— Хайде да се разберем — каза им Фенър. — Дошли сме, за да извадим от строя лодките на Карлос. Трябва да го направим бързо и с минимум неприятности. Скалфони, ти ще носиш бомбите. Скейф и аз ще вземем автоматите, а Алекс ще ни прикрива с пистолета си. Кемерински остава при лодката, става ли?
Те изсумтяха в знак на съгласие.
Когато навлязоха в малкото естествено пристанище, Скейф извади двата автомата и даде единия на Фенър. Скалфони излезе от каютата с черна чанта в ръка.
— Не стойте близо до мен — каза им той. — Тези ананаси са доста капризни.
Засмяха се.
— Ако някой улучи тази чанта — каза Алекс. — Поне ще ти спести погребението.
Лодката направи полукръг и застана до кея, а Кемерински изключи контакта. Двигателят угасна с леко вибриране.
Скейф скочи от кърмата на кея и Алекс му подаде въжето. Докато другите слязат, той завърза лодката. Кемерински подаде на Скалфони чантата с бомби.
— Ослушвай се — каза Фенър. — Щом чуеш експлозиите, пали мотора. Може да се наложи да тръгнем веднага.
— Разбира се — отговори Кемерински, — всичко ще бъде наред. Пазете се.
Тръгнаха към селото. Пътят от пристанището беше неравен и тесен. Беше осеян с камъни и Скалфони се спъна. Останалите започнаха да го ругаят.
— Внимавай къде стъпваш — просъска му Алекс.
— Внимавам — отговори Скалфони. — Както се плашите, човек ще си помисли, че тези бомби са опасни. Ами те може и да не гръмнат в края на краищата.
— Ще минем по тъмните улички — каза Фенър. — Двама да тръгнат напред, аз и Скалфони след това. Не бива да привличаме вниманието.
Беше топла нощ и луната светеше силно. Фенър и Скейф бяха увили автоматите в парчета зебло. Минаха през покрайнините на селото, по малки площадчета и безлюдни улички. Няколкото местни рибари, които срещнаха, ги изгледаха с любопитство, но не видяха нищо повече от тъмни силуети.
След едно стръмно изкачване те отново стигнаха до морето, което блещукаше на няколкостотин фута под тях.
— Предполагам че е това — каза Фенър.
Долу, на края на склона се виждаха голяма дървена къща и бетонен кей, край който имаше шест големи моторни лодки, завързани за железни халки. Два от прозорците на къщата светеха, а вратата беше полуотворена и хвърляше ивица светлина върху мазната водна повърхност.
Погледнаха мълчаливо надолу.
— Дай бомбите — каза Фенър. — Всеки да вземе по две. Останалите остават при Скалфони. Най-напред ще нападнем къщата. Когато се справим с хората, ще започнем с лодките. Трябва да ги потопим.
Скалфони отвори чантата и извади две бомби. Подаде ги на Фенър. Бяха направени от къси парчета двуинчова тръба. Фенър изчака всеки да вземе по две, после каза:
— Скейф и аз ще се заемем с къщата. Скалфони, бъди готов за лодките. Алекс, оставаш тук и идваш на помощ, ако стане напечено.
Скалфони разкопча ризата си и мушна останалите бомби вътре.
— Ако сега паднеш, наистина ще станеш на пихтия — каза му Фенър и се ухили.
— Аха! — отговори Скалфони. — Страх ме е даже да дишам.
Фенър взе бомбите в лявата си ръка, а автомата в дясната.
— О’кей — каза той, — да тръгваме.
Фенър и Скейф бавно се заспускаха по склона.
— Ще минеш отдясно, а аз отляво — каза Фенър.
— И без стрелба, освен ако не се наложи.
По слабото лице на Скейф се появи подигравателна гримаса.
— Ще се наложи и още как! — каза той. По средата на склона и двамата спряха. От къщата беше излязъл човек и вървеше към кея.
— Това усложнява нещата — каза Фенър.
Човекът стигна до лодките и се загледа към морето. Фенър започна отново да се спуска.
