го въздържаше да посегне на живота си.
Беше привечер на един съботен ден, а му оставаха само десет цента и с тях трябваше да се прехрани до понеделник сутринта. Гладният стомах не признава празници. Само богатите се наслаждават на истинска неделна почивка. За бедните неделята е само една мъка. Тя ги принуждава да се скитат немили-недраги но улиците или да размишляват на гладен стомах върху днешния несправедлив обществен строй, който ги кара да станат социалисти, комунисти, а най-после и анархисти. Та кой от сиромасите няма да прибегне към такава крайност, когато вижда, че е онеправдан, изоставен и презрян, когато се увери, че за него няма надежда нито на земята, нито на небето, когато вижда неизказания разкош в живота на богатите и види, че техните кучета се хранят по-добре, отколкото той, жената и децата му. Злото, мизерията и нещастията са плод само на неправилния, зле уреден обществен строй.
Арман Боне се отправи към дъсчената барака, в която беше касата на „Дома за спане“. Младежът заплати десетте цента и получи срещу тях един билет, който трябваше да предаде на друг чиновник, който седеше пред вратата на спалната зала. Арман влезе бавно в добре познатото му място, което се осветяваше от голяма лампа, оградена със здрава телена решетка. Тази лампа гореше цяла нощ и на онзи, които имаше нещастието да бъде под нея, осветяваше силно лицето и не му позволяваше да заспи.
Днес спалната зала беше доста посетена. На големия сламеник лежаха около тридесет мъже, стари и млади, силни и слаби, здрави и болни. Макар че в спалнята пушенето беше забранено, мнозина от мъжете държаха в ръцете си горящи пури, цигари или къси лули и тайно пушеха. Над голямото общо спално легло се издигаше гъст отвратителен вонящ облак, който се беше образувал от тютюневия дим и изпаренията на множеството хора. Арман се огледа наоколо и потърси място за спане. В същия момент се повдигна едни висок, белокос човек и му махна с ръка. Младият французин се отзова на поканата и тръгна към него. Там се намираше едно свободно място за спане. Младежът веднага се досети защо старецът го покани при себе си. Белокосият човек хвана десницата на Арман и я стисна сърдечно. Той беше на около шестдесетгодишна възраст, доста бедно облечен. Одухотвореното му интелигентно лице се украсяваше от бели къдри и дълга посивяла брада. Арман се бе запознал с този човек едва преди няколко дена в „Дома за спане“. Старецът не спеше всяка нощ в „Дома за спане“ и странеше, както и Арман, от това съмнително общество. Това, именно, обстоятелство съедини двамата по-тясно и те станаха неразделни приятели.
Старецът се казваше Джо, и както се виждаше, търгуваше с дребни стоки, понеже постоянно носеше със себе си няколко сандъчета. Те бяха добре полирани и винаги заключени. Изглежда, че в тях не се намираха скъпоценни предмети, тъй като старецът не беше много внимателен. Той обикновено вземаше по едно сандъче със себе си, а останалите слагаше в някой ъгъл на залата.
— Добър вечер, млади ми приятелю! — каза той на Арман. — Днес закъсняхте много. Имахте ли добра печалба?
Арман въздъхна тежко, събу обущата, съблече палтото и жилетката си, след което се изпъна край стария Джо.
— Благодаря ви за съчувствието към мене — отговори младежът. — Но по-добре би било да не ви отговоря на този въпрос. Работата ми върви зле, твърде зле.
Старецът хвърли съчувствен поглед към младия си съсед, поклати замислено глава, след което каза:
— Да, това е голямата мизерия на днешния обществен живот, от който всички изнемогваме. Драги ми Арман, не сте единственият, който страда. Ние всички страдаме и изнемогваме под натиска на това зло. При все това сте още млад и можете да се надявате на по-добро бъдеще. Но аз съм стар и ще трябва да остана беден и нещастен, докато ме приеме гробът. Впрочем, да не говорим за мен. Не спечелихте ли поне малко пари?
