— Ела с мен — повика ме после Тимеата. — Ти си от нашите! Ти си нашият спасител.
Без да имам време да помисля, аз се оставих да ме повлекат чернокожите, които ме приветствуваха с бурни възгласи. Вътре в себе си аз се колебаех. Малко против волята ми чернокожите искаха да ме направят техен глава. Тази чест ме плашеше много, но беше прекалено късно да отстъпвам. Бях се замесил в едно приключение, съвсем различно от това, за което бях мечтал, когато в моето тихо селце кроях безобидни заговори срещу императора.
Тласкан от една ревяща тълпа, аз стигнах с Тимеата до задната надстройка. Там трябваше да спрем. Трапът, който свързваше палубата с надстройката, беше вдигнат; Блокуърд и моряците се бяха укрепили зад парапета. Цяла редица пушки бяха насочени към нас. Това, от което най-много се страхувах, бяха двете малки бронзови оръдия, които подаваха гърлата си. Тези малки оръдия можеха с няколко залпа да разчистят палубата. Като поразмисли човек, нашето положение не беше много добро. Съвсем не бяхме спечелили още играта.
Когато капитанът видя, че чернокожите се колебаят, той им нареди:
— Върнете се веднага в клетките. Ако се подчините, обещавам, че не само няма да ви накажа, ами ще ви увелича дажбите. Правете каквото ви заповядам, инак ще накарам гръмотевицата да продума.
Докато говореше, той поглаждаше задницата на едно от оръдията. Робите се възпротивиха както на обещанията, така и на заплахите. Капитанът едва бе свършил със своите увещания и брадви и чукове полетяха към задната надстройка.
Моряците не отвърнаха със стрелба, както се опасявах аз. Блокуърд им забрани. Това търпение се обясняваше единствено с желанието да не намалява черния си товар дори и с един-двама роби. Всеки изстрел би му струвал хиляди франкове. Преди да стигне дотам, той искаше да опита всички други начини, с които разполагаше, за да подчини бунтовниците.
Той нареди да пръснат по палубата четиривърхи гвоздеи. Тъй като чернокожите бяха боси, гвоздеите им отваряха болезнени рани. Наложи се да отстъпим до гротмачтата.
Настъпи момент на затишие, по време на което двете страни се наблюдаваха мълчаливо, без да смеят да предприемат нещо. След като се посъветвах с Тимеата, аз се реших да преговарям с Блокуърд. Предпазливостта, с която се опитваше да обуздае бунта на чернокожите, ни даваше надежда, че ще постигнем някакво съгласие, с което бихме избегнали кръвопролитието.
И тъй аз се осмелих да се приближа към задната надстройка, придавайки си решителен вид. В същност бях много несигурен и колкото повече се доближавах до врага, толкова по-силно биеше сърцето ми. Вървях, но не изпусках от око дясната ръка на Блокуърд, в която той стискаше пистолет. Вече на няколко крачки от него аз спрях и учтиво се поклоних, за да го предразположа.
— Какво искаш, негоднико? — изруга ме той още преди да съм отворил уста.
— Бях дошъл да ви направя разумни предложения — отвърнах аз, — но щом ме ругаете, да не говорим. Сбогом, капитане, и не забравяйте да си направите завещанието.
Нараненото ми честолюбие ми бе придало смелост. Блокуърд беше смаян. Беше вбесен от начина, по който аз, случайният готвач, дръзвах да му говоря, но не искаше да докарва нещата до най-лошото. Затова направи усилие да се овладее и глухо ме полита:
— Какво искат негрите?
— Ето нашите условия: първо, моряците ще си предадат оръжието; второ, вие ще се предадете в плен и ще бъдете затворен във вашата каюта, трето — помощник-капитанът ще поеме командуването и ще върне чернокожите в Африка. Щом изпълните тези три условия, ще бъдете освободен и ще можете да вървите където ви видят очите. Предупреждавам ви, че ако по пътя към Африка екипажът се опита отново да окове чернокожите във вериги, ще отговаряте с главата си. Приемате ли? Имате три минути, да размислите!
Отговорът на капитана беше много бърз. Той вдигна ръката, в която държеше пистолета, и стреля. За щастие бях предугадил движението му и сполучих да се хвърля по корем, за да избягна куршума. Останах за момент в това положение. Блокуърд щеше да изпразни върху ми и другия пистолет, който извади от колана си, ако Конан в този момент не се бе намесил и не му бе прошепнал нещо на ухото. Използвах този миг невнимание на капитана и избързах да се върна сред чернокожите.
