Спогледахме се.
— Алън се закле, че отпечатъкът е случайност. Това тук доказва обратното. Струва ми се, че попаднахме на нещо, но не знам на какво.
Хелън се намръщи, като гледаше полиците.
— Може първият отпечатък да е бил случаен — каза тя. — Идеята й е харесала и тя е сложила отпечатъци и на останалите.
— Инстинктът ли ти подсказва това?
Тя поклати глава.
— Не. Ще трябва да разберем от останалите застрахователни агенти дали и те са останали с впечатлението, че отпечатъците са попаднали случайно на техните полици — рече тя, като сгъваше полиците. — Мисля като теб, Стив. Има нещо много съмнително около тези отпечатъци.
Върнах полиците в чекмеджето.
— Няма какво повече да гледаме. Да се измитаме оттук. Поне не си загубихме времето, макар че още нямаме представа къде да ги открием.
Оставихме вратата както я бяхме намерили и излязохме на площадката. Постояхме заслушани в далечния шум на уличното движение. После тръгнахме надолу по стълбите. Движехме се тихо и бързо.
На площадката на третия етаж Хелън спря и ме хвана за ръката.
— Почакай — прошепна тя настойчиво. — Чуй!
Изгасих светлината и застинахме един до друг в тъмнината. Тогава го чух — приглушен стържещ звук, който идваше някъде отдолу. Звук, сякаш някой влачеше много бавно чувал по каменен под.
Хелън се вкопчи в ръката ми.
— Какво е това? — попита задъхано.
Приближих се до парапета и надникнах надолу в тъмния кладенец. Нищо освен мрак, една черна празна бездна. Стържещият звук продължаваше.
— Там долу има някой — прошепнах аз. — Сякаш влачи нещо.
Чакахме, облегнати на перилата, целите в слух.
Скърцащите звуци се приближиха към нас в тъмнината, след което внезапен трясък на метал почти ни накара да изскочим от кожите си от страх.
— Асансьорът — казах аз. — Някой се изкачва.
Дръпнах Хелън настрана от перилата.
— Кой ли е? — каза тя и почувствах как трепери до мен.
— Успокой се. Да изчезваме.
Отстъпихме назад и чухме как скърцащият асансьор бавно се изкачва. Натиснах дръжката на вратата на една кантора, но тя беше заключена.
— Стълбите — прошепна Хелън. — Ще се спуснем, докато той се изкачва.
Хванах я за ръка и пипнешком намерихме началото на стълбите. Докато търсехме първото стъпало с крака, нов звук ни прикова на място: ужасен, тежък стон се понесе от шахтата на асансьора и сякаш изпълни цялата сграда.
— Някой е ранен — каза Хелън. — Страх ме е, Стив.
Притиснах я към себе си, докато се вслушвахме. Асансьорът се изкачваше бавно. Вече беше близо до нашата площадка. През прозорчето на вратата зърнах неговите очертания. Той се приближаваше все по- бавно и по-бавно, докато накрая спря на няколко ярда от нас.
Отвътре долетя слаб звук, който пресече дъха на Хелън — тежка въздишка и шум от свличащо се тяло.
Извадих пистолета си, дръпнах Хелън зад мен и запалих фенерчето. Лъчът освети решетката на асансьора. Хелън тихо изпищя — по пода на асансьора се процеждаше кръв и се стичаше в шахтата.
Пристъпих напред и надникнах в асансьора, като фенерчето трепереше в ръката ми.
Портиерът се поклащаше, облегнат на стената. Телените му очила висяха от едното ухо. По лицето му имаше кръв и очите му бяха безжизнени. Когато тръгнах към него, отпуснатото му тяло се помръдна, той се отлепи от стената и се свлече по решетката.
Някъде в далечината тишината на нощта бе раздрана от пронизителния вой на полицейска сирена.
ТРЕТА ГЛАВА
I
— Кой е този? — попита Хелън с леко треперещ глас. Тя се приближи и застана до мен.
— Портиерът — отвърнах, като се вслушвах в звука на приближаващата сирена. — Дръж фенерчето.
Пъхнах й го в ръката, извадих носната си кърпичка и отворих с нея решетката. Наведох се над неподвижното тяло и го обърнах. Той беше намушкан между врата и рамото. Повдигнах клепача му, но можех и да си го спестя. Знаех, че е мъртъв.
Полицейската сирена стана оглушителна и аз мярнах червената лампа през прозорчето на главния вход.
— Нагоре по стълбите! — усетих дъха на Хелън, която ме хвана за ръката. — Ще им наскочим, ако използваме алеята. Бързо!
Някой започна да блъска по входната врата. Отдръпнах се от тялото на портиера и двамата с Хелън се втурнахме нагоре по стълбите. Чу се остро иззвъняване от стаята на портиера и блъскането по вратата се поднови.
Стрелнахме се безшумно нагоре по стълбите.
— Най-горния етаж! — каза Хелън задъхано. — Там има пожарен изход.
Стигнахме последния етаж и звуците отдолу ни подсказваха, че полицията е влязла в сградата. Хелън вече сваляше резетата, когато аз насочих фенерчето към вратата на пожарния изход.
— Знаеш ли накъде води? — попита тя.
— Скоро ще разберем. Не можем да я залостим след нас и това ще им покаже накъде сме тръгнали.
Тя отвори вратата и надникна към нощното небе, слабо осветено от далечни неонови надписи, и към огрените от прожектори покриви на скъпите кина и ресторанти.
Когато я последвах на покрива, един глас изрева от приземния етаж.
— Има ли някой горе?
Припряно затворих вратата. Един бърз поглед към желязната противопожарна стълба ме убеди, че тя води към алеята. Забелязах също един патрулиращ полицай, който стоеше пред сградата и наблюдаваше улицата.
Хелън беше отишла до задната част на зданието и ми махаше. Отидох при нея.
— Едно ченге наблюдава предния вход. — казах аз. — Не можем да използваме стълбата.
— Ще слезем оттук — отвърна тя, като посочи. — Малко е височко, но ще се справим.
На около двайсетина стъпки под нас имаше плосък покрив. От миризмата, която се носеше от една полуотворена капандура, се досетих, че това е китайският ресторант, който бях забелязал днес следобед.
— Ще счупим някой крак — казах аз колебливо.
— Няма, ако паднем както трябва — отговори тя и преди да успея да й попреча, седна на ръба на покрива, хвана се за улука и увисна. После се пусна и демонстрира жиу-жицу падане, като се приземи в бърза последователност на пети, ръце и рамене. Само секунда по-късно беше отново на крака.
— Няма нищо страшно — извика тя шепнешком. — Хайде, скъпи!
Изругах тихо, докато се провесвах от ръба на покрива. Бях много по-тежък от нея и си представих ясно как ще си счупя най-малко някой глезен. Пуснах се, като се опитвах да имитирам нейното падане. Приземих се с трясък, който ми изкара въздуха. Останах за момент зашеметен, след което тя ме дръпна за ръката и аз се изправих бавно на крака.