— Почти нищо. Хората не искат да купуват книги. Сега е карнавал. Всички мислят само за балове и харчат всекидневно много пари по шантаните. Но за книги не искат да жертват дори и пукната пара. Всичко — младо и старо, бедно и богато, иска да се наслаждава. Този животински инстинкт е за тях най- висшия идеал. Наслаждения, това е днес девизът на злопаметната ни и изтощена интелигенция. Да, телесно наслаждение. За него те живеят, за него робуват, трудят се, лъжат, крадат, за него се продават. Боже мой, докъде ще стигнем, ако и занапред върви все така! И погледнете, това е целият ми капитал. С него трябва да живея до понеделник!
Младежът извади десетте цента от джоба си и ги показа на стария Джо.
— Много е малко — съгласи се старецът и след миг добави. — Искам да ви предложа нещо. Имам един долар, който мога да ви дам.
Арман отблъсна уплашен ръката на стареца, в която се намираше един книжен долар.
— Боже мой — отговори той, — как мога да приема от вас пари, когато не съм уверен, че ще мога да ви ги върна. А вие сам сте беден и изнемощял старец. Да, стари Джо.
— Но тия пари не ще ме направят по-щастлив, нито по-нещастен, отколкото съм. Приятелю, вземете ги, аз ви ги подарявам.
Арман Боне поклати отрицателно глава.
— Не, приятелю — отговори той, — макар и да съм изпаднал толкова, че трябва да нощувам в тоя дом, аз не съм стигнал още дотам, че да приемам милостиня.
— Не искам да ви оскърбя — отговори старият Джо и сложи парите в джоба си.
Когато Арман се изтегна на леглото, очите на стареца блеснаха. Той изгледа внимателно младежа, поглади брадата си, позамисли се и попита:
— Вие във Франция ли сте се родил? Арман се поизправи.
— Да, роден и възпитан съм в Париж.
В тая минута другият съсед на Арман се обърна като в сън, но всъщност наблюдаваше през полузатворените си очи нещастния книжар.
Този човек също беше млад, но добре облечен.
— Наистина ли сте живял в Париж? — продължи старецът шепнешком разговора си. — Навярно там сте се събирали с други младежи. Искам да кажа от по-добро общество…
— Господине, преди действително се движех в по-висшите кръгове — отговори Анри, — но по външността ми в тоя момент не може да се направи подобно заключение.
— Обаче то си личи по говора ви — отговори старецът. — Кажете ми, не стели срещали някоя американка на име Алиса Тери?
— Такова име не мога да си спомня — каза той. — С подобна дама не съм се срещал. Но чакайте. Има прочута американска детективка на име Алиса Тери?
Старецът сви рамене.
— В Англия и Америка често се среща името Тери — отговори. — Обаче никога не съм дори чувал за тая прочута детективка, а още повече да я познавам.
След това се замисли и сложи главата си върху сламената възглавница.
— Май, че е по-добре да спим — заключи старецът.
— По време на сън човек забравя всичко.
Той затвори очи. След малко Арман хвана десницата му.
— Джо, Джо, спите ли? — прошепна той.
— Не, синко. Какво искате от мене?
— Джо, искам да ви кажа какво ми тежи на душата.
— Тогава говорете!
— Добре, приятелю, казвам ви сбогом!
Старецът смаян повдигна глава.
— Какво искате да кажете с това? Да не сте намислил да…
— Имам намерение да умра!
— Това намерение е много осъдително — разсъни се старецът. — Макар че животът може да ви е станал непоносим, самоубийството е голям грях.
— Но не и в този случай — промълви тихо Арман Боне. — Ако ви разкажа историята на моя живот, ако знаете как през една зловеща нощ опропастих цялото си бъдеще — тогава вие сам ще ме посъветвате да сложа край на живота си.
От другия край на дългия одър се изправи едър негър и извика:
