или са останали на дъното.
Херманса сдържа сълзите, които вече бяха бликнали от очите й, и промълви:
— Андре не е умрял, моето сърце ми казва това! Аз ще го намеря. Но сега не трябва да се уповавам само на чувствата, а и на доказателствата. Ако детето се е удавило, щяла е да се удави и онази жена. Обаче тя е жива под името госпожа Буланси.
— Не можах да убедя господин Ла Бриер — сви рамене съкрушено Матийо, — че госпожа Буланси и грабителката на Андре е една и съща личност. Той каза, че един белег не значел много. В Париж имало стотици хора, които имали подобен белег на лицето си. Накъсо казано, той съжаляваше, че не може да издаде заповед за арестуването й и аз си отидох, без да свърша нищо.
— Тогава ще съберем по-силни доказателства — реши Херманса. — Ако наблюдаваме госпожа Буланси, ще узнаем и тайните на Естерхази. Трябва да намерим път, по който можем да се приближим незабелязано към любовницата на черния майор.
След няколко дни им се удаде удобен случай. Матийо и Херманса закусваха. След малко Матийо започна да чете вестник, в който случайно прочете и обявленията, което не правеше друг път. Внезапно той сложи пръста си на едно място от вестника и извика:
— Името ми да не е Матийо, ако това не е божие дело.
Херманса полюбопитства да узнае защо Матийо произнесе тези думи и го попита какво го е развълнувало толкова много.
— Само едно малко обявление — отговори Матийо, — но чуй съдържанието му и то веднага ще те наелектризира!
Жоржина прибра тихо чашите и паниците, след което Матийо прочете гласно:
| „Търси се камериерка, която може добре да фризира и е била вече на служба при почтена дама. Желаещите да постъпят на споменатото място нека се явят от четири до шест часа следобед при госпожа Буланси. «Шанз Елизе» № 46.“ |
Очите на Херманса блеснаха от радост и лицето й се изчерви, но тя веднага наведе глава и въздъхна.
— Ето какво измислих — каза тя, — но не може да се изпълни!
— Какво? — попита Матийо. Младата жена се усмихна тъжно.
— Представих си — отговори тя — какво ли ще стане, ако постъпя като камериерка при госпожа Буланси. Тогава бих имала възможност да узная всичко, което става в нейната къща, а може би ще попадна и по следите на нашия Андре. Но това е само една хубава мечта прибави Херманса, като въздъхна тежко. — За жалост черният майор ме познава много добре и не бих могла да се скрия нито за ден под тая маска. Така че трябва да се откажа от удобния случай да вляза в къщата на госпожа Буланси и да узная всичко. Кой друг освен мене би се решил да го направи!
— Аз! — извика един младежки глас. Беше Жоржина.
Матийо и Херманса погледнаха младото момиче.
— Да, аз ще го направя — продължи тя въодушевена, — аз ще постъпя като камериерка при госпожа Буланси и бъдете убедени, че ще си отварям очите. Нищо не ще остане в тайна! Аз ще бъда злия дух на госпожа Буланси.
Херманса скочи. Тя прегърна Жоржина и я целуна.
— И вие искате да сторите това за мен, за детето ми? — извика тя. — Не, не, не мога да приема тая жертва от вас? Защото може би вие сама не знаете какво искате да предприемете. Съзнавате ли, че тая работа е свързана с опасност за живота ви?
— Знам — отговори Жоржина спокойно и се усмихна.
— Черният майор, госпожа Буланси и всички други хора, които ще ви обкръжават в тази къща, са злодеи. От тях човек може да очаква всичко, даже и убийство!
Жоржина остана твърда в решението си.
— Госпожо — каза тя, — известно ми е на каква опасност излагам живота си. Зная, че заловеният шпионин не може да очаква милост! В същото положение ще изпадна и аз в къщата на госпожа Буланси. Ако ме познаят и научат каква е целта ми, Естерхази и госпожа Буланси ще направят всичко, за да ми попречат. Но никога не ще се откажа от намерението си. Ще постъпя така, както съм длъжна да постъпвам!
