Барманът вдигна рамене.
— Харчи пари. От богатите плейбои е, предполагам.
— Тук някъде ли живее?
— Човек, който има такава лодка, не би искал да живее тук някъде, нали?
Фенър пресуши половината джин.
— Коя е дамата? Барманът се ухили.
— Не мога да им хвана двата края. Този тип сякаш е получил държавна поръчка да ги изпробва.
Бъгси се обади:
— Хубава професия. Може би му трябва малко помощ?
Фенър попита:
— Къде може да го срещне човек?
— Да го срещне? Ходи насам-натам. Най-често е в казиното на Нулън.
— Значи Нулън има казино, а? — попита Фенър и погледна Бъгси.
Той се усмихна презрително.
— Нулън е девета дупка на кавала.
Фенър остави чашата си на масата.
— Започвам да вярвам в това — каза той, улови Бъгси за лакътя и го изведе на слънце.
Казиното на Нулън беше недалеч от къщата на Хемингуей, на ъгъла на „Оливиа“ и „Уайтхед“.
Фенър взе такси, за да хвърли едно око на къщата на Хемингуей. После отиде в казиното.
Нощта беше топла, пълна с шумове и речни миризми. Казиното беше в дъното на голяма градина и една полукръгла алея водеше до голямата двойна врата отпред. Двойните еркери и сводестите прозорци със златнобоядисани кепенци придаваха на постройката благороден вид.
Много коли пропълзяваха до вратите, разтоварваха пътниците и отново излизаха на улицата.
Фенър плати на таксито и тръгна по широките каменни стъпала. Вратите бяха отворени и когато се изкачи, пред очите му се откри просторно ярко осветено фоайе.
Край вратата стояха двама души, които го изгледаха напрегнато. Реши, че са от биячите на Нулън. Мина през фоайето и влезе в голяма зала. На две от масите вътре се играеше. Той я обиколи, като се оглеждаше внимателно с надежда да види момичето от лодката.
Не бяха минали и пет минути, когато един нисък кубинец с вечерно облекло се приближи до него.
— Вие ли сте мистър Рос? — каза той учтиво.
— Да, аз съм. И какво от това? — попита Фенър.
— Бихте ли дошли в офиса, за момент? Фенър се усмихна.
— Тук съм, за да се забавлявам — каза той… — Какво да правя във вашия офис?
Двамата мъже, които пазеха на вратата изведнъж си пробиха път през тълпата в залата и застанаха от двете му страни. Усмихнаха се, но очите им не участваха в усмивките.
Кубинецът каза меко:
— По-добре е да дойдете. Според мен.
Фенър вдигна рамене и тръгна след него. Пресякоха стаята, излязоха във фоайето и влязоха в малка врата от ляво.
Нулън се разхождаше напред-назад с наведена глава и голяма пура между зъбите. Когато Фенър влезе, той вдигна поглед.
Кубинецът затвори вратата, а двамата биячи останаха навън.
На Фенър му се стори, че Нулън изглежда по-добре. Беше чист и вечерният костюм му отиваше.
— Какво търсиш тук? — попита той.
— Мислех, че това място е за широката публика — отвърна Фенър. — Какво те тормози?
— Тук не допускаме никой от шайката на Карлос.
Фенър се засмя. Отиде до едно голямо кожено кресло и седна.
— Не се цупи — каза му той.
Нулън стоеше прекалено неподвижно.
— По-добре изчезвай и повече не идвай…
Фенър вдигна ръка.
— Кажи на маймуната да си върви. Искам да поговоря с теб.
Нулън се поколеба, но после направи знак на кубинеца и той излезе.
— Доникъде няма да стигнеш, ако се държиш грубо с Карлос — каза Фенър и протегна дългите си крака. — Защо не станеш малко по-умен?
— Каква е играта ти? — попита Нулън. — Има нещо у теб, което не ми харесва.
Фенър отговори със сериозен тон:
— Не съм много сигурен. Но имай готовност. Ако се окажа прав, може да се наложи да обърна този град нагоре с краката. За да го направя, ще ми трябваш ти. Не ми харесва Карлос и не ми харесва бизнесът му. Искам да изчистя града от него.
Нулън се засмя.
— Ти си луд! Карлос е достатъчно голям, за да те размаже.
Фенър кимна.
— Така изглежда на пръв поглед, но ще се случи нещо друго. Ти също искаш този тип да го няма, нали?
Нулън се поколеба, после кимна.
— Да — каза той. — Но това няма да стане докато съм жив, за да го видя.
Фенър разгледа върховете на обувките си.
— Имаш ли хора, ако потрябват?
Нулън се приближи и седна.
— Да имам. Но не са от същата класа. Ще ги е страх да се забъркат в каквото и да било.
Фенър се ухили.
— Не и когато Карлос започне да се подхлъзва. Хората ти ще ми трябват тогава.
Нулън стисна дланите си. Последва дълга пауза, през която той размишляваше. След това каза:
— Играеш опасна игра. Ами ако отида и си поприказвам с Карлос?
Фенър вдигна рамене.
— Защо ти е да го правиш? Ако само ме изчакаш да прочистя града, само ще спечелиш.
— О’кей, давай тогава. Ще се присъединя, когато видя, че имаш напредък. И не си мисли, че ще прочистиш и моята територия, защото няма да стане. Само едно нещо да направиш, което да не ми харесва, и ще те смачкам.
Фенър се изправи.
— За това сега няма да мислим. После ще можем да се погрижим и за тази страна на въпроса.
Нулън го погледна подозрително.
— Нямам ти доверие, Рос, много хитър ми изглеждаш.
— Кой е Тейлър? — попита Фенър неочаквано.
— Тейлър? Какво общо има той с теб? — очите на Нулън изведнъж заблестяха и го загледаха изпитателно.
— Видях лодката му днес следобед. Хубава лодка. Чух че от време на време идвал в заведението ти и реших да го поогледам.
Нулън стана и отиде до вратата.
— Вече е тук.
Фенър го последва до главната зала.
— Покажи ми го. Искам да се запозная с него.
Нулън премина през тълпата, като се оглеждаше вляво и вдясно, после каза:
— Играе на третата маса. Седи до блондинката.
Фенър видя момичето. Изглеждаше чудесно. Меката светлина караше червеникавозлатистата й коса да блести, засенчваше очите й и открояваше червените й устни. Носеше черна рокля, която й отиваше твърде много. Фенър попита:
— Коя е мацката? — Каза го много небрежно.
