Затова ти стана неприятелка.
— Нима е възможно? — запита мъжът на Помпадура. — Аз не съм й причинил никакво зло.
— Старата Казота ми каза, че си я измамил с тридесет хиляди франка.
— Аз съм я измамил? Тази дъртуша трябва да е полудяла?
— Тя не ти ли е показвала едно лице, от което сте могли да вземете един чек от сто хиляди?
— Да, но трудът и парите ни отидоха по дяволите. Нито франк не спечелих.
— Казота не ще повярва, а пък и аз също!
— Не вярваш? Но защо?
Убиецът се наведе към Мъртвешката глава и тихо му каза:
— Затова, защото си мамил и мен. Ти и евреинът продадохте брошката за десет хиляди франка, а на мен казахте, че диамантите са били фалшиви. Ала слава Богу, имам си очи и мога да различавам стъклото от диамантите. Вярваш ли, че съм доволен от петстотинте франка, които ми даде като дял от брошката? О, приятелю, ние пак ще имаме работица и тогава ще си оправим сметките. И може би това ще бъде скоро.
Мъртвешката глава впери поглед в другаря си.
— Червено псе, ти искаш да кажеш, че си ми станал враг ли?
— Пази Боже, аз съм ти най-добрият приятел. Не искам вашите пари — имам си достатъчно. Сега, обаче, ще ти съобщя нещо, което хиляди пъти повече обичам, отколкото проклетото ти злато. Да ти го кажа ли? То е да удуша жена ти, да я убия по метода на Равелак. Това би било за мен най-голямата наслада.
Дори и подлият разбойник, Мъртвешката глава потрепера като чу тези думи.
— Мъртвешка главо, спомняш ли си какво си ми обещавал? — запита другаря си червенокосият изверг.
— Какво?
— Е, зная, че човек трябва винаги да ти припомня. Не ми ли обеща, че ще оставиш да умъртвя Помпадура по моя метод, когато се увериш, че ти изневерява?
— Да, обещах ти — беше тихият отговор. — И ако не удържа думата си, нека свърша на гилотината. Помпадура ще попадне в твоите ръце и тогава можеш да правиш каквото искаш с нея, ако се докаже това, което ти ми каза.
— Още ли се съмняваш, че хубавата ти жена е любовница на черния майор? — запита го червенокосият и продължи: — Време е, след малко ще видиш сам „вярната“ си жена в прегръдките на любовника й.
Мъртвешката глава скочи от стола, на който седеше.
— Да вървим, трябва да се уверя и ако са ме измамили, тогава ще им отмъстя.
Разбойникът искаше да тръгне, но Равелак го задържа.
— По-добре ще е да отида първо аз. Нали искаше да изненадаме двойката в дома на тъща ти Казота? Аз ще прегледам дали няма някаква опасност. Нали ще използвам тайни пътища — трябва да разбера дали не са ни поставили някоя примка.
— Не се бави много. Нямам търпение…
— Къщата на Казота не е далеч — каза убиецът, — ще се върна скоро. В това време можеш да изпиеш още едно шише вино.
Равелак тръгна и хлътна в една стая, намираща се на гърба на кръчмата. Похлопа три пъти на вратата, тя се отвори и той влезе.
Помпадура и Казота бяха в стаята. Двете жени погледнаха с нетърпение влезлия.
— Какво има? — пошепна му Помпадура. — Ще влезе ли в кафеза?
— Ще го доведа след четвърт час — отвърна Равелак. — Всичко готово ли е?
— Да, всичко е готово. Майка ми е скроила чудесен план.
— Само се пазете, защото не е лесно човек да се разправя с Мъртвешката глава! Много е силен и щом разбере, че сме му скроили капан, ще избие всички ни.
Старата Казота се усмихна и потри дебелите си ръце.
— Дори да е силен като лъв — каза тя, — пак няма да се отърве. Вярвам, че не ще може да строши кафеза. Червено куче, искам само да взема фенер и тогава ще се увериш, че старата Казота винаги има добри планове.
