се, че ще намеря водолазен костюм, скрит някъде около езерото. За теб е било лесно да преплуваш до острова под вода, да убиеш момичето и да се върнеш, без да те видят. Добра идея, Алън, но си забравил за личното си досие.
Той стана, а лицето му сега беше твърдо като гранит.
— Идваш ли с мен? — попита той. — Ще ти дам една трета от всичко, когато искът успее.
— Няма да успее — казах аз. — С теб е свършено, Алън. Ако не беше убил момичето, щях да ти дам време да се отървеш, но сега ще трябва да приемеш това, което те чака. Съжалявам. Сигурно си бил луд да направиш такова нещо, но ти си го направил и сега ще трябва да си платиш.
Той отиде до бюрото в нишата на прозореца, дръпна едно чекмедже и извади пистолет. Обърна се и го насочи към мен.
— Ще доведа всичко докрай — каза той с дрезгав и треперещ глас. — Имам половин милион. Ако не мога да получа останалите, ще мина и без тях. Нито ти, нито някой друг може да ме спре!
— Не ставай глупак — казах аз. — Ако ме убиеш, няма да постигнеш нищо. Не можеш да стреляш в място като това, без да си навлечеш неприятности. Никога няма да се измъкнеш. — Аз станах. — Отивам в полицията, Алън. Имаш 20 минути. Постъпи, както смяташ за най-добре. Каквото и да направиш, ти си загубен.
Обърнах му гръб и тръгнах към вратата.
— Спри! — каза той и чух щракването на предпазителя.
Погледнах към него през рамо.
— Довиждане, Алън. Желая ти късмет — казах аз, отворих вратата и излязох в коридора.
Той просто стоеше там, докато лицето му се разпадаше на парчета, а пистолетът увисна в ръката му.
— Довиждане, Стив — отвърна той.
Затворих вратата и отидох до асансьора. Поддържах приятелски отношения с него, откакто беше постъпил в компанията. Харесваше ми. Стана ми доста зле, когато отворих вратата на асансьора.
От шума на внезапния изстрел се почувствах, сякаш някой ме ритна под сърцето.
III
Последните камъчета от мозайката се нагласиха чак към 17 часа същата вечер. Може би щеше да стане и по-късно, ако не ме беше осенило вдъхновението да отида и да говоря с Мира Лантис, приятелката на Пери Райс.
Щом й разкрих как стоят нещата, тя загуби самообладание и се разприказва.
Успя да ме убеди, че не е имала нищо общо нито с отвличането на Джойс Шърмън, нито със заговора за издоява-нето на застрахователните компании с милион и половина долара.
Когато разбра, че Райс ще бъде съден по обвинение за убийство, тя стана много отзивчива, отговори на въпросите ми и ми позволи отново да огледам спалнята на Джойс Шърмън.
С информацията, която получих от нея, аз вече бях готов да завърша случая. Отидох до полицията и прекарах там половин час, обяснявайки положението на Хакет. След като го убедих, телефонирах на Медъкс и го помолих да дойде.
Той пристигна след по-малко от десет минути и се втурна в кабинета на Хакет, където ние го чакахме. Докато аз бях говорил с Гудиър, хората на Хакет бяха открили Корин Кон. Тя беше отседнала в пансион на Каньон Драйв.
— Дължиш ми 15 хилядарки — казах аз, когато Медъкс се настани пред мен. — Разреших случая и вече сме готови да започнем окошарванията.
— Вярно ли е това? — попита Медъкс. — Ако е вярно, нямам нищо против да накарам оръдията да заговорят. Райън ме побъркваше цял ден.
— Ще вървим ли? — попита нетърпеливо Хакет.
— Добре — казах аз. — Отиваме при мисис Кон — съобщих на Медъкс. — Ние тримата и още две ченгета, в случай че тя стане груба.
— Кажи ми какво става — каза Медъкс, като ни последва навън от кантората. — Как се справи със случая?
