— Той искаше да ги получи Мич, а ако умре, да ги получи синът му. Само че Мич нямаше син, така че парите трябваше да отидат при някаква организация на ветераните.
— Знам това. Като негова внучка, не си имала право да претендиращ за наследството.
— Точно така. Взех ги, защото онова копеле Уедърспун искаше да ги открадне.
— Нека караме под ред — казах аз. — Ти знаеше ли за търговията с наркотици и фабриката му?
— Знаех. Чух го от майка си.
— Знаеше ли, че баща ти, Уедърспун и Стобарт са работели заедно?
— Когато тези две отрепки се сдушиха, баща ми беше мъртъв. Да, така е — баща ми е бил пласьор на наркотици, но какво от това? Той е умрял, спасявайки живота на седемнадесет нещастници и затова е получил медал за храброст.
Не й казах, че Мич е влязъл в джунглата, за да спаси приходите си.
— Какво направи с парите, Джони?
Тя ме изгледа със святкащи очи.
— Какво мислиш, че направих с тях? Слушай, ченге, аз обичах дядо си! Единствено той се отнасяше с мен като с човек! Не броя Уоли и Кити, които направиха толкова много за мен, но дядо ми беше различен. Обичах да седя и да го слушам, когато ми разказваше разни неща. Какъв човек беше той! Карах го да ми разказва непрекъснато за алигатора, заради който е останал без крака. Да, наистина беше малко побъркан. Мразеше жените. Никога не ми каза защо. Обичаше да повтаря: „Джони, ние мъжете трябва да се поддържаме. На този свят жените причиняват повече беди от крокодилите.“ Беше луд на тема пари. Но не ги използваше за нищо. Трупаше ги в една дупка под леглото си. Казваше ми: „Когато умра, Джони, ще ги вземеш ти. На мен не ми трябват. На теб ще ти трябват. Ти си мой внук и ще ги вземеш, когато умра.“ Знаех, че няма да ми ги даде, ако научи, че съм жена. Можеше дори да ме изхвърли на улицата. Тогава, след смъртта на баща ми, при дядо дойде Стобарт. Бях в задната стаичка и чух какво му каза. — Тя погали мечето, без да ме погледне. — Каза, че е приятел на Мич и че са работили заедно. Мич му казал, че ако нещо се случи с него, неговият дял трябва да получи баща му, Фред. Ако и той умре, тогава Джони трябвало да получи парите. Дядо каза, че не желае нищо, но Стобарт настоя. „Мич и аз бяхме приятели. Сделката си е сделка. Може би ти не искаш пари, но детето ще има нужда от тях.“ Така че всеки месец получавахме по едно писмо в продължение на шест години. Дядо не знаеше, че съм подслушвала. Той дори не отваряше пликовете. Слагаше ги направо в дупката под леглото.
— Колко пари имаше там, Джони?
— Бяха твърде много, за да ги преброя. Отказах се, когато стигнах до петстотин хиляди.
— И сега всичките тези пари са у теб?
Тя ме изгледа.
— Не. Те не бяха мои. Сложих ги в една кутия и ги изпратих на ветераните в Ню Йорк като анонимно дарение. Така искаше дядо и аз го направих.
Погледнах я с възхищение.
— Но ти можеше да ги запазиш за себе си!
Очите й проблеснаха.
— За каква ме вземаш? За долнопробна крадла?
— Извинявай, мисля, че си чудесно момиче.
— Не ми пробутвай тези боклуци. Дядо беше всичко за мен. Той искаше парите да получи внука му, а ако няма внук, да отидат във фонда на ветераните. Аз не бях негов внук, а внучка. Ти не би ли постъпил като мен?
Бих ли, наистина?
— Надявам се, че бих го направил, Джони. Искрено се надявам.
— Свърши ли вече? Сега искам да сервирам вечерята на Уоли.
— Още малко. Разкажи ми за Уедърспун.
Погледът й стана мътен и тя отново погали мечето.
— Какво те интересува?
— Той ли уби дядо ти?
— Да.
— Разкажи ми.
