— Последният вестник публикува едно факсимиле на бордерото, а под вдъхновението на Пати дьо Клам думите от документа, който придружаваше бордерото, бяха изменени. По-късно се обяви една интерпелация на господин Кастлен в парламента. И всичко това ми създаде спънки, така че в края на краищата бях изпратен по „мисия“. Бях изпратен в Тунис, където цялата ми кореспонденция се разпечатваше. Вече на път към Южен Тунис, отново бях повикан и получих писмо от майор Естерхази, който ме упрекваше, че съм упражнил натиск върху много подофицери, за да ме снабдят с неговия почерк. Същевременно получих телеграма, подписана „Надежда“, в която се казваше: „полубогът арестуван“. Полковник Пикар, запитан от Лабори, разказа, че представил писмото от Естерхази на експерта Бертийон. Последният възкликнал: „В бордерото мизерникът се е помъчил да подправи почерка си. Тук обаче, почеркът е неподправен! Авторът на бордерото е и автор на писмото!“
Продължавайки свидетелските си показания, полковник Пикар твърди, че рапортът на майор Равари съдържа един много важен документ. Той е обвинителен и то по-скоро за Естерхази, отколкото за Драйфус.
Пикар сочи колко интриги са се пуснали в ход против него, за да го принудят да се откаже от издирването на истината. Затова бил изпратен и в Тунис. Но едва пристигнал там, получава телеграми, подписани с псевдонима „Надежда“, предназначени да докажат близките му връзки с приятелите на Драйфус.
Пикар декларира, че получил и много заплашителни писма, защото се занимава с аферата Драйфус, изтъквайки вината на Естерхази. Протестира срещу обиските, които са били извършени в дома му в негово отсъствие. Декларира също, че Равари не е поискал да даде ход на неговите проучвания, целящи да докажат виновността на Естерхази.
Свидетелят отхвърля обвиненията на Гриблен, архиварят на военното министерство, който казва, че видял Льоблоа в кабинета на Пикар. Полковникът посочи, че Гриблен е дал лъжливи сведения.
— Той каза във Военния съвет, че видял Льоблоа в моя кабинет през октомври 1896 година. Льоблоа доказа, че на тази дата не беше в Париж. Тогава Гриблен декларира пред заседателите, че срещата е станала през ноември. Виждате ясно, че Гриблен даде лъжливи показания.
Пикар протестира най-енергично срещу генерал Пелийо, който го обвинява, че се е вмъкнал в частен дом, за да открадне нещо.
Публиката аплодира Пикар. Заседанието се прекъсва. В кулоарите Пикар също е аплодиран. В тях владее шум и въодушевление.
Пред съдебната палата висят около петстотин любопитни. Влизането на господата Зола, полковник Пикар и майор Естерхази дава повод за обикновените викове.
Полковник Пикар отново е повикан и обяснява, че Зола не е обвинил Военния съвет, задето е оправдал майор Естерхази по заповед, а че го е съдил по непълни документи. Свидетелят казва, че генерал Пелийо, от уважение към вече произнесената присъда не е намерил за необходимо да въведе в своята анкета експертизата на бордерото.
— Иска ми се също да вярвам — добави полковник Пикар, — че майор Равари е постъпил, навярно, несъзнателно, като тръгва по същия път, както и Военния съвет, който реши делото по неточни и непълни документи.
Случи се така, че един от членовете на съвета, след свършването на заседанието, каза следното: „Виждам, че истинският обвиняем тук е полковник Пикар. Настоявам той да даде обяснение за поведението си.“
Пикар бе разпитан и от Лабори. Той отговори точно. Даде подробни сведения върху всички актове, които познава. Заяви, че Естерхази е закрилян от много членове на Военния съвет и че между тях има някои, които са пряко замесени в тази афера. Поради тази именно причина не е даден свободен ход на цялата анкета.
