глезените му се впиват пръсти сякаш от стомана и го теглят надолу; устата и ноздрите му се напълниха с вода. Той започна да рита бясно и да се мята, усети как хватката отслабна и пръстите освободиха глезените му. Изплува на повърхността, като плюеше и дишаше тежко. Когато отвори очи, видя Поук, който се отдалечаваше от него. Ножът, прикрепен на кръста му, беше изчезнал!
Чък се насочи към брега. Забрави всякаква предпазливост — изпитваше само разочарование и гняв. Поук лесно бе успял да му се измъкне. Той беше вече на брега, когато Чък изпълзя от водата.
С яростен рев Чък се нахвърли върху индианеца като връхлитащ бик — с наведена напред глава, а дебелите му пръсти бяха свити. Поук се извъртя настрани и когато Чък профуча слепешком покрай него, го спъна и го сдруса на земята.
Хвърли се отгоре му, затисна с коляно гърдите му и Чък видя собствения си нож в ръката на индианеца. Блестящото острие докосна гърлото му. Чък се сви от страх. Погледна искрящите очи и с ужас си помисли, че това е краят.
Поук го наблюдаваше, върхът на ножа опираше в кожата му.
— Искаш да ме убиеш? — попита тихо. — Не лъжи! Кажи ми!
— Исках парите — изпъшка Чък.
— Толкова много ли ти трябват пари, че си готов да убиеш човек?
Изгледаха се, после Поук стана и се отдръпна. Чък се изправи с усилие. Трепереше и пот се стичаше по лицето му.
— Искаш моите пари? — попита Поук. — Ако успееш да ги вземеш, твои са. — Той потупа найлоновата торбичка. — Двеста и двайсет долара. — Погледна ножа, после го хвана за острието и го подаде на Чък. — На!
Чък объркан взе ножа. Поук го гледаше.
— Вземи ми парите, ако можеш.
Чък погледна индианеца. Бляскавите очи и спокойствието на змия, която се готви за нападение, го уплашиха. Нервите му не издържаха. Ножът се изплъзна и падна на тревата.
— Значи не си глупав — каза Поук. — Иди да се измиеш. Вониш.
Уплашен, Чък взе парчето сапун, което Поук му подаде, и отиде до водата. Когато се изми и се избърса, Поук вече седеше на брега облечен и пушеше.
Той погледна към Чък, който обличаше мръсните си дрехи, и му махна с ръка. Като хипнотизиран заек Чък се приближи и седна до него.
— Търсех човек като тебе — каза Поук. — Мъж без съвест. Щеше да ме убиеш за двеста и двайсет долара… А колко ли души можеш да убиеш за две хиляди?
Чък облиза устни. Този индианец беше побъркан. Спомни си момента, когато ножът щеше да му пререже гърлото, и потръпна.
— Ти си една занемарена свиня — продължи Поук. — Мръсен, гладен, смрадлив. Виж мене! Когато поискам нещо, го получавам. Бръсна се, защото откраднах самобръсначка. Пилето и шунката откраднах от магазин на самообслужване. И тези пари откраднах. — Той потупа торбичката на кръста. — Двеста и двайсет долара! Знаеш ли как ги откраднах? Много лесно. Един мъж ме качи в колата си и аз го заплаших. Имам пистолет. Когато хората се страхуват, те плащат. Единственото, което се наложи да направя, бе да му покажа пистолета — и той ми даде парите. Много просто. Страхът отключва портфейлите и чантите на богатите. — Обърна се и изгледа Чък. — Имам рецепта за внушаване на страх.
Чък не разбираше. Единственото, което искаше, бе да се махне далеч от този индианец. Беше сигурен, че е луд.
Поук извади един пакет цигари от ризата си и го почерпи.
Чък се поколеба, взе една и запали.
— Разкажи ми нещо за себе си — рече Поук. — Само без лъжи. Мисля, че мога да те използвам. Разправи ми за себе си.
— Да ме използваш? Какво искаш да кажеш?
Имаше гадното усещане, че индианецът не блъфира. Две хиляди долара!
— Какво ще правя?
— Разправи ми за себе си.
Сигурен, че няма какво да губи, Чък започна.
Призна, че е почти неграмотен. Можел да чете, но писането му било трудно. Майка му била проститутка. Не знаел кой е баща му. На осем години станал водач на банда деца, които крадяли от магазините. После се превърнал в сводник на майка си. Непрекъснато го преследвала полицията и на 18 години убил едно ченге. Това ченге било най-омразното в целия квартал и най-накрая Чък успял да го хване в клопка и да го премаже с железен лост. На двайсет се сдърпал с един, който си въобразявал, че може да оглави бандата на Чък. Имало борба с ножове и Чък победил. Тялото на младежа набутали в една бетонобъркачка и костите и Плътта му отишли в основите на нов жилищен блок в бедните квартали. Краят на майка му бил жесток. Открил я с прерязано гърло. Оставила му сто долара и той изчезнал от квартала и станал скитник. Скитал се в продължение на цяла година, живеел където падне. Живеел тежко, без да дава пет пари за нищо.
Чък изхвърли фаса от цигарата в канала.
— Това е положението. А какво разправяш за двете хиляди долара?
— Значи си убил двама души — загледа го Поук. — Ако дойдеш с мен, ще има още убийства. Това притеснява ли те?
— Не искам да си хващам белята — отговори Чък след дълго мълчание. — Кажи за мангизите.
— Това ще бъде твоят дял.
Чък пое дълбоко въздух.
— А каква е работата?
— Нещо, което планирам от месеци: една идея, която ще има успех, но не мога да се справя сам. Кажи ми за мацката, която е с тебе. Мога ли да използвам и нея?
— Мег? — Чък сви рамене. — Избяга от къщи. Добра е в леглото. Нищо друго не знам за нея.
— Мога да я използвам.
Чък присви малките си очи в размисъл. После с неохота поклати глава.
— Няма да се навие да убива.
— Трябва ми момиче. Това е част от плана. Можеш ли да я навиеш?
— Знам ли, по дяволите? Не ми е ясно за какво говориш. Каква е тая работа?
Поук втренчи поглед в него. Блестящите черни очи продължаваха да изнервят Чък.
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Какви ги дрънкаш? Разбира се.
— Току-що каза, че не искаш да си хващаш белята.
— За две хиляди долара съм навит и белята да си хвана. Та каква е работата?
Поук продължаваше да го наблюдава.
— Ако ти кажа, а после промениш решението си и се откажеш, няма да си тръгнеш жив оттука. То е нещо, което замислям от доста време. След като веднъж ти кажа, няма да е само моя тайна, нали? Или си вътре, или си мъртъв.
В ръката му Чък видя пищов с късо дебело дуло. Изглеждаше като някаква магическа джунджурия. Той трепна. Пистолетите го плашеха.
— Помисли си — Поук погледна към пистолета. — Ако си вън от играта, ставай и си заминавай, а аз ще си намеря някой друг. Ако си вътре, но-добре да не си променяш решението.
— И каква ще ми е ползата — попита Чък, колкото да печели време.
— Вече ти казах… две хиляди долара.
— А тия убийства… сигурни ли са?
— Ще бъдат три… и ще бъдат сигурни. Всичко съм подготвил. И аз не искам да си хващам белята, въпреки че моят дял е по-голям от твоя.
„Две хиляди долара!“ — Чък се зачуди какво ли ще прави с толкова нари.
— Навит съм. Добре. Казвай.
Поук прибра пистолета в задния си джоб.
— А малката?
