неща: първо — пълната законна награда, която принадлежи на онзи, който попречи на бягство на престъпник от Френска Гвиана; второ — десет хиляди франка от вашия собствен джоб, защото ви правя важна услуга; трето — престъпникът, на чието бягство ще попреча, отсега нататък да бъде поверен под мой надзор. Вашата честна дума е достатъчна гаранция, че ще получа наградата, кажете ми я и аз ще открия такива работи, от които ще се ужасите и изненадате.
— Вашите условия са дръзки! — викна Грефин, — почти вярвам, че знаете важна тайна. Да бъде! Давам честната си дума, че ще изпълня всичко, което искате, разбира се, ако откритията ви излязат верни.
— Благодаря! — каза Жак и поглади с ръка грапавото си лице, като че искаше да събере мислите си. После изгледа губернатора с упорит поглед и продължи: — Тази нощ към дванадесет часа престъпникът Драйфус ще избяга от Кулата на глада и ще бъде отведен с малък, но бърз параход в Съединените щати.
— По дяволите, не може да бъде!
Грефин побледня и беше принуден да се подпре с двете си ръце на масата. Погледът му неволно се отправи към запечатаното писмо, в което се хвалеше пред правителството, че държи опасния престъпник Драйфус в сигурен затвор.
— Това не е вярно! Повтарям, това не може да бъде истина! — викна Грефин. — Кой би се осмелил сега, след като позорно загинаха Панталон и безчестната му дъщеря, да простре пак ръка над този престъпник! Жак, параходът, за който говориш, откъде се появи?
— Параходът е купен за тридесет хиляди франка от местния търговец Лантие. Той е малък, но мощен, движи се много по-бързо от правителствения. На Лантие не е известна целта, за която купиха неговия кораб. При покупката му се каза, че се купува за богата дама, която иска да предприеме с него дълга разходка по море. Това е донякъде вярно.
При тези думи червенокосият хитро се усмихна и потърка ръце.
— Познавате ли посредника, осъществил сделката? — пошепна Грефин, цял пламнал от ярост.
— Разбира се, аз съм посредникът!
— Как? Вие? Жак, вие имате пръст в тази работа?
— Да, господин губернатор. Само така можех да проуча коварния план. Помагах им, но само за да мога да ви предупредя навреме.
— Вие сте опитен и можещ човек. Ще ви възнаградя още по-богато, отколкото обещах. Но кажете ми, как се нарича дамата, по чиято заповед работихте?
Последва кратко мълчание. Изглежда, че червенокосият събираше необходимите сили за страшния морален удар, който искаше да нанесе на губернатора.
— Как се нарича онази хубава, богата дама, която е влюбена в престъпника Драйфус?
— Как се нарича ли? Госпожа Милдред Грефин!
— Ах, аз го предчувствах!
Когато каза тези думи, побелелият мъж се отпусна на стола до писалищната си маса и остана няколко минути зашеметен. Жак отиде към малката масичка, където се намираше ледена вода, коняк и лимони, забърка набързо едно разхладително питие и го поднесе на господаря си.
Грефин взе чашата и я изпи до дъно.
— Бих желал това да бъде отрова — промълви той, — а онази нещастница, която злоупотреби така безбожно с доверието ми, да пие заедно с мене.
После захвърли чашата пред себе си и тя се разби на стотици парчета.
— Не, не — викна почти истерично губернаторът, — няма да се опропастя заради една безчестница, а ще опропастя нея! Да, заклевам се, че ще си отмъстя страшно. Когато блудницата стъпи в Кулата на глада, за да отведе любовника си, тя няма да напусне жива старите й стени. Ха-ха, развратницата ще има случай да празнува брака си с престъпника Драйфус. Ще им приготвя само брачното ложе и смъртта ще бъде техен брачен свидетел, а сватбената им трапеза ще покрия с глад, ужас и мъки!
Грефин скочи от стола и хукна из стаята като бесен тигър, жаден за кръв. Червенокосият предател го оглеждаше с удоволствие и потъркваше мършавите си ръце.
