— И вие ме питате, госпожо! За тези нищожни вещи вие ми правите невероятни благодеяния.
Херманса прекъсна разговора и се запъти с Алфонсо към хотела, където беше наела две стаи. Щом стигнаха, тя покани младежа да седне на канапето и го остави да си помечтае. После седна до писалището и написа няколко реда до Матийо. Пишеше му, че ще придружи мъжа си до Каена преоблечена и му препоръчва в същото време Алфонсо Гилето. Като завърши отиде с чантата на младия художник в другата стая. В чантата на Алфонсо тя намери втори комплект облекло. Облече го, стоеше й много добре.
Като се появи отново, младият й гостенин извика от възхищение:
— Госпожо, благодетелко моя, щастлив щях да бъда, ако можех да ви нарисувам в мъжки дрехи!
След няколко минути двама младежи напуснаха хотела. Единият носеше стара чанта в ръка, а другият — елегантна чанта от крокодилска кожа. Недалеч от хотела те се разделиха. Стиснаха си сърдечно ръцете като стари приятели.
— Кажете си моля името — погледна Алфонсо другаря си. — Искам всеки ден да споменавам името на доброжелателката си в своите молитви.
— Херманса Драйфус.
— Същото име, което е на плика!
— Да, същото. Запомнете добре, Алфонсо Гилето, какво ще ви кажа. Никога не позволявайте да се оскверни името на Алфред Драйфус. Почитайте това име, където и да се намирате!
— Разбира се, госпожо! Без милост ще смажа всекиго, който дръзне да хули името Драйфус.
— Добре, приятелю, вярвам на думите ви, желая ви сега добър път и щастливо бъдеще!
Херманса стисна още веднъж ръката на младежа, нахлупи калпака на къдравата си глава, закопча късото си палто и се запъти със старата си чанта към пристанището.
„Ла глоар“ току-що беше вдигнал котвата си, когато една лодка застана до него. Пуснаха трап, един мъж и едно момче се качиха на палубата. Мъжът бе куриер. Той донесе запечатано писмо за капитана от правителството. Момчето беше преоблечената Херманса, която се яви пред помощник-капитана.
— Господин помощник, аз съм новият юнга на кораба „Ла глоар“. Казвам се Алфонсо Гилето. Искате ли да прегледате документите ми?
— По дяволите документите ти — изръмжа Телие, — ти ли си сина на обущаря Гилето в Париж, когото видях снощи в гостилницата? Ако не бях пиян, нямаше да му обещая. Защо не дойде ио-рано ти, младо псе? Марш в кубрика! Там ще ти дадат матроско облекло, което ще носиш занапред. Слушай добре какво ще ти кажа. Службата на „Ла глоар“ не е шега. Ако се покажеш мързелив или глупав, ще те оправя с камшика. Бягай сега оттук!
С този „любезен“ прием Херманса стана моряк-стажант на парахода „Ла глоар“. След десет минути тя вече беше облякла моряшките дрехи и метеше палубата на плаващия ад.
Капитанът повика Телие в каютата си. Голямо гърне с горещ пунш димеше на масата. Имаше и две чаши.
Жадният Нортон често пълнеше чашата си и скоро я изпразваше до дъно.
— Знаете ли, Телие, кой се намира на парахода ни? — запита той помощника си.
Дръпна го към себе си и му прошепна на ухото. Телие се стресна и изгледа учуден капитана.
— По дяволите! — извика той. — Кой можеше да си помисли, че човекът с черната превръзка се казва Людовик Наполеон! Аз мислех, че е мъртъв.
Нортон напълни чашите.
— Пийте, Телие — покани го той, — пуншът е добро средство против студа. Освен това, мисля, че днес можем добре да се напием. Това пътешествие ще ни донесе щастие.
— Не разбирам какво искате да кажете с това, господин капитан.
— Мисля, че някои лица в Париж ще бъдат много благодарни, ако човекът с черната превръзка падне случайно от парахода и се удави в морето — поясни Нортон. — Те ще ни заплатят добре за тази случка. Как мислите вие, господин Телие?
