— Има — отвърна старият моряк, — обаче не бих желал да попадна на остров, където живеят канибали.
— Те не са по-лоши от цивилизованите французи. Трябва да имаме вяра в Бога и да не се отчайваме.
Току-що беше казал тези думи и Менард го хвана за рамото. Показа с ръка към трапа, който водеше към каютите. Три тъмни сенки се показаха на палубата.
Менард и Херманса бързо се скриха зад сандъка, който се намираше до главната мачта. От там те можеха да наблюдават всичко, без някой да ги види.
Сенките бяха капитан Нортон и неговият пръв помощник — Телие. Между тях вървеше висок мъж. Лицето му бе вързано с черна кърпа. Човекът не беше окован, но Нортон и Телие го водеха за ръце.
— Какво искате от мене? — извика човекът с черната кърпа. — Защо ме водите по това време на палубата?
— Ще видиш ей сега — отвърна Нортон и се засмя.
— Ти кръстен ли си?
Човекът с превръзката се изправи гордо.
— Безсрамнико, не знаеш ли кой се намира пред тебе? Нали ти казах кой съм?
Нортон не отговори нищо. Погледът му бе обърнат към вързания Драйфус.
— Телие — прошепна той на помощник-капитана, — онова псе там ще ни чуе. Той не трябва да узнае, какво ще се случи тази нощ на „Ла глоар“.
Телие пусна човека с превръзката и отиде към мачтата. Погледна внимателно вързания. Драйфус се престори на полумъртъв. Главата му беше увиснала на гърдите, очите му бяха невиждащи, езикът му се виждаше през полуотворените устни, а тялото му силно трепереше. Приличаше на умиращ човек. Телие го изгледа доволно.
— Капитане — каза той, като се върна при Нортон, — човекът на мачтата не е опасен. Мисля, че скоро ще свърши. Екваториалното слънце го е уморило.
— Той не бива да умре — смръщи се Нортон сърдито, — трябва да го закарам жив в Каена. — Кои моряци са вахтени?
— Том и Енох — отвърна Телие, — но са зад палубата и не ще видят нищо.
Разговаряйки така, те бяха дошли до борда. Нортон дръпна черната кърпа от лицето на затворника и се засмя коварно.
— Ти ли си синът на всесилния Наполеон? — изръмжа жестокият мъж, като видя лицето на нещастния принц. — По дяволите Наполеоновците! Ей сега Франция ще се отърве от тази проклета язва!
Нортон се хвърли върху нещастника.
— Подлец — извика принцът високо, — ти искаш да убиеш твоя цар и господар?
Отблъсна Нортон от себе си с все сила.
В същия миг подлият капитан го хвана отзад и го удари, принцът падна зашеметен на палубата. Положението му бе безнадеждно. Нортон и Телие се нахвърлиха върху лежащия и го вдигнаха на планцера.
— В морето последния Наполеон — извика англичанинът — Нека акулите го изядат.
Започна отчаяна борба. Нещастната жертва се бореше с нападателите си, удряше с крака и с ръце, като се държеше здраво за борда. Убийците все повече озверяваха от силното упорство на защищаващия се. Като железни чукове се сипеха юмруците по главата на нещастния. Кръв потече от раните му. Тя обагри челото му и потече по очите. Силите му отслабваха.
— Телие — изхърка червенокосият капитан, — Телие, бутни го в морето!
В същия миг силен юмрук се стовари върху главата на Нортон и го повали на палубата.
— Дръж се, момче — извика старият Менард на принца. — Ей сега ще свърша с убиеца.
Старият моряк се хвърли върху Телие и го хвана за врата.
Нортон се надигна. Той искаше да помогне на помощника си, но в същия миг някой го ритна силно в слабините, и той извика от болка.
Пред него застана Драйфус със свити юмруци. Херманса беше отвързала навреме мъжа си.
— Убиец — извика гневно Драйфус. — Престъпленията ти са достигнали върха си, ти не си достоен да бъдеш вече капитан на френския параход. Последният ти час е дошъл!
