страна, ще ти плащам хиляда франка месечно, ако ми донасяш от неприятелите ми ония известия, които искам.
— Госпожо, тогава трябва да бъда толкова подла, колкото сте и вие — отсече Жоржина, без да се страхува.
— Добре, ти сама пожела това. Ще те сполети отмъщението ми!
Стопанката на дома натисна копчето на електрическия звънец и повика останалите слуги. Двама души, кочияшът, една слугиня и готвачката влязоха в стаята. Те не можеха да си обяснят за какво бяха повикани.
Госпожа Буланси посочи към Жоржина и каза:
— Вижте! Ето камериерката, която винаги е била надменна спрямо вас! Виждате ли я? Тя е крадец и се е хванала в примката ми. Заплюйте я. Тя не само ме ограби, а е искала да наклевети и вас.
Това подло подстрекателство постигна целта си. Готвачката се спусна към Жоржина и я удари силно по лицето с вика:
— Ще те науча аз тебе да обвиняваш и клеветиш невинни хора!
— Идете и известете всичко на полицията, нека я арестуват — нареди госпожа Буланси на кочияша, който тутакси тръгна и скоро се върна с един стражар.
Госпожа Буланси беше доста хитра и остави момичето в същото положение, в което го намери. Железните скоби стискаха още ръката на Жоржина. Тя усети, че силите й започват да я напускат и се облегна на писалищната маса.
— Господине, арестувайте това лице — каза госпожа Буланси. — Бъдете уверен, че вината й е доказана!
Стражарят хвърли внимателен поглед върху капана за крадци и кимна утвърдително с глава.
— Как ви е името? — попита той Жоржина.
— Антоанета Ламур! — отговори тя със слаб глас.
— Антоанета Ламур, арестувам ви в името на закона. Признайте, че сте искала да ограбите господарката си!
— Няма какво да призная.
— Каква дързост! — измърмори госпожа Буланси.
— Госпожо — успокои я стражарят, — бъдете уверена, че ще я накараме да говори! Сега ще претърся джобовете й.
Жоржина трепна.
— Господине — замоли се тя, — избавете ме от този срам.
Но нищо не помогна. Тя трябваше да допусне чужд човек да претърси джобовете на дрехите й. Стражарят тържествено извади ключовете от джоба й.
— На масата има фенер — извика кочияшът. Стражарят прибра и него.
— Това момиче не краде за първи път — каза той, — това са разбойнически инструменти.
След това той опипа гърдите на момичето, което беше пламнало от срам.
— О, какво е това? — сепна се той. — Струва ми се, че тук има скрито оръжие. Разкопчайте дрехите си!
А когато Жоржина не изпълни заповедта, стражарят й разкопча дрехата и извади скритата кама.
— Кама! — възнегодува той. — Изглежда, се е готвела да убие този, който я залови при кражбата!
— Разбира се, тя е искала да ме убие — потвърди и госпожа Буланси.
— Ще опиша всичко в рапорта си — заяви стражарят, — но, моля ви, освободете механизма на капана, за да отведа момичето.
Госпожа Буланси изпълни искането му, той хвана момичето за ръка и го изведе през градината на улицата. Жоржина вървеше до него, без да повдигне поглед, като същевременно мислеше за Леон Бернард. Ах, ако той научи, че е арестувана като крадла, тогава и последната му искра любов и уважение към нея ще изчезнат от сърцето му.
Стражарят внезапно спря. Той сложи ръка върху рамото на момичето и каза:
— Момиче, съжалявам те. Искам да говоря с тебе и ако си разумна, ще се съгласиш. Това ще бъде по- добре за тебе.
Учтивостта, която показа човекът към нея, й се струваше много по-отегчителна и страшна, отколкото предишните му груби обноски.
— Аз съм ерген, жилището ми не е далече оттук и вкъщи има хубаво вино. Искам да си поговорим малко. Ако дойдеш с мене, ще те освободя и ще кажа в рапорта си, че две непознати лица ме нападнаха и те освободиха. Ела, ние ще измамим тая госпожа Буланси.
Подлецът искаше да прегърне Жоржина, но тя го отблъсна.
— Направете това, което сте длъжен да сторите — каза тя. — Или искате да викам за помощ?
Лицето на стражаря се промени веднага.
— Напред — заповяда и я блъсна. — Ще ти покажа, как се отнасяме с крадците.
Той я заведе в близкия полицейски участък, където, без да я разпитват, а само въз основа на показанията му, я затвориха в килия, в която се намираха и няколко други жени, хванати през нощта по улиците на Париж. По изражението на лицата им можеше да се съди с какво се занимават. Жоржина остана ужасена от тях, когато започнаха да й се подиграват.
Петте жени, между които се намираше и една висока блондинка, облечена в копринена рокля и хубаво палто, започнаха да й задават разни въпроси. При това в съседство до тях се чуваха викове на няколко мъже, които също бяха арестувани. Само една тънка дъсчена стена ги разделяше от жените.
— Слушайте как викат тия мъже — каза русата жена. — По-добре щеше да бъде, ако дойдат при нас, за да прекараме по-весело времето. Кога ли ще съмне, за да дойде персоналът и да ни прибере в женския затвор.
— Да, там е по-добре — отговори една ниска дебела жена, червените коси на която бяха отрязани и по облеклото й можеше да се съди, че е работничка. — Утре ще е единадесетият път, за който посещавам затвора.
— Защо са те затворили? — попита жената, облечена в копринена рокля и хубаво палто.
— Защо ли? Това сама не зная. Хванаха ме с един в „Грандхотел“. А ти защо си тук?
Блондинката промени изражението на лицето си.
— Придружавах един господин до квартирата му — отговори тя. — И когато подлецът ми даде само един франк и петдесет сантима, започнах да троша стъклата на прозорците му. Ще ме затворят за четиринадесет дни!
След това тя седна близо до Жоржина.
— А ти какво си сторила — попита тя момичето. Жоржина не отговори нищо, а само закри с ръце лицето си.
— Ах, ти не си от закоравелите — каза облечената в копринена рокля. — Струва ми се, че за пръв път си тук. Слушайте, мълчете там, помежду ни има момиче, което може би ще развалите чрез песните и вулгарните си разговори — извика тя на мъжете, които тропаха по дъсчената стена.
Мъжете започнаха да пеят такава мръсна песен, че Жоржина потъна в земята от срам.
Песента внезапно беше прекъсната. В мъжкото отделение беше влязъл чиновник, за да възстанови тишината.
Жените също млъкнаха и задрямаха на пейките си. Само Жоржина остана будна. Тя седеше тъжна на мястото си в безгранично отчаяние. Беше арестувана като крадец и затворена между улични жени. Каква страшна участ…
16.
От няколко дни госпожа Буланси беше много неразположена. Причината за тая неразположеност беше майор Естерхази, който не я посещаваше вече тъй редовно, както по-преди. Черният майор се извиняваше, че имал много работа, която трябвало да свършва всяка вечер. Но ако Помпадура бе изпратила след него шпионин, което досега не беше правила, щеше да узнае, че Естерхази ходи всяка вечер в театър „Фоли Бержер“, в който играеха винаги само най-прочути артисти.