— Виждам, че моят капитан е знаменит човек — каза лоцманът с възторг. — Трябва да се възползваме от това обстоятелство.
Двамата „честни“ мъже се засмяха и чукнаха чашите.
След няколко минути капитанът с шестима въоръжени матроси отидоха при затворниците и махнаха веригите от ръцете им. Човекът с черната превръзка заведоха на друго място, а Драйфус, Мирович и Пикардин оставиха в хамбара на парахода.
Пленниците насядаха мълчаливо в ужасното място, където не проникваше въздух, нито светлина, нито пък състрадание. Всеки беше зает със собствените си мъки и скърби и не помисляше за съдбата на другаря си.
По клатенето на парахода забелязаха, че вече пътуват. Потегляха към страната на отчаянието, към страшното бъдеще, към своята суха гилотина. Тримата заточеници паднаха на колене и започнаха да се молят.
В същото това време в пътническия влак Брест — Париж седеше един младеж. Очите му светеха от радост, а лицето му бе поруменяло от вълнение. Младежът мечтаеше за славата на художник, за богатство и щастие. Пред него се разкриваше нов живот, обсипан с цветя и осветен със слънчево злато.
Един щастлив, богат до вчера човек сега пътуваше по развълнувания океан към страната на отчаянието и мъката.
Щастието е изменчиво!
То е като невярна жена!
30.
Това се случи през февруари 1895 година. В малка тъмна кръчма в квартал „Св. Антоан“ седяха двама мъже. Единият от тях бе с дълга, побеляла брада и със стърчащи големи златни очила на кривия нос. Облечен бе скромно, ала чисто. По лице и облекло приличаше на стар търговец или лихвар. Никой не би се сетил, че този човек е най-страшния разбойник в Париж — Мъртвешката глава.
Събеседникът му беше нисък и мършав. Лицето му бе сипаничаво и грозно, а косата и брадата му — червени. Макар че беше облечен в униформа на градски комисар, той лесно можеше да се познае. Беше Равелак…
Двамата разбойници говореха на висок глас, защото освен тях в кръчмата нямаше други посетители, а кръчмарят бе задрямал около печката.
— Имаме още десетина минути — каза Мъртвешката глава, поглеждайки към часовника си. — Ти не можеш да си представиш, Равелак, колко съм развълнуван. Вършил съм много опасни походи, при които съм излагал на опасност и живота си, ала никога не съм бивал толкова нерешителен. Щом си помисля, че ще заваря своята изменница с любовника й, студени тръпки полазват по тялото ми и цял се разтрепервам.
— Не си дете, Мъртвешка главо — изгледа го убиецът, — вярвам, че си имал много пъти работа с жени и знаеш, че всички са измамници.
— Зная го, но аз не вярвах, че тази жена е такава.
— И Помпадура е като другите.
— Хиляди пъти е по-лоша от другите! Бях толкова влюбен в нея, и си мислех, че никога не ще ми изневери! Ах, Равелак, колко е красива тази жена!
Равелак се облегна на стола и затвори очи. Той си мислеше за нещо свое, а Мъртвешката глава продължаваше да говори за жена си.
— Може да е и самата Венера — удари той с юмрук по масата тъй силно, че шишетата с виното отскочиха и заспалият кръчмар се събуди. — Да е толкова красива, че цял свят да падне в нейните крака. Това не струва дори колкото восъка на фалшивия ми нос, щом не принадлежи на мен. Това псе, този подлец — черният майор, ми отне любовта й. Аз отдавна подозирах това, но ти, драги приятелю, ми отвори очите и ми съобщи къде се среща тази змия с любовника си.
— Тя прави срещите си с него на много удобно място — рече Равелак. — Собствената й майка, старата Казота, й помага в това.
— Стара кучка — изръмжа Мъртвешката глава.
— Казота по-рано беше много добра към тебе, но ти не умееше да се възползваш от добрината й.