Тя се поколеба и след малко каза:
— Махнах се оттук и започнах работа в „Скин клъб“. Майка ми ми уреди тази работа. Идвах при Уоли всяка събота и неделя с колата на майка ми. През цялото време мислех за дядо. Често се промъквах горе и го гледах, докато работеше на жабарника. Копнеех да поговоря с него, но знаех, че ще се откаже от мен. Отидох там и в деня на смъртта му. Първо отидох при жабарника, но го нямаше там, така че се промъкнах към къщата. Онова копеле Уедърспун беше при него и разговаряха. Той крещеше нещо за пари, след това чух изстрел. — Тя затвори очи и притисна мечето към гърдите си. — След това Уедърспун излезе с пистолет в ръка. Огледа се уплашено, после чу колата ти да приближава нагоре по пътя. Скри се в храстите. Знаех, че се е случило нещо ужасно и бях примряла от страх. Дойде ти и влезе в къщата. С Уедърспун те наблюдавахме от скривалищата си. След като ти си отиде, Уедърспун влезе вътре и се върна без пистолета. Качи се на мотоциклета си, който беше оставил зад къщата и замина. — Тя потрепери. — Дядо беше мъртъв. Взех парите от дупката, взех медала на баща ми и отидох при Уоли. Не му казах какво съм видяла. Това е всичко. А сега ще ме оставиш ли на спокойствие?
Изправих се.
— Благодаря. Това изяснява всичко.
Тя стана от леглото и неохотно остави мечето.
— Повече няма да ни безпокоиш, нали?
Аз я погледнах в очите и попитах направо:
— С какво го удари, Джони?
Тя замръзна на мястото си и пребледня.
— Не знам… за какво говориш.
— Ти уби Уедърспун, нали? — прошепнах аз. — Когато е отишъл в къщата на дядо ти, за да потърси още веднъж парите, ти също си била там. Видяла си как прави всичко на парчета. Проследила си го до жабарника и си го ударила по тила. Той е паднал във водата и се е удавил. Успял е да сграбчи перуката ти. Когато го намерих, в ръката му имаше кичур от нея.
Коленете й се подкосиха и тя изведнъж се отпусна върху леглото. Потърси пипнешком мечето и отново го притисна до гърдите си.
— Така беше, нали?
Сякаш мечето й даваше сили. Лицето й възвърна цвета си и погледът й просветна. Наведе се напред.
— Да, аз го убих! И се радвам, че го направих! Той застреля дядо! Как го обичах! Обичах дядо си, чуваш ли? Пет пари не давам какво ще стане с мен! Хайде, върви да кажеш на ченгетата. Когато свалих това копеле на земята, се чувствах по-добре от когато и да било! Хайде! Махай се, върви при ченгетата! — от очите й потекоха сълзи. Тя ги избърса нетърпеливо с ръка. — Хайде, махай се! Остави ни на спокойствие! Ще чакам ченгетата тук. Писна ми да се крия!
— Днес е обявено официалното заключение за смъртта на Уедърспун — казах аз тихо. — Според него става дума за нещастен случай. Все ми е едно. Човек, който продава наркотици, не заслужава да живее. Ти свърши едно добро дело, Джони.
Тя ме погледна и очите й се разшириха. Понечи да каже нещо, но замълча.
— Желая ти щастие, Джони — казах аз и й се усмихнах. — Надявам се да заживееш по-добър живот. — Ти си млада. Всичко е пред теб. Желая ти успех. И стой настрана от Сърл.
Тя се разплака и ми махна да си отивам.
— Върви да дрънкаш глупостите си другаде — простена накрая.
Оставих я да плаче над плюшеното мече. Не се отбих при Уоли Уоткинс, за да му кажа довиждане. Излязох от малката къщичка и се върнах при колата си. Запалих цигара и се замислих.
Утре щях да дам доклада си на полковник Парнъл, но щеше да е малко променен. Той щеше да го предаде в полицията и съвсем скоро отделът за борба с наркотиците щеше да обърне наопаки фабриката и