— Господин губернатор, решихте ли — запита той покорно — да попречите на нощното бягство, въпреки че ще компрометирате госпожа съпругата ви?
— Тази развратница не е моя съпруга! — викна Грефин. — На никого не казвай за това, което ми откри. През нощта, към единадесет часа да те намеря тук, в стаята. Ще направя сам необходимите приготовления и ще накажа безмилостно всички виновни. Мисля, че и Дакоста с кучешкото лице трябва да е забъркан в това съзаклятие. Добре, нека се хванат в капана ми точно когато мислят, че измамата им е успяла. Иди си сега и ме остави сам!
Червенокосият подлец се поклони покорно на Грефин и излезе от стаята. Когато вратата се затвори след него, той се изсмя тържествуващ.
— Черният майор ще ми бъде благодарен — прошепна той, — когато научи как изиграх смъртния му неприятел Драйфус. Никой не може да ме упрекне, че не съм верен слуга на господаря си. Кой друг на света би могъл да служи така на черния майор? Потопих „Бригита“ в океана. Съпругата на капитан Драйфус, детективката Алиса Тери, германският глупец Клаус Грот и високомерният барон Пикардин.— всички се удавиха като котенца в морето, а освен това попречих на Драйфус да избяга, подхвърлих го на отмъщението на побеснелия от любов губернатор — това са хитрости, с които мога да се гордея! С утрешната поща ще изпратя едно писмо до черния майор и се хващам на бас, че в деня, когато го получи, ще изпие няколко бутилки шампанско за здравето на предания си шпионин!
На разстояние около четвърт миля от Кулата на глада върху вълните се полюшваше малък параход. На борда му нямаше никаква светлина. Само долу, при машината гореше силен огън за поддържане на парата на котела, но машинистът и огнярите се грижеха да не изхвръкне нито искрица от комина. На палубата на кораба се движеха насам-натам тъмни сенки и тихо вършеха работата си. От борда му се отдели малка лодка и тръгна към старата кула. В лодката се намираше млада жена и нисък грозен мъж, който гребеше. Това бяха губернаторшата и слугата Жак. Лодката се плъзгаше тихо по гладката повърхност на морето. По време на пътуването двамата не размениха нито дума. След минута стигнаха до старата кула и спряха при стълбата.
Дамата стана.
— Жак, почакайте ме тук, в лодката — нареди тя. — След няколко минути ще дойда и ще се върнем на парахода. Жак, бъдете ми верен и ще спечелите обещаните три хиляди франка.
— Госпожо, простете — отговори Жак, — но ако ми позволите, бих ви помолил за нещо. Може би като тръгвате, ще забравите своя предан слуга, а на мене би ми било неудобно да ви напомня за възнаграждението. Че ви служих добре и вярно, това сама знаете и бих желал да имам тези пари още сега.
Без да се съмнява в нещо и без да негодува от нахалната молба, Милдред отвори малката кожена чанта, която носеше през рамо, извади от нея три банкноти по хиляда франка и ги подаде на червенокосия лодкар.
— Ето — каза тя. — Доверявам ви се.
В този момент желязната врата се отвори и старият Дакоста се появи с фенер в ръка. Милдред му показа изписан лист, снабден с подписа на губернатора, и старецът я пусна да влезе. Надзирателят затвори предпазливо желязната врата и я погледна:
— Госпожо, насаме ли искате да говорите със затворника, както преди?
— Нещо повече: искам да го отведа със себе си. Моля, прочетете заповедта на губернатора и ще узнаете какво трябва да се направи.
Дакоста прочете внимателно съдържанието на официалната бланка и се увери, че госпожата му казва истината. Губернаторът му заповядваше да предаде затворника Драйфус на приносителката на настоящия документ.
— Всичко е наред — промърмори Дакоста, след като прочете документа. — Госпожо, моля, последвайте ме.
Двамата се качиха по стълбата, но едва бяха стигнали средата й, зад ъгъла на стария зид се промъкна крехка женска фигура и се скри. Когато губернаторшата мина край нея, от скривалището се дочу лека въздишка.
