или може би, чрез един мизерник, комуто се доверих. Но този подлец премълча едно обстоятелство, което трябва да ви съобщя. Вярно е, че исках да избягам. Истината е, че исках да взема капитан Драйфус със себе си и да го освободя от ръцете на палачите. Но също така е вярно, че мразя и презирам, че се отвращавам от вас и че вашата свирепост ме ужасява. А да конфискувате параходчето ми, нямате право. То е готово да тръгне и аз ще се възползвам от това да се върна в отечеството си. Но пък ще напиша книга и ще опиша в нея скотските зверства, които цивилизованият уж френски народ упражнява над беззащитните си затворници във Френска Гвиана. Господин губернатор Грефин, в тази книга на вас ще посветя специална статия под заглавие „Кръвожадните кучета от Каена“. Мисля, че това заглавие ще отговаря напълно на вашето занятие. А сега, дайте ми път — искам да изляза!
Страните на Милдред поруменяха, очите й заискриха, а розовите и устни се свиваха конвулсивно. В този миг тя беше пленително красива и приличаше на разгневена Венера. Гордата жена се изправи дръзко пред съпруга си и понечи да напусне стаята, но Грефин я удари с юмрук и тя се свлече тежко на пода.
— Приятелко, не мърдай от мястото си! — извика побеснелият мъж, чиято жестока природа се оказа още по-зверска. — Мислиш ли, че ще се отървеш така лесно от ноктите ми, след като извърши престъпление, което у нас се наказва с няколкогодишен затвор. Въобразяваш си, че ние, французите, сме толкова прости! О, почакай малко и ще се увериш, че френският народ не оставя да се подиграваш с него. Блуднице, ще избера за тебе тъмница, която ще излекува любовните ти желания!
Кипяща от гняв, Милдред се надигна и се изправи пред Грефин.
— Мизернико, животно — извика тя, — не се осмелявай! Спомни си, че съм свободна американка, и ако ме докоснеш още веднъж, Съединените щати ще искат отчет от Франция!
Грефин се изсмя и се отвърна от нея.
— Къде е Дакоста? — извика той ядосано. — Доведете стария подлец! Искам да му покажа какво го чака!
Надзирателят бе дотътрен пред губернатора от двама войници. Старецът беше блед като мъртвец, трепереше.
— Подлец, ти си работил по заповед на тази развратница! — извика Грефин.
— Господин губернатор, аз съм невинен — заоправдава се Дакоста с треперещ глас. — Ето книжата, с които ми се заповядваше да се подчиня на тази дама.
И подаде донесения от Милдред документ.
— Дакоста е невинен — намеси се американката.
— Подписът ми е истински, но бланките са откраднати — констатира Грефин. — Ето я крадлата!
— Но това не можех да знам — охкаше старецът.
— А защо не хвърли затворника в тъмницата, както ти заповядах?
Дакоста мълчеше.
— Защо? — изрева зверски Грефин. — Защо си действал против моята заповед?
— Защото се ужасявах да изпълня това страшно наказание над беден човек, когото хиляди и хиляди хора считат за невинен!
Този смел отговор отново вбеси Грефин до полуда. Той изтегли шашката си и нанесе на стареца силен удар по главата с плоската й страна.
— Проклето животно — извика той разярен, — откога си въобразяваш, че си съдия на другите? Бързо, закарайте го на Дяволския остров, нека там чака присъдата си!
От ударената глава на стареца бликна кръв, нещастникът се залюля и се строполи със стон на земята.
— Милост! — замоли той. — Имайте милост, не ме отделяйте от моята внучка, тя е сляпа и се нуждае от подкрепата ми, оставете ни да умрем заедно, само не ни разделяйте.
— Сляпата може да ви последва на острова! — разпореди Грефин хладнокръвно. — Нищо друго не можем да направим за нея!
Няколко войници вдигнаха Дакоста от пода и го повлякоха навън. Старецът охкаше така силно, че гласът му се чуваше чак в стаята.
— Трябва да назнача нов пазач на кулата — продължи Грефин. — Всъщност вече го намерих. Хей, Жак, къде си?
