така с мен, така че се прибрах в дупката си. Сега не съм много сигурен, че искам да разговарям с теб.
Карлос спусна единия си крак на пода.
— Аз съм предпазлив човек — каза той. — Трябва да бъда предпазлив. Когато разбрах че си идвал, се обадих на Гроти. Най-напред трябваше да науча повече подробности за теб. Това е разумно, нали?
Очите на Фенър се присвиха.
— Аха — каза той.
— Гроти казва, че си о’кей.
Фенър вдигна рамене:
— И какво от това?
— Мога да ти намеря работа. Но трябва да ми покажеш, че си от моя тип.
— Нека се повъртя около теб известно време. Може да се окаже, че ти не си от моя тип.
Карлос се усмихна. В усмивката му нямаше радост.
— Имаш голямо самочувствие. Това само по себе си не е лошо. Фенър стана.
— Карам я някак — отвърна той рязко. — Къде отиваме от тук?
Карлос стана от канапето. Поприказвай си с момчетата. След това ще отидем до пристанището. Там имам малко работа, която ще ти се стори интересна.
Фенър попита:
— Няма ли ти да ми плащаш заплатата?
— Какво ще кажеш за сто долара, докато свикнем един с друг?
— Ще трябва да свикнем много бързо — отвърна Фенър сериозно. — Това за мен са трохи за пилци. Той излезе и хлопна вратата след себе си.
Около един час по-късно Фенър, Карлос, Райгър и Бъгси влязоха в едно кафене. То беше препълнено и множество любопитни очи ги проследиха, докато го прекосиха и изчезнаха зад една врата със завеса.
Фенър установи, че Бъгси е готов да се сприятели с него. Той беше нисък, набит, склонен към затлъстяване човек, с кръгло, петнисто лице, засмени очи с цвят на касис и устни като кренвирши.
Райгър мразеше Фенър и двамата го знаеха. Той вървеше до Карлос, а Фенър и Бъгси ги следваха. Минаха по къс коридор и слязоха по някакви стълби. Въздухът в коридора беше влажен и миришеше лошо. Беше много тихо. В долния край на стълбите имаше врата. Карлос я отключи и влезе вътре.
Помещението беше много обширно и Фенър забеляза, че когато Бъгси натисна вратата, за да я отвори, трябваше да използва доста сила. Беше масивна и се затвори с тежко хлопване.
Нямаше друго осветление освен двете светли петна в далечния край. Карлос и Райгър тръгнаха към тях, а Фенър остана на място. Погледна въпросително към Бъгси.
Той присви устни.
— Това е офисът му — обясни тихо той.
— И какво ще правим, тук ли ще стоим?
Бъгси кимна.
Карлос седна зад голямата маса под светлите петна.
— Доведи го — нареди той на Райгър.
Райгър изчезна в тъмнината и Фенър чу как отключва някаква врата. След по-малко от минута той се върна, като влачеше човек. Теглеше го с разсеян вид за предната част на сакото, като че ли беше чувал с картофи. Отиде до един стол недалеч от Карлос и го стовари върху него.
Фенър се приближи. Човекът беше китаец. Беше с износен черен костюм, седеше превит на две, с длани мушнати под мишниците.
Фенър погледна Бъгси, който пак присви устни, само че този път не каза нищо.
Райгър дръпна главата на китаеца назад.
Фенър направи леко движение напред и спря.
Лицето на китаеца блестеше на ярката светлина. Кожата му беше толкова изпъната, че приличаше на череп. Устните се бяха отдръпнали от зъбите и само черни сенки показваха къде са очите.
Китаецът седеше, без да каже дума. Райгър го хвана за малката опашчица на тила, дръпна главата му назад, после я бутна напред.
Карлос се усмихна.
— Инатливо магаре, нали, Райгър? — Той отвори едно чекмедже, извади нещо и го сложи на масата. — Сложи ръката му на масата.
Райгър хвана тънката китка на китаеца и я дръпна. Китаецът стискаше дланите си под мишниците и Фенър забеляза какво чудовищно усилие прави, за да ги задържи там. Последва тишина, докато Райгър се напрягаше. Фенър видя как инч след инч ръката излезе от убежището си. По лицето на китаеца се появиха капчици пот, а измежду зъбите му се процеди нисък приглушен стон.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Фенър Бъгси.
Той му махна с ръка, но не отговори нищо. Продължи да гледа тримата около масата, сякаш беше омагьосан и не можеше да говори.
Тънката, подобна на птичи крак, ръка постепенно се показа и Райгър я натисна върху масата с напрегната усмивка. От мястото, където стоеше, Фенър можеше да види изцапаните с червено парцалчета, увити около пръстите.
Карлос бутна към китаеца евтин бележник, малко шишенце мастило и четчица.
— Пиши — каза му той.
Китаецът не каза и не направи нищо.
Карлос погледна към Фенър.
— Ела тук — каза той. — Искам да видиш това.
— И оттук виждам — отговори Фенър равно.
Карлос вдигна рамене. Той взе предмета, който беше извадил от чекмеджето, и небрежно го постави върху един от пръстите на китаеца.
Фенър бавно се обърна с гръб към групата и улови Бъгси за лакътя.
— Ако не ми кажеш какво означава всичко това, ще го прекратя — каза му той пресипнало. Лицето на Бъгси позеленя.
— Старецът има трима сина у дома си — обясни той. — Карлос иска от него да ги повика тук, за да ги завърти в бизнеса. Ще му донесат по четири хилядарки на глава.
От другия край на стаята неочаквано се чу вик. Фенър се обърна. Китаецът пишеше. Карлос се изправи и мътните му очи следяха всяко помръдване на четчицата. Когато писмото беше готово, китаецът се облегна назад. Карлос бръкна под сакото си и извади пистолет. Пристъпи бързо към китаеца, опря цевта в тила му и натисна спусъка. Трясъкът на изстрела прокънтя невероятно силно в тихото помещение.
Карлос прибра пистолета и отиде до масата. Взе писмото, сгъна го внимателно и го сложи в портфейла си.
— Кажи на Найтингейл да се отърве от него — нареди той на Райгър, после отиде при Фенър.
Спря се пред него и го изгледа изпитателно.
— Харесва ли ти моят бизнес? — попита го той. Фенър го засърбяха ръцете да го сграбчи. Вместо това, му каза тихо:
— Може би си имаш причина, но без да я знам, ми се струва малко прекалено. Карлос се засмя.
— Ела да се качим горе. Ще ти кажа за какво става дума.
Кафенето горе му се стори много реално в сравнение с помещението долу, от което го бяха побили тръпки. Седна на една малка маса в ъгъла и набързо пое три глътки горещ въздух. Карлос седна срещу него. Бъгси и Райгър излязоха и изчезнаха надолу по улицата. Карлос извади торбичка и започна да свива цигара. Тютюнът беше жълтокафяв, на нишки. Една мулатка донесе две чаши много силно кафе без мляко. Когато тя си отиде, Карлос заговори:
— Сега си в играта. Ако не ти харесва, кажи ми направо и можеш да си вървиш. Ако решиш да останеш, ще ти обясня какъв точно е бизнесът. След като научиш, ще трябва да останеш в него. Разбираш ли за какво говоря? — той се усмихна с празна усмивка.
Фенър кимна:
— Оставам.
Карлос го предупреди:
