— Да, останаха само ботушите, в тях още има части от краката му.
— Какво направи с животните?
— Продадох ги на един дресьор. Той ги затвори в нова клетка и ми обясни, че никой не би могъл да влезе вече при тях, ако останат в същия кафез, в който са вкусили човешка кръв. И така старата клетка остана тук.
Казота описа подробно пътя, по който трябваше да се примами Мъртвешката глава в клетката. Убиецът обеща, че след четвърт час ще се върне с жертвата и се раздели със старата вещица.
Червенокосият разбойник тръгна по улицата, която водеше към кръчмата.
— Тази нощ красивата Помпадура ще бъде моя — прошепна си той. — Тя ще заспи в моите обятия и никога не ще се събуди вече — моята любов е смъртоносна. Тази, която аз целувам, умира, ха, ха, това ще бъде чудесна нощ. Помпадура ще бъде тридесетата жена, която ще умре в моите ръце.
Убиецът стигна до кръчмата. Мъртвешката глава го чакаше на вратата.
— Заедно ли са? — запита той червенокосия.
— Да!
— Да бъде проклета, ще я удуша!
— Това удоволствие ще оставиш на мене. Мъртвешката глава се облегна на стената.
— Знаеш ли, Равелак, колко обичам тази жена. Не бих могъл да преживея тази нощ.
— Възможно е — отвърна убиецът. — От плач може за известно време да ослепееш.
От очите на престъпника закапаха сълзи. Той ги избърса с ръка.
— Не мисли — каза той, — че плача заради тази кучка, но ми е жал само, че заради тази жена изпъдих моята Ева. Ако бях послушал дъщеря си, сега щях да бъда в Америка и щях да живея добър живот.
Престъпникът въздъхна дълбоко и каза с печал:
— Късно е вече. Помпадура ме съсипа. Да вървим, искам да говоря с нея и с черния майор.
След малко двамата бяха в къщата на Казота. Убиецът направи знак на другаря си да върви тихо. Доближиха се до вратата.
Влязоха в конюшнята. Вратата беше отворена.
— Къде ме водиш? — запита Мъртвешката глава шепнешком. — Не мисля, че черният майор се срещна с невярната ми жена в конюшнята.
— Мислиш, че се срещат в салона на старата Казота, където всяка минута можеш да ги изненадаш? Не знаеш ли, че до конюшнята има една стаичка, в която по-рано спеше слугата?
— Знам.
— Казота е направила от тази стаичка един прекрасен будоар, в който могат да се правят всевъзможни тайни срещи.
Мъртвешката глава изкрещя от гняв.
— Променен е също и входът на тази стаичка — продължи Равелак, — май отдавна не си ходил в конюшнята?
— Година има, откакто не съм влизал.
— Скоро ще се увериш. Ела, ще те заведа.
— Заведи ме!
Равелак повлече Мъртвешката глава към конюшнята и го заведе до стълбата на клетката.
— Тук вони на животни — прошепна на другаря си Мъртвешката глава.
— Глупости. Пази се сега, защото тук има две стъпала, по които трябва да се изкачим. После ще направим пет крачки напред и тогава ще се спусна върху вратата. Тя ще се отвори и ти ще видиш онова, което искаш да видиш.
— Вратата не е ли заключена?
— Не, те мислят, че са напълно сигурни тук и затова не я заключват.
— Аз ли ще вляза пръв в стаята?
— Разбира се.
Мъжът на Помпадура хвана ръката на убиеца и силно я стисна. Червенокосият изрод се разтрепера като лист. Той мислеше, че другарят му е усетил капана, в който иска да го тикне, и сега ще го удуши.
За Равелаково щастие, Мъртвешката глава се беше развълнувал от друго нещо. От мястото, където мислеше, че се намира стаята, се чу глас.
— Какво говориш, мили мой, че си чул стъпки? Не се страхувай, майка ми има грижата това мръсно псе Мъртвешката глава да не ни свари.
— Гласът на жена ми — простена Мъртвешката глава, — всички ще удуша, всички.
Той се изкачи по стълбата, влезе пет крачки в клетката и се втурна в посоката, от която се чу преди малко гласът.
Разнесе се силен вик, последва шум от падане на нещо тежко. Мъртвешката глава се удари толкова силно в железните решетки, че се сгромоляса в клетката. В този миг Равелак заключи вратата на кафеза.
Жертвата беше хваната.
Мъртвешката глава се изправи след миг.
— Ей, Равелак — прошепна той, — къде си?
— Тук съм, другарю мой — отвърна Червеното псе.
— Навярно съм сбъркал вратата — продължи Мъртвешката глава, — ела тук и ми помогни да я намеря.
— Ела ти — извика убиецът.
Мъртвешката глава се отправи към посоката, откъдето идваше гласът на другаря му, ала пак се блъсна в железните прегради. Отправи се към срещуположната страна, но-се натъкна пак на същото нещо — удряше се в железни решетки.
— Не мога да изляза оттук — каза гневно разбойникът.
— Зная — отвърна Равелак. — И не ще излезеш скоро.
Измина минута тишина, после затвореният в клетката започна да вика и да напъва железните решетки, сякаш искаше да ги счупи.
— Подлец, ти ме измами, за да ме вмъкнеш в клетката. Отвори ми, защото, ако изляза, на късове ще те направя!
— Ако излезеш — отвърна убиецът, като се отдалечи от клетката. — Страхувам се, приятелю, че не ще излезеш така лесно, както влезе.
Мъртвешката глава не отговори нищо. Той се втурна към посоката, от която се чу гласът на Равелак, провря до раменете мършавите си ръце, за да хване предателя. Като разбра, че няма да може, опита се да счупи решетките, ала пак не успя.
— Равелак — извика той, — чуй ме! Не зная защото извърши това предателство. Не съм ли се отнасял добре с тебе? Не те ли спасих от затвора, излагайки собствения си живот на опасност? Не те ли скрих в моя зимник, за да не те намери полицията? Ще ти простя загдето ме затвори в клетката, ако ме пуснеш да изляза. Толкова повече, че съм закопал парите си на сигурно място. Заклевам ти се, че ще ти ги дам и нищо не ще ти направя. Отвори ми вратата, за да изляза от тази ужасна къща и да не се върна вече, защото не искам още веднъж да видя невярната си съпруга.
— Ти вече не ще я видиш — извика един глас и в същото време помещението се освети.
Помпадура и Казота се появиха, носейки всяка по един запален фенер.
— Не забравяй, мили мой, че сам пожела никога да не видиш вече нищо, ще се постарая да удовлетворя желанието ти.
Затвореният в клетката побесня от яд. Заговорниците се наслаждаваха на мъките и усилията на клетника, който безуспешно се насилваше да счупи железните решетки.
— Заприличал си на тигър — изсмя се Помпадура.
— Не мислех, че си толкова див. Приятно ми е да те виждам в клетката и да се наслаждавам на мъките ти.
— Бъди проклета — изкряска Мъртвешката глава.
— Знай, че ще се отърва от тази клетка и тогава ще си разчистя сметките с теб. По най-жесток начин! И ти, дърта вещице, ще умреш от моите ръце, а подлия Равелак ще смажа с крак като червей.
