След половин час заседанието се подновява, но хората не са мръднали от залата.
След като инцидентът приключва с голяма мъка, след като страните се споразумяват, генерал Гонзе казва, че действително той има свои писма до полковник Пикар, но че при срещите си с полковника му обяснил, че са две афери: Драйфус и Естерхази и че трябва най-напред да се занимае с виновността на Естерхази и да не се губи времето за нещо вече присъдено. По отношение на Драйфусовата афера той не е мислил никога да я дискутира.
Отсъства полковник Анри.
Повикан е Гриблен, чиновникът в Министерството на войната. Той казва, че видял Льоблоа в кабинета на Пикар. Лабори иска повикването на Льоблоа, но той се явява и опровергава това обвинение.
— Кълна се пред Бога!
— Аз също — отговаря Льоблоа.
Клемансо иска да се изиска анкетната преписка, където Льоблоа е посочил, че е станало грешка във времето, от което се вижда, че свидетелството на Гриблен е фалшиво.
Идва генерал Мерсие.
Защитата пита дали генералът познава доклада на Ривари. Генералът: „Нямам ни най-малко понятие“.
Цяла серия аргументи доказват, че майор Естерхази е авторът на бордерото.
Той заключва, че не знае дали оригиналът на бордерото съществува, но че факсимилето от вестник „Матен“ е достатъчно, за да докаже, че Естерхази е съставил въпросното бордеро.
Заседанието се вдига без инциденти.
49.
Адвокатът Клемансо иска от съда да нареди конфискуване на оригинала на бордерото от Министерството на войната.
Зола казва, че други четиридесет лица, твърде известни, споделят убеждението на Жири, учител от училището Шарл, по този въпрос и че ако не е повикал повече свидетели, той го е сторил от съображения да не злоупотребява с времето на съда.
Ерикур, директор на научно списание, твърди, че според физиологическите бележки, почеркът на майор Естерхази е идентичен с този на бордерото.
Повикан е отново полковник Пикар.
Адвокатът Лабори: „Желаете ли да ни кажете какво мислите относно важността на документите?“
Отговор: „Не бих говорил този път, ако генерал Пелийо не беше говорил преди мен. Но аз ви моля най- настоятелно да не тълкувате зле онова, което ще кажа. Мисля, че съм в състояние да дам мнението си върху важността на фактите, упоменати в документите, за които става дума. От друга страна аз мисля, че се преувеличи извънредно много важността на фактите, за които става дума в този документ. Повикан да свидетелства, генерал Пелийо декларира, че видял материалните доказателства, въз основа на които беше осъден Драйфус.“
В залата настъпва голямо раздвижване.
Лабори настоява този документ да бъде представен пред съда. Това искане предизвиква сензация.
Председателят декларира, че искането на Лабори не може да бъде удовлетворено. Той предлага да бъде повикан майор Естерхази.
Лабори, обаче, поддържа, че не може да се пристъпи към изслушване на Естерхази, преди да бъдат представени доказателствата:
— Преди да изслушаме майор Естерхази — посочва Лабори, — ние се нуждаем от указания от генерал Пелийо документ. — И продължава: — Имам ли правото да говоря или не? Отнемате ли ми думата? Ние ще говорим тук дори това да продължи и шест месеца, докато не се хвърли пълна светлина.
Председателят: „Вие не излагате вашите предложения“.
Лабори: „Ние ще се върнем към генерал Пелийо, който се явява в тази зала, за да повлияе върху съдебните заседатели, без да ни се позволи да отговорим. Искаме само истината и вярната постановка на въпросите, които сами служат в защита на Зола.“
Председателят: „Говорете само за вашите предложения. Съблюдавайте мярката.“
Лабори: „За първи път ми се препоръчва умереност, която аз винаги съм съблюдавал. Но за първи път защитаваме правовата идея и се борим срещу една съдебна грешка. Съжалявам, ако с това ви уморявам.“ Председателят: „Развийте си предложенията“. Лабори: „Трябва най-напред да ги документирам“. Председателят: „Не мога да допусна една така дълга процедура“.
Лабори: „Вие ме поставяте в невъзможност да говоря. Генерал Пелийо тук не е граждански ищец и няма правото да държи подобни речи. Тук не се яви дори военният министър. Същият оня, който бихме желали така силно да видим. Пелийо е изпратен, за да обезсили резултатите, постигнати в по-раншните заседания и когато искаме да му отговорим, на нас ни се отнема свободата на мнение.“
Този спор продължава повече от половин час. Лабори отново се опитва да говори, а председателят непрекъснато го прекъсва, дори понякога съобщава, че ще му отнеме думата.
Лабори отговаря: „Отнемете ми думата! Ще се констатира все пак, че генерал Пелийо може да говори половин час, а ние бяхме възпрепятствани да отговорим. Как? Генералният щаб може да говори непрекъснато чрез устата на този блестящ оратор, а на нас ни се забранява да отговорим? Такова нещо още не бях виждал в живота си.“
Накрая Лабори развива и предложенията си, в които между другото иска да му се позволи да отговори на Пелийо с една по-дълга реч.
Съдът отхвърля предложенията. Председателят повиква друг свидетел.
Лабори: „Пардон, искам да задам…“
Секретарят: „Генералът не е вече тук“.
50.
Вестниците коментират непредвидения инцидент, който разстрои вчерашното заседание.
Вестник „Бигар“ казва, че е почти невъзможно да се измери важността му.
След инцидента Министерският съвет се свиква под председателството на Феликс Фор, за да се съвещава по положението, създадено от направените показания пред съда от генерал Пелийо.
Въпреки дъжда числото на любопитните в околността на съдебната палата е много по-голямо, отколкото по-рано.
Числото на полицейските агенти също е увеличено.
Председателят: „Да влезе генерал Боадефр. (Раздвижване в залата, докато генералът застане на мястото на свидетелите, след което председателят продължава). Господин генерал, вчера възникна един неочакван инцидент. Изяви се желанието вие да бъдете изслушан и съдът одобри това искане.“
Председателят прочита стенографските бележки относно произведените от генерал Пелийо думи и пита: „Какво има да кажете?“
Генерал Боадефр: „Потвърждавам цялото показание на генерал Пелийо като точно и автентично. Няма да прибавя нито дума повече към него.“ (Продължителни раздвижвания).
— Но, господа заседатели — продължава генерал Боадефр, обръщайки се към тях, — вие сте нацията, вие я представлявате тук. Ако нацията няма доверие в ръководството на армията си, тя трябва да го каже. Ние сме готови да оставим на други грижата за Франция. Господа заседатели! Вие, които сте нацията, трябва да се произнесете, да го кажете. (Избухват аплодисменти в момента, когато генерал Боадефр напуска свидетелската скамейка.)
Председателят повиква майор Естерхази. В залата настъпва голяма глъчка. Лабори задава няколко въпроса. Естерхази отказва по категоричен начин да отговори.
По искане на защитата се прочитат писмата на Естерхази до госпожа Буланси. Прочита се писмото, в което майор Естерхази казва, че би желал да умре като улански офицер, сечейки французите. Също така са прочетени пасажите, изпъстрени с ругатни по адрес на Франция, нацията и френската армия.
Естерхази не отговаря нищо.