Червенокосият влезе в стаята и спря пред губернатора. Кръвта се вледени в жилите на Драйфус, когато видя този човек. Новоназначеният пазач на кулата беше Равелак, убиеца на жени. Капитанът си спомни съня. Акулата с човешката глава наистина го беше хванала.
Милдред хвърли презрителен поглед към изменника и просъска:
— Слуга, достоен за господаря си! Двама подлеци са се намерили!
Губернаторът протегна ръка на Равелак.
— Жак — заговори му той, — вие открихте заговора и затова ще ви възнаградя богато. Назначавам ви до второ нареждане за пазач на кулата и първото ваше задължение ще се състои в това да затворите този престъпник и тази жена там, в подводния затвор. Не губете време и изпълнете заповедта ми, още докато съм тук!
Драйфус се разтрепера когато чу тези думи. Значи, съдбата му беше решена! Какъв ще бъде краят? Не го ли очакваше там долу мъчителна и сигурна смърт? Но за нещастника не оставаше време да мисли. Равелак едва беше чул заповедта, когато извика злорадо:
— Ще тикна най-напред предателя Драйфус в дупката! Хей, войници, заведете затворника.
Драйфус не се противеше, защото виждаше, че всяка съпротива е безполезна. Той беше подкаран по витата стълба. Равелак крачеше пред него с фенер и с ключ в ръка, взети от стария Дакоста.
Червенокосият отключи страшния затвор и се изкачиха по въжената стълба на платформата. Самите войници се спогледаха ужасени, когато видяха зиналата пропаст пред краката си и чуха силния плисък на морските вълни.
Равелак вдигна фенера и освети лицето на Драйфус.
— Господин капитан, нали ме познавате? — запита той със злобна усмивка. — Някогашният ви вестовой, когото бихте за любовницата му, сега е станал ваш тъмничар. Помня и до днес оня бой, който дължа на вас. Ще се разплатим.
Драйфус го премери с презрителен поглед и после каза:
— Познавам убиеца Равелак и зная положително, че този изверг не ще остане дълго време на тази длъжност, която зае с хитрост, — Но достатъчно дълго, за да те видя, когато пукнеш там долу. Скочи или ще те ритна!
Драйфус знаеше, че подлецът ще изпълни заканата си. Причерня му пред очите, като видя ужасната пропастта страхът отслаби крайниците му. Но той затвори очи и скочи смело. Нещастникът падна тежко в пропастта, но скоро се изправи. Водата стигаше почти до коленете му, заобиколи го дълбока тъмнина. Равелак и войниците си тръгнаха. Драйфус чуваше бученето на вълните, които се разбиваха в стените на страшния му затвор. Само тази преграда го делеше от безкрайния океан. След малко усети, че нещо мърда в краката му. Всякакви животни пълзяха по дъното на затвора, и се бяха разбягали, когато наруши спокойствието им.
Той се зае да опипва стените с надеждата, че ще може да излезе поне от водата и да стигне на някое по-високо място, където да си отпочине. Не намери нищо. Обзе го страшно отчаяние. В тази пропаст под морската повърхност никой човек не можеше да изтрае повече от седмица, без да полудее. Студена пот го обля при мисълта и отчаянието така се загнезди в него, че той заблъска глава о стената и заохка сърцераздирателно. Но виковете му скоро се заглушиха от диви женски крясъци.
Отгоре проникна лъч. Светеше фенерът на Равелак. Втората жертва, Милдред, трябваше да бъде хвърлена в ужасната бездна. Красивата жена навярно е била обхваната от страшно предчувствие още когато я влачеха по стълбите, тъй като се бореше отчаяно с мъчителите си и се опитваше да се откопчи от ръцете им.
— Пуснете ме! — викаше тя с пронизителен глас, който отекваше в старите зидове. — Пуснете ме, искате да ме убиете. Нямате право да ме погребвате жива, нямате право, казвам ви, защото съм американка!
— Не слушайте развратницата! — чуваше Драйфус гласа на губернатора. — Жак, хванете изменницата и я хвърлете в бездната!
