Започнаха да се катерят.
Изкачването създаваше на Джини чувството за ужасен кошмар и тя никога не би издържала, ако Китсън не й помагаше при трудните преходи.
Когато почти бяха достигнали платформата от скали, тя спря внезапно, с единия крак върху корена на едно дърво, захваната за една остра скала и остана залепена към преградата със затворени очи.
— Продължи сам, Алекс! — задъха се тя — Не мога да отида по-далеч. Остави ме тук! Не мога повече…
Китсън погледна над себе си. Те бяха само на няколко метра от платформата.
Наведе очи към Джини и забелязвайки пропастта и долината в дъното, почувствува виене на свят. Затвори очи, залавяйки се за едно дръвче. Потта обливаше лицето му.
Джини повдигна своя поглед към него и го видя закрепен за преградата, точно над нея. Тя помисли, че той ще падне.
— Алекс!
— Няма нищо — каза той на един дъх. — Зави ми се свят. Ще ми ще мине. Не се обръщай! Дръж се за минута!
Те останаха там, подобно на две мухи, залепени на стъкло, после Китсън рискува да помръдне с хиляди предпазни мерки. Намери една по-добра опорна точка за крака си и се наведе към Джини.
— Подай си ръката! — заповяда той. — Не се страхувай. Няма да те изпусна.
— Не, Алекс! Няма да успееш да ме вдигнеш горе. Ще падна.
— Дай ми ръката си!
— Ох! Алекс! Страх ме е! Ще се пусна. Не мога повече…
Той я сграбчи за ръката, точно когато тя се пускаше и нейният приглушен вик бе отнесен от Вятъра.
Тя се люлееше, увиснала на ръката на Китсън. Полата й се надуваше и нейните дълги тънки крака се размахваха над пропастта.
Китсън се залови за дръвчето, дърпайки я с ръката си.
— Направи едно усилие! — извика той задъхано. — Ще те дръпна до преградата. Опитай се да намериш опорна точка и аз ще те изтегля!
Той я приближи до преградата, докато тя движеше отчаяно краката си в търсене на опора. Успя накрая да се подпре и Китсън почувства как му олеква на ръката.
Поддържайки я, той хвърли един поглед към нея.
— Ще стане — каза той. — Остави ме да отдъхна. Останаха неподвижни една безкрайна минута.
— Хайде! — каза той накрая.
И я задърпа като сак към себе си.
Тя задраска скалистата преграда, залюля се над платформата и се свлече до него.
В същия миг те чуха една оглушителна детонация, ехото на която се отрази далеко В планината.
Джини се сгърчи, стискайки по-силно ръката на Китсън.
Звукът идваше отдясно, много по-ниско.
Китсън се наведе внимателно, за да изследва пътя, който се простираше надолу. Виждаше ясно и даже забеляза буика, заобиколен от три полицейски коли.
От другата страна на срутванията десет войника и трима полицаи напредваха предпазливо по пътя.
Петдесет метра по-високо, прикрит близо до пътя зад две малки скали, откъдето стърчеше дулото на неговата автоматична пушка, Блек бе легнал в засада.
Петдесет метра над Блек един джип, който той не можеше да забележи, слизаше бавно, обкръжен от трима войника.
Китсън разбра, че джипът трябваше да дойде от другата страна на клисурата и Блек се намираше в клопка.
Поздрави се, че беше започнал изкачването, вместо да го последва.
Близо до следващата отсечка един войник лежеше с лице към земята, като главата му бе потънала в кръв.
Войниците, които се качваха по пътя, се спряха на завоя, за да останат вън от обсега на стрелба на Блек. Те се намираха само на петдесет метра от него.
Един малък и елегантен рус комендант напредна предпазливо в отсечката и, забелязвайки трупа на войника, набързо се върна назад.
— Излез от там! — извика той. — Видяхме те. Ръцете горе! Ти си заловен!
Китсън видя как Блек се притисна към земята.
Джини се приближи до него, за да вижда по-добре.
Въпреки шестдесетте метра, които ги разделяха, войниците им се струваха необикновено близко.
— Ще се решиш ли или да дойдем? — отново извика комендантът.
— Аз ви чакам, банда негодяи! — изрева Блек яростно с глас, в който се забелязваше ужас. — Елате, де!
Комендантът каза нещо на един от полицаите, който се съгласи и се отправи към един от войниците, с когото разговаря няколко секунди. Войникът подаде своята пушка на един от другарите си, после, вадейки малък предмет от чантичката си, се насочи бавно към двете скали.
С туптящо сърце Китсън наблюдаваше сцената.
Стигнал при завоя, войникът се спря.
— Това е последният ти шанс! — изрева комендантът. — Излез от там!
Блек отговори с една ругатня.
Войникът хвърли с всички сили малкия предмет, който се завъртя бързо във въздуха, падайки към Блек.
Джини скри лицето си в рамото на Китсън. Той насмалко щеше да извика, за да предупреди Блек, но се сдържа, знаейки добре, че това ще издаде тяхното скривалище.
Гранатата падна точно пред двете скали, които подслоняваха Блек.
Китсън затвори очи.
Силна експлозия разтърси планината. Китсън дочу търкаляне на камъни и свистене на парчета кремък във всички посоки.
Той отстъпи без повече да гледа под себе си и стисна Джини в своите прегръдки.
Цялата тръпнеща, тя се залови за него и те останаха така, тясно притиснати.
— Тук има само един! Къде са другите? Къде е жената? — извика внезапно някой.
— Те няма да ни намерят — увери Китсън, прекарвайки ръката си през бакърените коси на Джини. — Никога няма да помислят да ни търсят тук.
В същия момент той чу шумът на един самолет.
Даде си внезапно сметка, че отгоре те трябваше да са така видими, както две мухи в чиния с мляко.
Размениха по един поглед. Джини се гушеше в него, правейки се толкова малка, колкото бе възможно.
Замръзнал от страх, Китсън гледаше как самолетът се приближава.
С мощно ръмжене на мотора той изплува от заслепяващото слънце. Прелетя над тях и Китсън, вдигайки очи, забеляза пилота, който ги наблюдаваше.
Крилата на самолета се заклатиха, като че ли пилотът искаше Китсън да разбере, че ги е видял. После самолетът зави и Китсън можа да види как пилотът вика в своя микрофон, за да каже на колегите си на пътя какво е видял.
— Слушай ме, Джини — каза Китсън, хващайки младото момиче за брадичката и гледайки я в ужасените очи. — И аз, като Блек, не искам да свърша на електрическия стол. Ти можеш да се измъкнеш. Най-лошото, което може да ти се случи, е да те осъдят на десет години. Ти си едно хлапе. Съдът ще бъде снизходителен. Десет години минават бързо. Можеш да започнеш живота си, когато излезеш от затвора. Остани тук и се остави да те арестуват.
— А ти? — запита Джини, стискайки ръката му с пръстите си.
Китсън се усмихна криво:
