жестоки очи каза:
— Така ли? Добра идея. На всички ни ще уреди бляскави погребения, без съмнение.
Фенър каза тихо:
— Запознай ме с момчетата.
Нулън започна:
— Това е Скейф — посочи този, който беше заговорил, — Скалфони е със зелената риза, Кемерински е този с щеката, а Мик Алекс е с присвитите очи.
Фенър си помисли, че това е добра сбирщина плъхове. Кимна им.
— Хайде да си поговорим — каза той и се запъти към високите столове, поставени край масата за билярд. — Ще пийнем ли по нещо?
— Кой е този тип, шефе? — попита Скейф.
Нулън се усмихна кисело:
— Той е хитър. Няма да пропаднете с него.
Всички седнаха на една пейка и зачакаха бармана да донесе питиетата. Фенър каза:
— Това е мое парти, Нулън ще плати.
Скалфони, дребен сух италианец, каза:
— След малко имам среща с една дама. По-добре веднага да преминем към въпроса.
Останалите изсумтяха. Фенър каза:
— Карлос прекалено дълго се е задържал като едра риба в този град. Трябва така да го опарим, че да се махне. Искам вие да се заловите с това. Не става дума за пикник. Това е война.
— Колко струва?
Фенър погледна към Нулън.
— Това е твоя грижа.
Нулън се замисли, после каза:
— По две хиляди на всеки и сигурна работа, когато поема нещата в свои ръце.
Кемерински зачопли замислено носа си.
— Смяташ да поемеш бизнеса на Карлос?
Нулън поклати глава.
— Не. Моят бизнес е много по-добър от неговия. Остави това на мен.
Кемерински погледна Скейф.
— Две хилядарки не са кой знае колко пари, но пък с удоволствие бих пръснал онази шайка, ако има как да се отърва след това.
Скейф каза:
— Да бъдат три хиляди.
Нулън поклати глава.
— Не става — каза той. — Две са предостатъчно.
Последва тишина, после Алекс с присвитите очи каза:
— Аз съм готов.
Другите се поколебаха, после се съгласиха. Фенър изду бузи. „Дотук добре“ — помисли си той.
— Ще ни трябва лодка. Някой от вас има ли моторница?
Кемерински каза, че има. Фенър кимна.
— На север от Кий Ларго има едно място, което се нарича Блек Сизър Рок. Там Карлос държи лодките си. Там Тейлър поема китайците и ги отвежда. Можем да отидем да хвърлим едно око на това селце.
Скалфони разлюля късите си крака.
— Имам точно това, което им трябва на онези — каза той и се ухили ледено. — Какво ще кажете за един чувал бомби?
Фенър огледа стаята.
— Бомби? — попита той. — Да, разбира се. Вземи ги.
— След това по лицето му пропълзя ледено изражение.
— Разбира се — повтори той, — това е съвсем добра идея.
— Ченгетата ще вдигнат много шум заради тези бомби — каза Нулън с тревога.
Фенър поклати глава.
— Ченгетата няма да се разтревожат чак толкова заради Карлос. Когато разберат че е пукнал, ще окачат празнична украса из града.
Скалфони стана.
— Кога тръгваме? — попита той нетърпеливо.
— Сега. Веднага щом лодката е готова и вие съберете малко оръжия.
Скалфони се поколеба, после вдигна рамене.
— Имам среща, но май дамата ще трябва да почака. Струва ми се, че тази вечер ще имаме истинско тържество.
— Къде е лодката — попита Фенър.
— На пристанището, срещу хотел „Сан Франциско“.
— Добре. Можем ли да се срещнем след един час на лодката?
Всички се съгласиха и Фенър излезе заедно с Нулън. Когато тръгнаха по улицата, той му каза тихо:
— Ако бях на твое място, щях да отида при ченгетата, за да поискам охрана. Ако Карлос реши, че си забъркан в това, може да направи някой номер с казиното ти. Стой настрана докато не свършим. Поискай от ченгетата да ти изпратят няколко души, кажи им, че очакваш неприятности.
Нулън го погледна с безпокойство, каза, че ще послуша съвета му и изчезна в тъмнината.
Фенър се отправи към пристанището по задните улички. Вървеше бързо, шапката му беше нахлупена колкото се може по-надолу върху лицето, очите му оглеждаха тъмните сенки. В момента нямаше намерение да попадне на някого от хората на Карлос. Знаеше, че Карлос го търси. Фенър си каза, че следващите двадесет и четири часа ще бъдат много по-интересни от изминалите двадесет и четири.
Когато се приближаваше към пристанището по „Негро Бийч“, видя пред себе си една кола с включени габарити, спряна под улична лампа. Вгледа се в нея и забави крачки, без да му е съвсем ясно защо го прави. Някак си, на пустата тъмна улица, тази кола изглеждаше прекалено самотна, прекалено биеше на очи. Той изведнъж се шмугна в близкия вход, защото забеляза, че перденцето на задното стъкло помръдна. Нямаше вятър и го обзе неприятното чувство, че някой го е наблюдавал, докато се е приближавал.
В тишината ясно чу запалването на мотора и включването на скорост. Колата тръгна бавно напред. Фенър остана във входа, докато червените стопове не се скриха зад ъгъла. Потри брадичката си замислено, след това отново излезе на тротоара.
Не продължи напред, а спря и се ослуша. Едва долови свистене на гуми някъде далече. На устните му заигра студена усмивка. Колата беше отишла напред само за да завие. Щеше да се дойде пак.
Бързо пресече улицата и се скри в тъмната сянка на друг вход. Облегна се плътно до стената, напипа пистолета си и го извади от раменния кобур. Освободи предпазителя и насочи късата цев към обсипаното със звезди небе.
Колата излезе от една пряка. Набираше скорост. Светеха само габаритите й и когато мина покрай него, от прозореца затрещя ураган от изстрели.
Фенър чуваше как куршумите шибат стената на отсрещната страна на улицата, там, където беше преди малко. Някой косеше с „Томсън“ и Фенър не можеше да не е благодарен, че се махна оттам. Когато колата мина покрай него, той стреля три пъти. Чу как се чупи предното стъкло, после колата изви, качи се на бордюра и се заби в една витрина.
Фенър изтича навън покрай колата и се скри в един тъмен проход между две къщи. Застана на коляно и надникна, за да види какво става.
От колата излязоха трима души. „Единият — помисли си той, — е Райгър.“ Те хукнаха, за да се прикрият. Фенър постави средния на мушката и натисна спусъка. Мъжът се олюля, помъчи се да запази равновесие и падна по очи на паважа. Другите двама успяха да се скрият. Започнаха да стрелят към прохода, единият с „Томсън“, другият с автоматичен пистолет. Фенър не се безпокоеше от този с пистолета, а от този с автомата. Куршумите къртеха парченца от тухления зид и се наложи да се отдръпне назад, защото сред тях имаше и късчета бетон, които бяха опасни. Спомни си пътуването с лодката и се отдръпна още по-назад. Не