Пикар направи и разяснения, засягащи живота на Естерхази, неговите сделки и връзки. Обясни, че всичко това може да се намери в докладите му, които Пикар е правил до началството си. Запитан за тайния документ, Пикар отговори, че професионалната тайна му пречи да говори, но министърът на войната би могъл да му разреши да изнесе фактите.
Лабори иска от съда да ходатайства за разрешението, защото иначе Пикар не би могъл да говори. Той потвърди отново, че е останал с убеждението, че Естерхази трябвало да бъде арестуван, но тъй като в тази афера има замесени и други личности, сметнато е било за необходимо да се потушат всички подозрения и скандали.
Лабори запита дали е известно на полковника какво тежко наказание го очаква.
— Да.
— И въпреки това вие работите?
— Да, напълно съзнателно.
След още няколко подробности заседанието се вдига. Появи се невероятен шум. Пикар, повикан за очна ставка с други свидетели, представлява неимоверен интерес за адвокатите.
Настана истинска караница. Избухнаха словесни сборичквания между адвоката Лабори и полковник Анри, после между полковниците Пикар и Анри, които разменят помежду си силни опровержения по отношение на секретните актове, които уж полковник Пикар бил показал на адвоката Льоблоа.
Председателят се обръща към полковник Пикар с въпроса: „Колко пъти сте приели адвоката Льоблоа във вашия кабинет?“
Отговор: „Трудно би било да се прецизира. Предполагам, около петнадесет пъти.“
Председателят: „Имахте ли пред очите си въпросния секретен документ по време на едно от посещенията на адвоката Льоблоа?“, Отговор: „Никога“.
Повикан е отново полковник Анри, който поддържа твърденията от по-рано, казвайки, че делото е било върху бюрото.
— Въпросният документ беше обърнат към адвоката Льоблоа.
Генерал Гонзе, повикан на свой ред, декларира, че преписката е била разхвърляна, когато му била връчена от майор Лот:
— Впрочем адвокатът Льоблоа своевременно призна това пред Военния съвет. Нека се изслушат членовете на съвета, които ще потвърдят този факт.
Повикан е адвокатът Льоблоа. (Раздвижване и напрегнато внимание.)
Председателят: „Признавал ли сте този факт пред Военния съвет?“
Льоблоа: „Не. Казах с много твърд тон на полковник Анри и то от любезност: «Не искам да опровергая, но ако настоявате във вашите декларации, тогава най-напред трябва полковник Пикар да даде обяснение по тази точка. Обаче, пред Военния съвет вие не сте говорил за някакъв документ, изваден от плик.»“
— Пардон — скача полковник Анри. — Твърдя, че го казах. Тук не става дума да се извърта истината.
Адвокатът Лабори: „Остатъкът от преписката беше ли в плик?“
Отговор: „Без съмнение“.
Лабори: „Е, добре, в този случай има противоречие между вашите думи и рапорта на майор Равари.“
Полковник Анри, пристъпвайки към защитника: „Няма да допусна да подозирате моите свидетелски показания!“
Полковник Пикар на свой ред протестира срещу думите на полковник Анри и поддържа по най- категоричен начин показанията си.
Полковник Анри: „И аз твърдя, че полковник Пикар излъга“.
Полковник Пикар: „Искам да дам обяснение пред господа заседателите. Вие чухте, че ми се приписват гнусни обвинения от полковник Анри, майор Лот и Гриблен, които, подпомогнати от Пати дьо Клам, бяха майсторите на една по-раншна афера.“
Като свидетел се явява Деманж, защитникът на Драйфус пред военния съд. Той успява със заобикалки да опише истинската история на аферата и по-специално процеса на Драйфус. Показва как чрез контакта си с Драйфус е можел да се убеди в невинността на бившия капитан. След изтеклите години е все още с дълбоко убеждение, че истинският виновник е Естерхази, чието престъпление изплаща Драйфус.
Адвокатът Деманж казва, че към края на месец октомври научил, че господин Шьорер-Кестнер е бил
