чужди хора те попитат, как се отнасят с тебе в тая къща, отговаряй им „чичо е много добър към мене“. Тежко ти и горко, ако някога посмееш да се оплачеш. Трето: ако ти заповядам да извършиш нещо, веднага трябва да го изпълниш без да продумаш. Никога не бъди непослушен. В противен случай ще те бия с дебелия си бастун, а освен него имам и други средства за наказание.
Когато Гаспар завършваше своята първа лекция, вратата се отвори и влязоха три момченца.
— Ха, нехранимайковци, какво носите? — извика им злодеят. — Добре ли разпределихте дела? Дайте да видя какво сте донесли.
Първото от децата, което беше на около десет години, отиде до масата, където седеше Гаспар, бръкна в джоба си и извади шепа медни пари, между които и няколко сребърни, и ги сложи пред строгия човек.
— Днес просих пред църквата „Нотр Дам“ — каза то — и това е всичко, което получих.
— Разказа ли на хората, че баща ти лежи болен вече три месеца, а майка ти трябва да храни още три деца освен тебе?
— Да, чичо, разказах им.
— А плака ли, когато им го разказва?
— Да, плаках!
— Покажи ми как си плакал?
Детето се помъчи да пролее насила няколко сълзи, но не можа.
— Подлец, това плач ли наричаш? — викна Гаспар.
— Защо не си употребил лука, който ти дадох?
Детето пребледня и се смути.
— Лука — продума то, — лука бях го взел със себе си, но понеже тази заран не получих закуска, го изядох. Това няма да се повтори.
Като награда за това откровено признание злодеят удари детето с юмрук в зъбите. То се хвана за устата, от която потече кръв и се разплака. Андре, който седеше в един ъгъл и наблюдаваше страшната сцена, също заплака. Когато битото дете се приближи до него, то прегърна Андре, като че ли искаше да го утеши.
— Пет франка и двадесет и пет сантима — изръмжа злодеят, като преброи парите и ги тури в джоба си.
— Мога да се закълна, че това малко куче си е купило хляб или плодове, а може би бонбони. На тях човек не може да вярва, но ще намеря средство да ги контролирам. Те са ненаситни и постоянно искат да ядат. — След това се обърна към другото дете. — Хей, Бруно, ти какво имаш да ми разказваш?
Момчето сложи безмълвно един сребърен часовник с меден ланец на масата.
— Това е нещо по-ценно — одобри Гаспар. — Откъде си го взел?
— Разхождах се край постройките около Сена — обясни Бруно. — Там са ангажирани много работници. Чаках докато стане дванадесет и работниците отидат да обядват. Само един от тях остана. Той извади едно писмо от джоба си, прочете го десетина пъти, после изяде няколко филии хляб и го чух да казва:
— Ах, майко, кога ще оздравееш? Още днес ще заложа часовника си, за да мога да взема малко пари и да ти купя няколко шишета вино, които да те подсилят. След това работникът легна, прочете още веднъж писмото и заспа. Приближих се до него и откраднах часовника му, като си помислих, че и чичо Гаспар се нуждае от средство за подсилване.
— Да, Бруно, ти си умно момче — одобри през смях наставникът. — От тебе може да излезе нещо. Ланецът не струва нищо и сега ще го хвърлим, а колкото до часовника, цената му е десет-петнадесет франка. Днес ще получиш топла вечеря.
Бруно напусна гордо стаята и минавайки, ощипа просячето от „Норт Дам“ така силно, че то изпищя. Сега вече Гаспар Мурие се занимаваше с третия си питомец, който сложи една кошница на масата. Злодеят я отвори и се зарадва, като намери в нея тлъста кокошка, половин заек, един пакет хубаво сирене, два хляба и малко зеленчуци.
— Нали си го взел от пазара? — попита той детето. То се усмихна и отговори утвърдително.
— Наблюдавах една дама, която беше купила всички тия неща. Щом забелязах, че иска да си тръгне, приближих се и я попитах, мога ли да й отнеса кошницата вкъщи. Тя ми каза, че не може дами заплати повече от двадесет сантима, тъй като била съпруга на беден чиновник и купила тия неща само защото мъжът й имал рожден ден. Взех кошницата и тръгнахме заедно. Щом стигнахме многолюдната улица „Севастопол“, избягах. Тя се развика след мен, но аз влязох в една къща, която имаше изход и на другата улица и докато тя уведоми полицията, бях вече изчезнал.
— Браво, свършил си работата си отлично — одобри благодушно Гаспар. — Остани с тая специалност. От кражби на пазара винаги може да се препитава човек.
И на това момченце беше обещана топла вечеря.
След малко се завърнаха още седем души. Всички момченца бяха от осем до четиринадесетгодишна възраст. Всяко едно от тях сложи откраднатите неща на масата пред строгия наставник. Бяха донесени портмонета пълни с пари, кърпи, дори и едно палто, което едно от тях бе откраднало от една дрехарница, както и едно сандъче със сардели. Едно твърде намахано хлапе на име Алберт го бе откраднало, докато каруцарят влязъл в един магазин да натовари друга стока. И то се смееше, че бедният каруцар ще трябва да го заплати. Най-после към масата се приближи едно красиво високо момченце, в очите на което блесна упоритост. Ръцете му бяха празни.
Гаспар Мурие го погледна строго и попита:
— Мориц, какво имаш да ми кажеш?
— Нищо — бе отговорът. Злодеят искаше да се хвърли върху него, но за момент обузда гнева си.
— Нищо ли — продума той с треперещ глас, — а къде си бил?
— Ходих на разходка — отговори смело Мориц, по което се познаваше твърдият му характер.
— Не ти ли заповядах да отидеш в църквите и да гледаш да откраднеш нещо от някого по време на литургия?
— Да, заповядахте ми, но аз никога няма да крада или да прося. Покойната ми майка казваше: да крадеш е грехота, а да просиш — срамота!
— Ще ти кажа аз на тебе кое е грехота и кое е срамота — ревна Гаспар и се спусна към него.
Момченцето предвиждаше това и избяга навън, като искаше да напусне къщата, обаче Алберт и Бруно, които се затичаха като копои подире му, го настигнаха до вратата и го хванаха. Доведоха го до чичото, който държеше камшик в ръка и заповяда на другите да съблекат непослушния. После го просна на земята и го би толкова много, че по гърдите му се появиха сини ивици. Мориц не проговори нищо и дори не се оплака, което разлюти още повече освирепелия злодей.
— Оставете го при кладенеца! — заповяда той. Момчетата занесоха нещастника сред заобиколения с висока ограда двор, където се намираше кладенец. Гаспар се приближи до него. Всичките му възпитаници, между които се намираше вече и Андре, трябваше да се наредят в полукръг около него, след което започна екзекуцията, която трябваше да служи за пример на останалите. Достолепният учител отвърза кофата и привърза пребледнялото дете с въжето. Навярно си спомняше, че през средните векове са наказвали така хлебарите, които продават на населението хляб с по-малко тегло. Те бивали затваряни в един железен кафез и потапяни три пъти във водата, след което ги изваждали полумъртви. И Гаспар си служеше с възпитателни методи, останали от средновековието. Той спусна Мориц в кладенеца и го потопи два пъти за по десет секунди, като контролираше времето с часовника, откраднат — от Бруно. Когато извадиха нещастника от кладенеца, той беше полумъртъв. Въпреки това не посмя да влезе в къщата, за да се изсуши, а трябваше да остане навън, изложен на студения есенен вятър.
Другите деца влязоха вътре, където вече беше сложена трапезата и понеже Гаспар бе останал доволен от тях, получиха за вечеря печено месо със зелен боб. Малките крадци лакомо се нахвърлиха на храната, която им се стори много вкусна, без да усещат, че месото беше гнило и вмирисано.
Малкият Андре и бедното момченце, което беше просило при църквата „Нотр Дам“, останаха при мокрото дете.
— Идете горе — каза им то. — Ако старият злодей се научи, че сте при мене, ще ви накаже.
— Ще те изсуша — отговори просячето. — Преди няколко дни ти ме защитаваше, когато Алберт и Бруно ме гонеха и искаха да ме бият, а сега аз искам да ти се отплатя приятелски.
Извади кърпичката си и започна да го изсушава с нея. Същото направи и Андре. Мориц, който
