забелязал големите й гърди и дългите й крака. Колко е лесно! Мъжете са такива глупави животни.
— Омръзна ми този град. Много е скъпо. Само за богаташи. Имам кола. — Той отново я погледна. — Мисля да отида в Джаксънвил. Имам приятел там. Може да ми намери работа. — Пак погледна гърдите й. — Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя не се поколеба.
— Добре.
Той се успокои и опипа брадата си.
— Чудесно. Къде ти е багажът? Ще докарам колата и ще те взема.
Сега беше нейният ред да го огледа. Слабото му лице не изразяваше възбуда. Той гледаше надолу към слабите си кокалести ръце. Тя се поколеба за момент. Може да е сексманиак. Помисли още малко и сви рамене. Сексманиакът става опасен само ако се съпротивляваш. Трябва да напусна Парадайз Сити. В Джаксънвил не е по-лошо откъдето и да било другаде.
— Нямам нищо. Нито пари… нито дрехи… нищо.
— Имаш нещо… всички момичета имат. — Той стана. — Да тръгваме.
Тръгнаха смълчани по пристанището към паркинга. Стигнаха до някаква таратайка.
Щом се качиха, той каза, без да я погледне:
— Искам да се любим, а ти?
Тя знаеше, че ще се стигне дотам, и си представи момента, когато този жалък глупак щеше да легне отгоре й.
— Имаш ли някакви пари?
Той я погледна несигурно и отмести поглед.
— Какво общо имат парите?
— Ще видиш.
После тя се огледа в огледалото и се намръщи.
Господи! Беше ужасна! Косата й!
Отвори чантата, за да извади гребена, и се вкамени. Сърцето й силно задумка. В чантата имаше кафяв плик от амбалажна хартия… беше го взела от аерогарата. Катастрофата стана толкова бързо, че не бе имала време да го прибере в жабката. Съвсем го беше забравила.
Бързо затвори чантата.
Петстотин долара!
Глупакът се опитваше да запали колата, натискаше стартера и мърмореше.
Беше свободна! Като орела-рибар! Нямаше нужда този нещастник да пъшка и стене отгоре й!
Петстотин долара!
Отвори вратата на колата и слезе.
— Хей! — Той я изгледа, когато тръшна вратата. — Къде отиваш?
— Не и там, където си ти — каза тя и тръгна.
По-късно седна отново на пейката и отвори плика с треперещи ръце; орелът-рибар кръжеше над нея.
В плика нямаше пари.
Поне един от членовете на Клуб 50 бе намерил кураж.
Върху скъпата хартия с релефен щемпел на клуба със стегнат, гладък почерк беше изписано следното съобщение:
Върви по дяволите!
Информация за текста
© 1971 Джеймс Хадли Чейс
© 1992 Антоанета Миндова, превод от английски
James Hadley Chase
Want To Stay Alive?, 1971
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Публикация:
Джеймс Хадли Чейс
ИСКАШ ЛИ ДА ОСТАНЕШ ЖИВ?
Антоанета Миндова, преводач
София Бранц, стилова редакция
Красимир Андреев, художник
Виолета Делчева, коректор
Формат 84/108/32. Печатни коли 11. Цена 14,92 лв.
Печат Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
„Зебра 2001“, 1992 г.
с/o НИКА, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3567]
Последна редакция: 2007-09-24 08:00:00