Вече отдалеч наблюдавах нашия враг. Ясно бе, че изпитваше голямо желание да изкара яда си върху ни с картеч. Гневът му надви скъперничеството и той бързо изкомандува: „Огън!“
— Залегни — бе извикал почти в същия момент Тимеата, който не изпускаше от очи ни едно движение на капитана.
Мощен залп се разнесе над палубата. Повечето чернокожи бяха имали време да залегнат. Само двама- трима бяха леко ранени. Димът още не се бе разнесъл, когато изведнъж видях, че Блокуърд и неколцина моряци слизаха от задната надстройка. За щастие трапът, който те току-що бяха зърнали на място, им даваше възможност да слизат само един по един.
Нададох силен вик и се спуснах към нашите неприятели, които възнамеряваха да използват объркването от изстрелите, за да си възвърнат централния люк. Беше много опасно! Успееха ли да го завземат, щяха да завладеят трюма с хранителните запаси и мунициите. Тогава работата ни беше спукана!
Чернокожите ме бяха чули и поведени от Тимеата, те се спускаха към първите, които тъкмо стъпваха на палубата. Робите се бяха въоръжили с всичко, до което са могли да се докопат. Със заплашителни викове те размахваха лостове, шомполи, пръти за натъпкване на заряда. Изглеждаха готови да се бият до последния човек, за да защитят току-що извоюваната си свобода.
Помислих, че това, което исках да избягна, щеше да се случи, че смъртна битка щеше да ни изправи едни срещу други. При това само неколцина моряци бяха успели да слязат на палубата. Яростната храброст на чернокожите ги разколеба. Те побързаха да се върнат към трапа и да се прикрият зад барикадата. Блокуърд, който беше последен, дори нема време да изтегли трапа след себе си. Един чернокож го грабна, преди той да успее да се обърне и да го изтегли.
Това геройство смая нашите врагове. Въпреки това, опасявайки се от нова стрелба, аз накарах чернокожите да се изтеглят до средата на палубата. Беше рано да се страхуваме, че Блокуърд ще направи нов опит да завземе люковете.
Тъй като ние владеехме люковете, а значи и трюмовете, аз успях да въоръжа всеки един от чернокожите. Сега всички имаха брадви и саби. Бяха увили краката си с парчета грубо платно, за да се предпазват от острите гвоздеи. Така под-готвени, те настъпваха в добре оформени редици към Блокуърд и моряците. Нашите врагове изглеждаха респектирани от заплашителното и същевременно по военному дисциплинирано поведение на доскорошните роби. Залегнали зад барикадата, те бяха готови да стрелят.
Неколцина от чернокожите се бяха покатерили по рейте, над задната надстройка, почти над главите на моряците. Блокуърд и хората му бяха доста обезпокоени; цялото им внимание беше заето с тези, които се намираха на палубата и сред ветрилата. Те не допущаха, че опасността може да дойде от другаде. Тъкмо това ми трябваше.
Оставих чернокожите под командуването на Тимеата, след като го бях посъветвал да не нападат задната надстройка, а само да вдигат шум колкото могат и да размахват заплашително ръце, за да смутят враговете си и да ги обезкуражат съвсем.
След това заедно с десетина бивши роби аз слязох в каютата на капитана и на Кергевен. Бяхме донесли стълба, която подпрях на стената. Качих се и се опитах с брадвата да направя отвор в тавана. Успях да разкъртя малко една дъска, но само толкова. Един як чернокож ме смени; прекрасно бе разбрал какво искам да направя и се зае с тавана. С всички сили.
От силните удари се вдигаше голям шум. Страхувах се капитанът да не чуе и да не дойде изневиделица. Но врявата, която чернокожите вдигаха на палубата, без съмнение, попречи на Блокуърд да усети нашето необичайно занимание. След четвърт час атлетът, който бе заел мястото ми, успя да изкърти няколко дъсчици от тавана и да отвори дупка, колкото да се провре човек.
Аз първи влязох в каютата над главите ни — беше капитанската. Тогава съвсем отчетливо чух виковете на чернокожите от палубата; наистина бяха страховити. Никой на надстройката нямаше време да мисли за нас. Един по един моите другари изпълзяха през дупката при мен. Бяха най-силните и най-смелите. Лицата им разцъфваха в широки белозъби усмивки при мисълта какъв хубав номер погаждахме на капитана. Това ми вдъхна нов кураж. Имах нужда, защото сега, когато дойде моментът да се изправя лице срещу лице с Блокуърд и неговите привърженици, аз по-ясно си давах сметка за трудностите. Имаше още много рискове,