— Длъжна ли!?
Момичето кимна утвърдително с глава.
— Макар че не съм виновна за изчезването на Андре — изрече тя развълнувано, — в този ден той беше поверен на мен. От мене го откраднаха и аз ще го доведа при вас!
Матийо стана от стола си и подаде ръка на Жоржина.
— Знаех, че сте храбро момиче, но днес се удивлявам на вашата мъжественост. Приемаме жертвата, която искате да ни принесете, но сега да се посъветваме какви мерки трябва да се вземат, за да не може да ви познае Естерхази, тъй като сте се срещала вече с него.
Жоржина въздъхна. Пред очите й се мярна страшният час, в който тя благодарение на Естерхази беше разделена от Леон. Дълбоката омраза към черния майор обзе душата й и тя тайно се закле, че ще направи всичко, за да го опропасти.
— Граф Естерхази, както и госпожа Буланси ме знаят — отговори Жоржина; — но и двамата са ме виждали за малко и по тъмно. Уверена съм, че не ще ме познаят.
— Но вие сте много красива — въздъхна Херманса — и не вярвам, че този, който ви срещне веднъж, може да ви забрави.
— Зная едно средство против това — каза Матийо.
— Госпожице Жоржина, вашето най-голямо украшение са русите ви коси. Какво ще стане, ако ги боядисаме черни?
Младото момиче беше готово на всичко.
— Разбира се, трябва да подправите и веждите си — допълни Матийо Драйфус.
— Има още една трудност — намеси се загрижено Херманса. — Госпожа Буланси не ще ангажира камериерка, която няма препоръка от други знатни дами.
Матийо предвиждаше и това.
— Имам доста познати измежду добрите кръгове — заяви той, — които на драго сърце ще ми дадат няколко препоръчителни писма.
— А как стои работата с фризирането, което иска бъдещата ви господарка от вас?
— Вярвам, че и в това ще мога да я задоволя — отговори Жоржина, — много пъти на шега вчесвах приятелките си и им правех най-модерните фризури. Сега ще мога да се възползвам от умението си.
След обяд Жоржина започна да се приготвя. Матийо беше се погрижил за всичко, от което можеше да има нужна. Той взе от най-големия парижки фризьор оцветител, с който косата и веждите на Жоржина бяха боядисани черни. Сега Херманса видя, че момичето изглежда така по-красиво, отколкото преди. Матийо се погрижи за куфар, в който поставиха най-нужните дрехи на една камериерка. В него имаше препоръчителни писма и служебна книжка. Всички тия документи бяха издадени на име Антоанета Ламур, а същото това име беше гравирано на една цинкова плочка, която бе прикрепена към куфара. Така щеше да се именува Жоржина в къщата на госпожа Буланси. Матийо обърна особено внимание на момичето върху едно тайно отделение на куфара, което се отваряше със специален бутон. В него се намираха множество неща, които можеха да бъдат полезни при изпълнение на задачата на Жоржина. Имаше остра кама, с която момичето можеше да се защитава в случай, че някой посегне върху живота му. Освен камата беше предвиден малък фенер, който в случай на нужда можеше да носи и в джоба си. Освен това в тайното скривалище се намираха и няколко шишенца. Едното от тях беше пълно с приспивателна течност. Матийо поръча на Жоржина да бъде много предпазлива, когато ще го употребява, тъй като, ако се даде на човек в по-голяма доза, той може да умре. Друго шишенце беше пълно с химическо мастило, с което тя трябваше да пише писмата си до Матийо Драйфус. Това мастило не личеше но хартията и написаното можеше да се прочете само когато хартията се намокреше с друга химическа течност. Също така бяха се уговорили да не използва адреса на Драйфус при изпращане на писмата, а да ги адресира до доктор Бургер, който от своя страна ще ги препраща на Матийо. В така подготвения план не липсваше вече нищо. Оставаше само госпожа Буланси да ангажира Жоржина. За тази цел младото момиче още същия ден в четири часа след обяд се яви във