— Изостани малко — каза той на Скейф. — Ако сме двамата по-лесно ще ни чуе.
След това продължи тихо надолу. Мъжът стоеше изправен, неподвижен, с гръб към него. Фенър стигна началото на кея и се изправи. Сложи двете бомби в ризата си. Вниманието му беше толкова ангажирано с онзи пред него, че дори не трепна от допира със студения метал. Готов да стреля с автомата, той продължи бавно напред. Когато беше на около десет крачки от човека, той ритна малко камъче, което цопна във водата. Фенър замръзна на мястото си. Застанал неподвижно, той мушна пръста си в спусъка.
Мъжът се обърна през рамо, видя Фенър и трепна.
— Не мърдай — каза му Фенър и вдигна автомата.
На лунната светлина се виждаше, че мъжът е кубинец. Виждаше бялото на очите му, когато те се напрягаха да изскочат от орбитите си. Кубинецът потрепери за миг от изненадата, после падна на колене и бръкна под сакото си. Фенър го изруга тихо и натисна спусъка. Пусна много кратък откос. Кубинецът падна назад, хванал гърдите си с ръце. След това се претърколи във водата.
Фенър скочи веднага. Наблизо имаше два варела и той се скри зад тях. Само секунда след това от къщата затрещя автоматичен огън. Чу как куршумите дрънчат по ламарината на варелите и го лъхна силна миризма на нафта, която му подсказа, че са пробити.
Автоматът не преставаше да трещи и виелицата от куршуми беше такава, че той трябваше да легне плътно по очи в пясъка. Очакваше всеки момент да усети как куршумите разкъсват тялото му. Бръкна с ръка и извади бомбите. Взе едната в ръка и я запрати над варелите към къщата. Чу как се удря в нещо и пада на земята.
Толкова може да се очаква от работата на Скалфони, помисли си той.
Автоматът спря да трещи и последвалата тишина беше почти болезнена. Фенър пропълзя до края на варела и надникна предпазливо. Светлините в къщата бяха изгасени и вратата беше затворена. Намери пипнешком другата бомба и я хвърли към вратата. Още с показването на ръката му, автоматът затрака отново. Успя да се скрие навреме.
Бомбата удари вратата, проблясна огън и се чу оглушителен гръм. Разхвърчаха се трески. На Фенър му се зави свят от експлозията. След това промени мнението си за бомбите на Скалфони. Автоматът спря. Фенър отново погледна иззад варела и видя, че вратата е изкъртена и виси само на една панта. Боядисаното дърво беше опушено и натрошено. Докато гледаше, откъм другия край на къщата се чуха още две оглушителни експлозии. Предположи, че Скейф върши своята работа.
Подпря автомата на варела, изстреля дълъг откос към къщата и отново се скри. Отвътре някой отговори с неравномерен откос и Фенър изстреля половината пълнител. Последва дълго затишие.
Фенър погледна нагоре и видя как Скалфони се спуска по склона, като се държи за гърдите с една ръка. Беше много открит, но Фенър можеше да си представи триумфалната му усмивка. Изглежда го бяха забелязали, защото някой започна да стреля по него с карабина. Скалфони не загуби самообладание. Бръкна под ризата си, извади бомба и я запрати към къщата. Фенър проследи полета й и се прилепи към пясъка. Имаше ужасното чувство, че бомбата ще падне на главата му.
Тя удари къщата и избухна със страхотен трясък. Огромен пламък освети небето и покривът пламна. Скалфони се спусна бързо, без повече да стрелят по него. Превит на две, той притича покрай къщата и легна до Фенър зад варелите.
— Боже! — каза той възбудено. — Те избухват! Каква нощ! Не бих я пропуснал за всички мадами на света!
— Внимавай — предупреди го Фенър. — Ще започнат да излизат.
— Нека да им метна още една — каза Скалфони. — Само още една, за да им помогна да вземат решение.
— Разбира се — отговори Фенър. — Забавлявай се колкото искаш.
Скалфони хвърли бомбата през разбитата врата. Експлозията беше толкова силна, че макар и скрити зад варелите, те усетиха взривната вълна.
