се наведе и искаше да целуне ръката й, но Лучия му поднесе челото си, което той целуна.
— И тъй — продължи Лучия, — нашият съюз е потвърден. — Арман, нали ще ме заведете при вашата годеница? Тя трябва да е честно и добро момиче, достойно за любовта ви.
— Да, моята Марион е добра, храбра, благородна и скромна — каза Арман с възхищение. — В живота на бедната има печална тайна. Обична ми сестро, за това няма да говорим днес. Марион ще ви разкаже всичко сама.
— Ако е нещастна, ще я посрещна с двойно по-голяма любов — отвърна момичето.
— Тогава чуй, Арман — рече Натузиус, — и аз имам една молба към тебе. Ние имаме един смъртен неприятел. Той ни нанесе страшна обида и сме принудени да го накажем. Искаш ли да ни помогнеш да отмъстим на този проклетник?
— Татко, с най-голямо удоволствие. Ще направя всичко, с което мога да докажа благодарността си към вас и Лучия.
— Добре. Вземи тогава тази червена картичка и иди довечера след десет часа във вилата на госпожа Буланси, на Елисейските полета. Покажи картичката на вратаря и помоли да те заведат в игралния салон. Научих, че във вилата на тази госпожа играят мошенически на комар и плячкосват посетителите. Желая да узная всичко, което се върши в салоните. Кои лица се навъртат там, какво се говори и как се отнасят те при играта. Особено искам да узная нещо за самата госпожа Буланси и някой си Естерхази, който почти всеки ден е там. Препоръчай се пред тях за високопоставено лице и участвай живо в играта. За тази цел ти давам три хиляди франка, които можеш да жертваш за делото. Ще те чакам тук утре Но това време, за да ми съобщиш всичко. Разбира се, ти трябва да пазиш това в тайна и дори, моля те, да не съобщаваш и на годеницата си нищо.— Тате, разчитайте на мен — отговори Арман живо. — Бъдете уверен, че ще си отварям добре очите в къщата на госпожа Дьо Буланси и че нищо не ще остане скрито в това комарджийско гнездо.
При тези думи Арман сложи червената картичка и банкнотите в изящен кожен портфейл, където се намираше и важният чек. После стисна още веднъж сърдечно ръката на Натузиус в знак на благодарност и се прости с Лучия.
— Тате, виждаш ли — каза нежно и с възторг момичето, когато останаха пак сами, — това са безценните брилянтени обици, които носят радост. Благородното дело е най-доброто украшение за човека!
35.
— Марион, душице, ние сме спасени!
С тези думи Арман Боне влезе в малката стаичка, в която живееше дъщерята на Форцинети. Този ден беше празник и Марион не беше във фабриката, а подреждаше гардероба на своя син. Тя седеше и кърпеше грижливо една детска ризка.
Малкият Максим играеше до краката на майка си, кръстосваше пълзешком насам-натам из стаята. Тогава се отвори вратата и влезе Арман с щастливо лице. Марион остави работата си настрана и се хвърли в прегръдките на любимия си.
— Арман, щастието е изписано на лицето ти — прегърна го тя и се притисна нежно до него, — но кажи ми, какво е станало. Позволи ми да взема участие в твоята радост! Къде беше и какво ти се е случило?
Младият мъж седна развълнуван. Той дишаше дълбоко и няколко минути не можеше да намери думи. Марион седна на малко столче до него. Той прегърна младата жена и я сложи на коленете си, като постави ръката й върху джоба на сакото си, където бе портмонето му.
— Отгатни, моя хубава Марион — каза той, — какво има тук.
— Сърцето ти — отговори младата жена, — което още от деня, когато разменихме първата целувка, бие за мен надеждно и горещо!
— О, още по-пламенно и жарко — каза Арман, като я целуна. — Но не за сърцето говоря сега. Не усещаш ли нещо широко и твърдо върху него?
— Да. Мисля, че е портмонето ти.
— Съвсем вярно, но отгатни сега какво съдържа то. Марион се надигна и каза нацупено:
— Махни се, лоши човече. Защо ми задаваш гатанки, когато трябва да изговориш само една дума, за да ме направиш щастлива.
— Имаш право — каза Арман и скочи от стола. — Виж тук, моя Марион. Тая хартия, която вадя сега от портмонето, е чек за четиридесет хиляди франка. С други думи, първият богат търговец или добър банкер, на когото поднеса тая хартия, ще ми заплати с удоволствие сумата срещу съвсем незначителна отстъпка.
— И тези пари ще принадлежат на тебе? — запита почти уплашена жената.
— Те принадлежат на нас — отвърна Арман, — на теб, мен и на това дете. На трима ни, които сме заедно и ще си останем заедно, докато сме живи.
Марион беше станала съвсем бледа. Тя гледаше ту Арман, който следеше нейната изненада, ту скъпоценната хартия в ръката му. И когато най-после очите й се премрежиха от сълзи, тя промълви:
— О, Боже мой! Мили, няма ли да ни направят нещастни толкова много пари? По какъв начин си ги придобил и не е ли поискана отплата срещу тях, която да бъде против честта и съвестта?
— В такъв случай нямаше да ги приема — веднага отвърна Арман. — Не, моя Марион, решението на
