преди да достигнем най-близката цел.
Направих знак на чернокожите да пазят пълна тишина, после лекичко открехнах вратата на каютата. Видях един трап, който водеше към задната надстройка. Пристъпих към първото стъпало, но забелязах два крака на върха на трапа. Върнах се бързо в каютата на капитана и застанах зад вратата с пистолет в ръка. Ослушах се. Чернокожите се бяха струпали край мене, готови за бой. Някой идеше към нас. Вратата се отвори — беше Конан.
Той се смая, като ме видя заобиколен от десетина въоръжени чернокожи. Поколеба се няколко мига и отстъпи назад, за да избяга.
— Спрете! — викнах му аз, вдигайки пистолета си.
Този жест ми струва много, но нямах друг, избор. Старши помощникът се закова на мястото си — тръгнах към него.
— Елате с нас — рекох му. — Чернокожите не желаят зло на екипажа. Те искат само да хванат капитана, за да си върнат свободата.
— Много си наивен, момчето ми — отвърна той, — щом вярваш, че като завладеят кораба, робите ще оставят моряците на мира. Нищо подобно, всички ще бъдем избити и ти също, на края. Така е ставало винаги, при всички бунтове на кораби, които превозват чернокожи.
— Не, Кергевен, този път няма да има разчистване на сметки. Те имат нужда от моряци, за да успеят да се върнат в родината си. Те ще се подчинят на Тимеата, който е мирен и справедлив човек.
— Де да казваше истината! — рече той, поразколебан.
— Нямам време да ви убеждавам. Ще останете в каютата на капитана до края на боя. Дайте ми дума да не предприемате нищо срещу нас, додето ние се бием.
Старши помощникът продължаваше да се колебае. Навел глава встрани, той размисляше; наблюдаваше скришом лицата на моите другари, неподвижни като статуи, очакващи моята заповед. Без съмнение, той беше поразен от готовността им. Тъкмо щях да го притисна да отговори, когато той внезапно заяви:
— Идвам с вас.
Стиснах му ръката с благодарност. Той извади от един шкаф два пистолета, които принадлежаха на капитана, сетне ми рече:
— Ще мина пръв: изненадата ще бъде пълна.
Той се качи по стълбата. Аз го последвах с чернокожите. Стигнахме до задната надстройка незабелязано от моряците, които, залегнали зад преградите, оставаха с гръб към нас. Блокуърд окуражаваше своите хора, уплашени от дивите и нестихващи войнствени песни на чернокожите.
— Търпение! — говореше капитанът на моряците. — Оставете ги да се уморят тези мръсни маймуни. Щом падне нощта, те ще отидат да ядат и пият и ще се натъпчат като тулуми; лесно ще ги натикаме тогава в клетките им. Дръжте се, момчета, и най-важното, не стреляйте, без да съм ви казал. Ако всичко мине добре, удвоявам дажбата ром до края на пътуването.
Конан го остави да свърши малката си реч. Сетне се устреми напред и спря на няколко метра зад моряците. Тъкмо Блокуърд да се обърне и той извика гръмовно:
— Хей! Моряци! Аз поемам командуването; който иска да ме последва, да се нареди зад мен.
Моряците се обърнаха; почти минута им трябваше, за да разберат какво става. Блокуърд, дори и той бе стъписан. Конан се възползва от това, за да отправи прочувствено слово към екипажа.
— Моряци — извика той, — капитанът ви измами! Когато ви нае, той скри от вас намерението си да търгува е роби. Ако британският кораб ни бе взел на абордаж, сега щяхте да плавате към каторгата. Последвайте ме, аз ще ви спася. Чернокожите са по-силни от нас: влезете ли в бой с тях, чака ви сигурна смърт. Избирайте между мен и капитана, който изобщо не мисли за вас, а за златото си. Имате десет секунди. Ако някой си послужи с оръжие срещу нас, ще бъде обесен без никаква милост.
Няколко секунди цари тишина. В момента, в който Блокуърд отваряше уста, за да възрази, половината от моряците с радостни викове се наредиха зад Кергевен. Другите не мърдаха от местата си и гледаха към капитана. Въпреки жалкото си положение той продължаваше да бъде страшен в техните очи.
Блокуърд бе разбрал, че е загубил играта, но не можеше да се примири. Спусна се внезапно към помощник-капитана и се прицели.
— Пазете се! — извика Конан, без да мръдне. Капитанът се спря, след това ядно захвърли оръжието си. Моряците му го последваха.
Ние бяхме господари на кораба.
Информация за текста
© Пол Фабрис
© 1983 Ася Къдрева, превод от френски
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008
Издание:
15 морски истории
Френска, първо издание
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983
Рецензент Бояна Петрова
Преводач Ася Къдрева
Редактор Панко Анчев
Художник Димитър Трайчев
Худ. редактор Иван Кенаров
Техн. редактор Добринка Маринкова
Коректори Светла Димитрова, Мария Филипова
Дадена за набор на 29.VII.1983 г. Подписана за печат на 5.XI.1983 г. Излязла от печат м. декември 1983 г.
Изд. № 1700. Формат 60?90/16. Печ. коли 14,75. Изд. коли 14,75
УИК 10,56 Цена 1,40 лв. ЕКП 9536622311; 6126–18–83. Пор. № 210
ДЧ 840–32
Печат: ДП „Стоян Добрев-Странджата“, Варна
с/о Jusautor, Sofia
15 histoires de mer
Gautier-Languereau, 1966
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9426]
Последна редакция: 2008-11-10 08:30:00
