вилата на госпожа Буланси. Трябваше да чака доста в коридора, докато я пуснаха да влезе.
Сърцето на Жоржина туптеше силно, когато влезе в луксозно подредената стая. Веднага позна, че госпожа Буланси е същата дама, която през оная нещастна нощ бе дошла в дома на баща й и се препоръча като баронеса Бланш. Разбра още от пръв поглед, че тя е и похитителката на Андре.
Жоржина едва се сдържа да не се спусне върху нея и да й каже, че е грабителка и злодейка. Нейното безпокойство стана още по-голямо, когато видя, че мнимата госпожа Буланси не се намира сама в будоара си. Един мъж, който се беше излегнал на канапето, се надигна от него. Това беше Естерхази. Лукавите му очи сновяха жадно върху снагата на Жоржина и той се приближи няколко крачки към нея. На момичето се стори, че кръвта му застива в жилите.
Омразата към черния майор се бореше със срама, който чувстваше Жоржина от похотливите му погледи. Този човек беше рушителят на щастието й в живота. С него тя се беше борила за невинността си и спокойствието на душата си. Той беше я разделил от Леон, давайки му повод за страшни съмнения. Каква мъка чувстваше Жоржина, задето трябваше да се държи учтиво с двамата злодеи! Но ролята, която трябваше да изиграе в тази къща, го изискваше.
Момичето даде свидетелствата си на госпожа Буланси, като й каза, че се именува Антоанета Ламур и я убеди, че ще остане крайно доволна от работата й. Жоржина, за свое най-голямо удоволствие, узна, че както черният майор, така и любовницата му не я познаха. Черната коса толкова я беше променила, че дори и баща й да я срещнеше, не можеше да я познае.
— Вашите свидетелства са добри — отбеляза госпожа Буланси, след като разгледа документите. — Обаче аз искам камериерката ми да притежава три качества, които ще ви съобщя. Понякога съм неразположена и вие ще трябва да правите всичко, каквото ви заповядам, макар че заповедите ми ще ви се виждат чудни.
— Ще върша всичко, каквото ми заповядате!
— Добре. После — твърде често приемам гости в къщата си. Ще трябва да бъдете учтива с тях, но никога да не преминавате границата. Вие сте красива, те ще ви казват това, но отговорът ви винаги трябва да бъде кратък, а понякога и въобще да не отговаряте.
Като изговори това, госпожа Буланси хвърли бегъл поглед към Естерхази, който се усмихна. Жената с белега на лицето не искаше съперница.
Жоржина се изчерви.
— Госпожо — продума тя с наведени очи, — аз съм слугиня и зная какво трябва да върша.
— А сега идва най-главното! — изправи се госпожа Буланси. — Обичам да се веселя и в къщата ми често има веселия — играе се, пие се и тъй нататък. Има хора, които осъждат всичко това и макар да не ме е грижа за чуждото мнение, все пак не ми се иска да се разчува, и то от собствените ми слуги. Смятате ли, че ще можете да пазите тайна?
— Вашите тайни ще бъдат и мои и аз ще ги пазя!
— Добре тогава. Ще ви ангажирам. Ще получавате сто франка месечно, а ако съм доволна, ще ви повиша заплатата с още двадесет франка.
— Госпожо — възкликна Жоржина радостно. — Вие сте много добра към мене!
А тая радост не беше престорена, тъй като момичето беше постигнало целта си. Пратеницата на семейство Драйфус беше успяла да влезе в лагера на неприятелите.
Госпожа Буланси уговори новата си прислужничка да постъпи още същата вечер на служба. После момичето се поклони и излезе. При излизането си забеляза, че Естерхази го преследваше с лукавите си погледи, докато изчезна зад вратата. Като напусна вилата на „Шанз Елизе“, то не отиде направо в дома на Матийо Драйфус, а тръгна по други улици, понеже допускаше, че е възможно госпожа Буланси да е изпратила след нея шпионин, когото трябваше да излъже. Най-после седна в един файтон и заповяда на кочияша да я закара вкъщи.
Херманса прегърна Жоржина, когато узна резултата. Матийо също й честити, подаде й ръка и каза, че никога не ще забрави услугата, която му е сторила. Всички тържествуваха, тъй като през този ден бяха се придвижили към целта си. Те отдавна подозираха оная жена, в дома на която Естерхази чертаеше мрачните си планове. Сега се надяваха, че ще успеят да снемат маската на този подлец.