— Чрез неизпълнение на заповеди — казах аз и му се ухилих. — Ако бях стоял далеч от Спрингвил, както ми беше казал, този случай никога нямаше да бъде изяснен. Затова и ще ти струва 15 хиляди.
— Не бъди толкова дяволски самодоволен — озъби се Медъкс. — Кой стои зад тази работа?
Отместих се настрана, за да го пусна да влезе в колата пръв. Седнах отпред с едно от ченгетата.
— Гудиър — отвърнах аз.
Останахме безмълвни чак докато стигнахме до пансиона на Каньон Драив.
Спряхме на няколко ярда от къщата, слязохме и се изкачихме бързо по стълбите. Хазяйката, предварително предупредена, вече ни беше отворила вратата.
— Втория етаж. Вратата срещу стълбите — прошепна тя, а очите й щяха да изхвръкнат от възбуда. — Цял ден не е излизала.
Хакет каза на едното от ченгетата да остане във фоайето, а на другото да заобиколи и да наблюдава гърба на сградата.
Той ме погледна.
— Ти се разправяй — каза той. — Аз ще поема, щом станеш готов.
— Дявол да го вземе, щеше ми се да знам за какво е всичко това — изсумтя Медъкс. — Не можеше ли да ми кажеш, преди да излезем от полицейското управление?
— Нямаше време, а освен това ми се щеше да е добре режисирано. Искаш нещо, което си струва парите, нали?
Качих се по стълбите пръв, спрях пред вратата, почуках и зачаках.
След миг вратата се отвори и една жена, която приличаше на Корин Кон застана пред мен и ме погледна със стреснати сини очи.
— О, мистър Хармъс…
— Здравейте — казах аз, — може ли да влезем?
— Ами, аз… не мисля. Не е почистено. Кои са тези хора?
— От ляво на дясно: мистър Медъкс, шеф на Юридическия отдел на „Нашънъл Фиделити“, и полицейски капитан Хакет-казах аз. — Искаме да говорим с вас за иска, който предявявате.
Тя поклати глава.
— Съжалявам, но трябва Да говорите с мистър Райън. Той е моят адвокат.
— Вече говорихме с него. Той се оттегли от вашия случай, мисис Кон, или трябва да ви наричам мис Джелърт? — казах аз и тръгнах напред, като я избутах назад в един голям, добре обзаведен хол.
Хакет и Медъкс ме последваха и Медъкс затвори вратата.
Тя отстъпваше, а лицето й пребледняваше.
Всички седнахме.
— Ще бъда кратък казах аз. — Ще бъде честно пред вас да ви кажа какво знам. Мистър Медъкс още не е посветен, така че ще ме изтърпите, ако навляза в подробности.
— Не искам да слушам — каза тя. — Искам адвоката си.
— Не мисля, че вашият адвокат би могъл да ви помогне, дори и да искаше да се забърква в това, а той не иска — казах аз. — Гудиър е мъртъв. Преди да умре, той се разприказва.
Тя замръзна неподвижна, пребледняла и безмълвна.
— Историята започва преди пет години в Сан Бернардино — казах аз, като запалих цигара и се настаних удобно. — Вие и сестра ви Корин сте работили в нощен бар. Корин била омъжена за Джак Кон, един дребен престъпник. Случайно Корин среща Пери Райс, който отчаяно търсел момиче, от което да излезе звезда. Корин била получила известна театрална подготовка, преди да стане стриптизьорка. Убедила Райс, че тя е момичето, което той търсел. Имала талант, външен вид и подходяща фигура, но миналото й пречело. Била омъжена за мошеник, който вече бил лежал в затвора десет години. Била стриптизьорка в евтин нощен бар. Тя самата била лежала в затвора за неприлични представления. Не съвсем добро минало за една прочута филмова звезда, минало, което пресата със сигурност щяла да изрови. Но Райс търсел звезда. Ако се върнел