Старата излезе и затвори вратата. Червенокосият гледаше със светнали очи хубавата жена.
— Помпадура — каза той с разтреперан глас, — кажи ми още веднъж, че не ще ме измамиш с възнаграждението, което си ми обещала.
— Драги ми Равелак, никога не бих те измамила. Хубавата жена сложи ръката си на рамото му.
— Обещах ти — каза червенокосият, — че ще ти помогна да се отървеш от Мъртвешката глава. Виждам, че не можеш да живееш с това страшилище. Жена като тебе обича образован човек като черния майор, ха, ха, аз не съм ревнив, въпреки че съм влюбен в теб до полуда.
— Ти си много хитър — промълви Помпадура и помилва червената коса на убиеца.
— Човек трябва да се задоволява и с малкото — захихика Равелак. — Аз съм благодарен и на това, което ми обеща! Да прекараш една нощ с мен и тогава…
— Да, драги ми Равелак, щом направиш всичко, което си ми обещал, относно отстраняването на Мъртвешката глава…
— Всичко ще изпълня — закле се убиецът. — Ако искаш, още днес Мъртвешката глава ще лежи мъртъв пред краката ти.
— Не искам да го убиваш — каза Помпадура. — Нека живее, но трябва да го направиш безвреден. Нали знаеш какво решихме?
Тя потръпна от ужас. Знаеше, че това, което бяха намислили, е хиляди пъти по-лошо, отколкото смъртта. Червенокосият разбойник се завтече към хубавата жена, притисна я към гърдите си и искаше да я целуне, но тя го отблъсна от себе си.
— Когато свършиш работата, тогава и наградата ще бъде по-сладка.
Равелак седна на един стол.
— Права си — изгледа я той. — Ще бъдеш ли у дома си на улица „Мадона“?
— Да, довечера ще те чакам там. Вратата не ще бъде заключена. Надявам се, че Мъртвешката глава не ще ни обезпокои…
Вратата се отвори. Влезе Казота, която носеше в ръката си запален фенер.
— Ела с мене, Червено куче — каза тя, — ще ти покажа какво може да измисли една жена.
Тя заведе Равелак в един дълъг коридор и оттам в двора. Беше тъмно като в рог. Въпреки че фенерът беше запален, Равелак трябваше да внимава да не се спъне.
Казота се спря пред една ниска къщичка и отключи вратата й. Приличаше на конюшня. В средата имаше голяма кола.
— Какво е това? — запита той старата. Тя пристъпи по-близо и вдигна фенера.
— Това е клетка — разбра убиецът.
Равелак стоеше пред една клетка, в която навярно са живели диви зверове, както се разбираше от зловонието. Тя беше висока около метър и половина и отстрани имаше железни пръчки. От едната страна на кафеза имаше врата, към която водеха две стъпала.
Казота показа на убиеца колко лесно се отваря и затваря тази врата.
— Трябва да подмамиш Мъртвешката глава да влезе в тази клетка — пошепна старата със злоба. — Понеже тук е много тъмно, може всичко лесно да се нареди. Той ще помисли, че е стая, ха, ха, и ще влезе в клетката на зверовете.
— Ти си хитра вещица — извика Равелак учуден. — Хубаво, че е тъмно, ще можем да направим и друга операция. Кажи ми сега, откъде си взела тази клетка?
— Такива неща намирам лесно — отвърна Казота. — Преди няколко седмици при мене дойде един звероукротител. Държеше в тази клетка два тигъра, единият мъжки, а другият женски. Имаше представление на другата вечер.
Минавайки на сутринта през двора, чух ужасен рев на кръвожадните животни и човешки писъци. Влязох в конюшнята и видях как животните разкъсаха господаря си. Не можах да помогна на горкия мъж, но гледах с наслаждение как тигрите го изядоха. Такъв случай човек не вижда често.
— Наистина ли го изядоха?