— Нека и сега Господ да ви благослови — каза Матийо. — В този момент в сърцето ми пак се породи надеждата и вярвам, че ще сполучим да докажем невинността на нещастния ми брат, който страда на Дяволския остров! Че ще успеем да го прегърнем отново.
— О, тогава — извика Херманса и сълзи бликнаха от очите й, — тогава животът пак ще има значение за мен.
Още същата вечер Жоржина пренесе куфара си в къщата на госпожа Буланси и зае новата си длъжност.
Сега тя стана Антоанета Ламур, камериерка при любовницата на Естерхази.
14.
Изминаха осем дни, откак Жоржина се намираше при новата си господарка и макар това време да бе кратко, за да може да спечели пълното доверие на госпожа Буланси. Обезобразената остана доволна от нея. Това, разбира се, не беше толкова лесно. Помпадура не беше излъгала, като каза на камериерката си, че понякога е неразположена. Това неразположение затрудняваше много задачата на Жоржина. Госпожа Буланси можеше да бъде добродушна, любезна, дори и искрена. В такива минути тя подаряваше разни скъпоценни украшения на някои от слугите. Но когато беше неразположена, тогава постъпваше с тях както руска княгиня постъпва с крепостните. Тя подобряваше отношенията си винаги чрез разни подаръци и така сърдитите слуги забравяха всичко. Разбира се, че при подозрителните работи, които вършеше Помпадура, трябваше да следи да няма нито един недоволен от слугите й. Тя беше дала доста голяма парична награда като зестра на предишната си камериерка, макар че й беше известно, че тя е говорила лоши неща за нейния живот.
Жоржина свикна скоро с новата си господарка. Тя успя да узнае, кои са причините за неразположението на госпожа Буланси. Ако граф Естерхази идваше от време на време и не й даваше повод за ревност, тя биваше весела, смееше се и оставаше благодарна от всичко, каквото правеха или казваха слугите й. Но щом той не идваше, тогава недоволствата и гневът й нямаха граници. Тя молеше майора на колене и се унижаваше безкрайно. Освен това Жоржина забеляза още много съмнителни неща в дома на госпожа Буланси. Тук играеха всяка вечер на комар. Обществото, което се събираше в салона на вилата около зелените маси, се състоеше от подозрителни лица — мъже и жени, които водеха съмнителен живот. Понякога тук биваше ограбвана с фалшива карта някоя богата дама, което дори и Жоржина забелязваше. Но това не бяха доказателствата, които търсеше и които можеше да използва пред съда, за да опропасти с тях госпожа Буланси. За Андре не бяха проговорили нито дума. Не бяха споменали и за пленника на Дяволския остров.
Жоржина стана нетърпелива и написа писмо до Матийо. Една вечер, обаче, се случи нещо интересно. В полунощ тя се прибираше от градината вкъщи. Беше придружила последните гости до вратата. Момичето държеше фенер в ръката си, с който осветяваше пътя. Току-що бе стигнала до вратата, когато внезапно изпищя и отскочи настрани. Зад дънера на един голям бряст, който се намираше близо до къщата, се появи одърпан и окъсан човек. Лицето му бе зачервено като божур от пиянство и обрасло с побеляла брада, прилична на четина. Непознатият се подпираше на дебел бастун.
След като се поокопити, Жоржина го попита:
— Какво търсите в тая градина? Не знаете ли, че тя е частно притежание.
Непознатият се изсмя. По очите му личеше, че беше сръбнал малко повечко.
— Частно притежание ли? — избъбри той. — Госпожице, не ще измине много и всичко ще бъде разделено. Проклет да съм, ако не вложа всичките си пари в голямата каса.
С тези думи той обърна мръсните джобове на панталоните си, от които не падна нито една пара.
— Махайте се или ще повикам слугите.
— Какво, искате да ме изпъдите? — продължи възмутено пияният. — Тогава ще видите какво ще каже господарката ви. Тя познава дядо Карус и го защитава.
Жоржина стана по-предпазлива, тя си припомни поговорката „Пияният говори истината!“ Дали този