— Псе такова! Ето наградата ти — изрева кръвожадно Нортон.
Червенокосият извади кама и се спусна срещу Драйфус, но Алфред отскочи настрана и избягна смъртоносния удар. В същия момент едно дърво се стовари върху главата на англичанина и Нортон се сгромоляса на земята мъртъв.
— Вярна ми Херманса, ти за втори път спаси живота ми — извика с възхищение Драйфус. — Как да ти се отблагодаря!
Сега, обаче, не беше време да се изказва благодарност. Старият Менард бе в опасност. Макар и мършав, Телие беше много силен. Той беше повалил Менард на пода и бе седнал върху гърдите му.
Тъкмо вдигаше камата, която падна от ръцете на капитана, за да я забие в сърцето на стария моряк, когато трима души се хвърлиха върху лоцмана и го отдръпнаха от Менард.
Драйфус, Херманса и Наполеон трябваше да употребят всички сили, за да надвият побеснелия помощник-капитан. Старият моряк сложи крак на врата му.
— Тези гадове трябва да се тъпчат с крака — изкрещя той. — Телие, цял живот си бил отровна змия и си ухапал много невинни хора.
Той така силно притисна с крак врата на помощник-капитана, че прешлените му изпращяха. В това време Драйфус и Наполеон успяха да вържат ръцете и краката на злобния човек.
— Вържете го за мачтата — нареди Менард. — Нека пукне там от пека на тропическото слънце.
— Том, Енох, елате да ни помогнете — зовеше Телие, докато го привързваха за мачтата.
— Деца, помогнете ми да спусна лодката в морето — подкани Менард Драйфус и Наполеон. — Имаме благоприятен случай да избягаме — двамата подлеци не могат да ни попречат, единият е вързан за мачтата, а другият, другият… дявол го взел, но къде е капитан Нортон?
Старият моряк пребледня. Той впери поглед към мястото, където преди няколко минути лежеше англичанинът.
— Подлецът офейка — извика изплашен Менард.
— Нортон избяга от палубата, докато се разправяхме с помощника. Отишъл е в каютите, за да събуди своите хора. Сигурно ще бъдем нападнати.
— Ние нямаме оръжие — извика Драйфус, — не бихме могли да се защитаваме.
— Ще загинем — изрече Наполеон, — но ще умрем не като страхливци, а като герои.
По лицето му се четеше смелост, а големите му очи страшно заблестяха. В този миг приличаше на своя велик дядо, пред когото светът някога трепереше.
Херманса се облегна разтреперана на мъжа си.
— Работата ни е спукана, деца — обяви старият Менард загрижено, — нашето положение е опасно. Можем да се спасим, само ако успеем да спуснем лодката на вода преди капитанът да ни нападне с хората си. На работа! Колкото може по-бързо, иначе сме загубени.
Тримата се спуснаха към лодката и се заловиха на работа.
— Боже, ние забравихме барона и Мирович. Ще ги оставим ли в този ад? Не, това е безчовечно.
— Трябва да бързаме — възрази Менард, — всяка минута е скъпа. Жал ми е, че трябва да оставим бедните, но…
— Аз ще ги освободя — каза Херманса бързо. — Ключът на затвора им е в кабината на помощник- капитана, сега ще го донеса.
Херманса изтича към каютата на Телие. Драйфус закри лице с ръце и промълви:
— Ако хванат жена ми… Менард, не ще имам нужда тогава от тази лодка, тогава сам ще се убия.
Изминаха няколко напрегнати минути. Тримата мъже продължаваха трескаво работа. Въжетата бяха развързани. Макарите заскърцаха, лодката се спускаше бавно към морската повърхност. Когато я докосна, Менард се зарадва:
— Слава Богу, донякъде свършихме работата си.
— Тук има брадва — извика принц Наполеон, — с нея ще можем да отсечем въжетата.
